Решение № 12665 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2017 г.

Решение № 12665 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Христова, срещу решение № 1073/03.07.2017 г., постановено по адм. д. № 141/2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменен издадения от него Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. с изх. № 02-010-2600/26972 от 29.11.2016 г. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения за спазване на приложимите разпоредби на Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – "МК - 95" ЕООД със седалище гр. Разлог не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Б. Благоева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди оспореното решение и претендира разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът неправилно приел, че административният орган не е мотивирал издадения от него акт, тъй като последният съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в него има позоваване на резултатите от извършената административна проверка-изрично е посочено фактическото основание – неподадено заявление за участие по мярка 211 във връзка с поетия през кампания 2010 г. петгодишен ангажимент, предвид приложимата разпоредба - чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според която за кандидатите съществува императивно задължение да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най - малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Сочи и приложената справка СЕБРА и оторизации на бенефициент за изплатени суми по отношение на "МК-95" ЕООД, от които е видно основанието и датите на плащания - на 07.06.2011 г. "МК-95" ЕООД е получило сумата от 9 061.61 лв., но през 2013 г. не е заявило участие по мярка 211 "Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони". Освен това, с оглед установеното, че за кампания 2013 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане на парцелите, за които е поел петгодишен ангажимент по реда на Наредба № 11/2008 г., поради тази причина по реда на чл. 14, ал. 1 от същата наредба, е прекратен поетият ангажимент и като санкция земеделският стопанин е задължен да възстанови получените суми. Намира, че поради това в случая, както правилно е приел административният орган, са налице всички материално-правни предпоставки за постановяване на оспорения акт. Счита доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на "МК - 95" ЕООД със седалище гр. Разлог, срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007 - 2013 г. изх. № 02-010-2600/26972 от 29.11.2016 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие на неспазени изисквания, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград отменил оспорения пред него акт. 3а да постанови този резултат приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, но в нарушение на изискването за форма, тъй като е немотивиран- административният орган не е посочил конкретното фактическо основание. Счел го за издаден и в противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. До този извод стигнал като анализирал разпоредбата на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно която кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане и приел, че именно с извършване на първото компенсаторно плащане възниква и се счита за поет петгодишният ангажимент. Приел, че в конкретната хипотеза-поради липса на мотиви в тази посока, не е ясно дали дружеството е получавало компенсаторни плащания по подаденото от него заявление и кога ги е получило - за да се приеме, че е поело многогодишен ангажимент, респ. и че за него е възникнало задължението да подаде заявление за 2013 г., освен че не ставало ясно коя е първата година на подпомагане, респ. кога и през коя година е следвало да подаде ново заявление. Иначе казано приел, че от данните по делото не може да се установи дали оспорващият е получил субсидия по заявлението си по мярка 211, за да се приеме, че за него е възникнало задължението да подаде заявление за подпомагане за 2013 г., заради неподаването на което е прекратен петгодишният му ангажимент. Решението е неправилно. От данните по делото се установява, че оспорващото дружество е подало общо заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. с УИН 01/030710/48070, като заявило участие по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за национални доплащане на хектар земеделска земя /НДП/ и мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/. Земеделският производител е подписал декларация, че е запознат с условията по схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане и това, че ще извършва земеделска дейност върху площи с природни ограничения в планинските райони поне 5 години след първото плащане. В изпълнение на чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо с изх. № 02-010-2600/15038 от 13.09.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", земеделският производител е уведомен, че е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на поетия от него многогодишен ангажимент. Посочено е, че поради неспазване на поетия през 2010 г. петгодишен ангажимент, тъй като за кампания 2013 г. дружеството не е заявило участие по мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., дружеството не е спазило изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от посочената наредба, поради което на осн. чл. 14, ал. 1 от нея следва прекратяване на поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, в седемдневен срок от получаването му, може да представи доказателства. По делото няма данни, а и твърдения за представени доказателства, относими към изложените в писмото констатации. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че относими към случая са разпоредбите на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от наредбата е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, а с чл. 4, ал. 1, т. 3 (ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.)-да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г., "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Последица от неизпълнението на това задължение е предвидено в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. (в относимата редакция- ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.), съгласно която ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Страните по делото не спорят по факта, че земеделският производител не е подал заявление за 2013 г. (четвърта година от поетия ангажимент) за подпомагане с декларирани площи по мярка 211. Спорят дали в случая е извършено първо компенсаторно плащане и съответно дали е възникнало задължение за земеделския производител да подаде заявление за подпомагане по мярка 211 за 2013 г., тъй като именно с този юридически факт е обвързана правната последица административният орган да прекрати поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено да е било извършено първото компенсаторно плащане, от момента на което се счита за поет и многогодишният ангажимент. От представената по делото справка СЕБРА на извършените от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция плащания /л. 79 от делото/ се установява, че на 08.06.2011 г. "МК-95" ЕООД е получило сумата от 9 061.61 лв., представляваща първо компенсаторно плащане, както и че като основание за плащането е посочено плащане на субсидии. Това плащане е извършено преди срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. за подаване на заявлението за подпомагане за втората година, поради което неоснователно първоинстанционният съд е приел, че не е възникнало задължение за земеделския стопанин да подаде заявление за стопанската 2013 г., която е четвърта от поетия многогодишен ангажимент. С оглед горното изводът на административния съд, че оспореният акт не е мотивиран, е незаконосъобразен. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, какъвто е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към административната преписка, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на оспорения акт. Освен това - съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., всеки земеделски стопанин попълва и данни за банковата си сметка, по която желае да получава оторизираните финансови суми. Поради това настоящият състав счита, че след като оспорващото дружество е получило на 08.06.2011 г. посочената по-горе сума и последната е постъпила именно по заявената от него банкова сметка, за него е възникнало и задължението да подаде заявление за подпомагане по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2008 г. за стопанската 2013 г. Като е достигнал до противоположни изводи, съдът е постановил неправилно решение- в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства и с оглед изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. За административния орган е било налице основанието на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., за прекратяване на поетия от "МК-95" ЕООД многогодишен ангажимент по мярка 211, поради нарушаване на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2008 г. Затова и жалбата на това дружество е следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. По тази съображения ВАС преценява обжалваното решение на Административен съд - Благоевград за неправилно- необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е основателно. Ответникът по касация следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 200 лева - по 100 лева за всяка инстанция, дължими на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,