Решение № 11616 от 14.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по касационната жалба от Р. Раденкова и М. Станчева, представлявана от майка си и законен представител Р. Раденкова, подадена чрез процесуалния представител адвокат А. Георгиева, срещу решение 861 от 29.06.2022 г., постановено по адм. дело 901/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 062/23.03.2022г. на кмета на район Младост при Община Варна, с която е наредено изземването на общинско жилище по АОС 551/30.03.2000 г., намиращо се в гр. Варна, [жк], [адрес]. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите неправилно съдът е приел, че детето М. Станчева не следва да е адресат на обжалваната заповед и в нарушение на чл. 26 от АПК както детето, така и законният му представител са уведомени за иницииране на административното производство. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по възражението им, че след като спрямо детето не е налице прекратяване на наемния договор, то същият е действащ по отношение на него. Необоснован бил извода, че намесата на Общината в правото на жилище е пропорционална, защото неплащането на наем или обезщетение вместо наем за ползването на общинско жилище било правоотношение с по висш интерес от този на правото на жилище на жалбоподателите. По подробно изложени съображения моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени като незаконосъобразен атакувания административен акт. Ответникът кметът на район Младост при Община Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И. Стоева, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници Н. Христова и М. Раденкова, не вземат становище по касационната жалба и не се представляват в открито съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед 062/23.03.2022 г., издадена от кмета на район Младост при Община Варна. С нея на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 22 от Наредбата на Общински съвет Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ), е било наредено да се изземе от Р. Раденкова и М. Станчева общински жилищен имот съгласно АОС 551/30.03.2000 г., намиращо се в гр. Варна, [жк], [адрес], които го владеят без правно основание. Съдът приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган кмета на район Младост при Община Варна, в съответствие с предоставените му правомощия с чл. 65, ал. 2 от ЗОС, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. Административният съд е приел, че не е налице и материална незаконосъобразност на административния акт, предвид основанието на което е издадена, поради което отхвърлил жалбата. Счел е за безспорно установено, че жалбоподателите владеят описания имот въпреки наличието на влязла в сила Заповед 467/09.12.2014 г., с която е прекратено наемното правоотношение между тях и Община Варна. Според съда, независимо, че Раденкова продължава да плаща наем на Община Варна под формата на обезщетение (макар и със закъснение и едва след надлежна покана от страна на администрацията), a общината приема тези плащания, това обстоятелство не може да бъде мълчаливо продължаване на наемното правоотношение, предвид прекратяването му с нарочна заповед, което изключвало приложението на чл. 236 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Поради това съдът е приел, че след като по безспорен начин е доказано, че Раденкова и дъщеря ѝ владеят имота без правно основание, чл. 65, ал. 1 от ЗОС дава право на кмета на район Младост да издаде процесната заповед, което я прави законосъобразна. Първостепенният съд е изложил и подробни мотиви за неоснователността на останалите възраженията за незаконосъобразност на процесната заповед, поради това, че М. Станчева не е неин адресат, налице било надлежно уведомяване на Р. Раденкова за намерението на собственика да изземе жилището и не било допуснато нарушение на чл. 8, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Оттук е изведено заключение, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена при спазване на материалния закон и процесуалните разпоредби, поради което съдът е оставил жалбата без уважение. Обжалваното решение е правилно. Съдът е установил, че със заповед 117/04.07.1983 г. на Началник Жилищно настаняване към РНС Варненска комуна и сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 08.08.1983 г., в държавно жилище, състоящо се от три стаи с бокс и находящо се в гр. Варна, [жк], [адрес], е настанено лицето Й. Георгиева, заедно със семейството си - С. Георгиев, М. Богданова, Н. Христова, М. Раденкова и Р. Раденкова. Със заповед 467/09.12.2014 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 9 от НУРУЖНГНПОЖ, наемното правоотношение е било прекратено, като заповедта е влязла в сила на 05.02.2015 г., след като подадената в Административен съд Варна жалба срещу нея е била оттеглена. Безспорно установено е още, че Й. Георгиева/Богданова/ е починала на 04.06.2021 г., С. Георгиев е починал на 30.03.2016 г., М. Богданова е починала на 03.04.1993 г., а М. Раденкова и Н. Христова отдавна не живеят в жилището. Поради това, към момента на издаване на процесната заповед жилището се обитавало единствено от жалбоподателите Р. Раденкова и [заличен текст] й дъщеря М. Станчева. При тази фактически установявания обосновано административният съд е приел, че имотът се владее от настоящите касационни жалбоподатели без правно основание. В тези случаи, съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС той се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, а съобразно предвидената възможност в ал. 2 на същата разпоредба въз основа на заповед на кмета на района в случаите и по ред, установени от общинския съвет. По силата на последната норма, в чл. 22 от НУРУЖНГНПОЖ е предвидено изземването на общински жилища, с изключение на фонд "Резервен" и фонд "Ведомствен", които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение или необходимостта, от които е отпаднала се извършва от Кмета на района, на чиято територия се намира имота. Верни са изводите на административния съд, че при издаване на оспорената пред него заповед е спазена законоустановената форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, разписани в чл. 65, ал. 1 от ЗОС. По силата на тази разпоредба, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, общински имот, който се владее или държи без основание и не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. За упражняване на законовото правомощие от кмета на район Младост при Община Варна е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание. Собствеността върху имота предмет на оспорената заповед за изземване не се оспорва и е безспорно доказана с акт за общинска собственост 551/30.03.2000 г. Установени са документите, от които е възникнало наемното правоотношение, лицата за които е възникнало и съответно заповедта, с която същото е прекратено. Поради това, правилно съдът е преценил, че след като М. Станчева не фигурира в настанителната заповед, то тя не следва да е адресат и на заповедта за изземване на общинското жилище. Противно на възраженията в касационната жалба, с тази преценка по същество съдът е дал отговор на въпроса дали детето, което е член на семейството на майка си, е страна по наемното правоотношение с общината, независимо, че не е включено в настанителната заповед. Действително, М. Станчева е родена през [година] - след настаняването на семейството в общинското жилище, но както основателно е отбелязано от ответника, след нейното раждане в Район [район] не е постъпвала молба от майка ѝ Р. Раденкова за включване в заповедта за настаняване. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ настаняването под наем става със заповед издадена от кмета на района, в който се намира жилището за срок от три години, като в заповедта за настаняване се посочва административен адрес, площ на жилището, АОС, трите имена на настанените лица и членовете на семейството, ЕГН, срок за настаняване, наемна цена и начин на плащане. Освен това, според чл. 14, ал. 1, изр. първо от Наредбата тази заповед се отнася за всички членове на семейството на заявителя. След като майката не е предприела необходимите действия да подаде заявление за включване на детето в настанителната заповед, то същата не следва да черпи права от бездействието си. При това фактическо и правно положение, основателни се явяват и изводите на административния съд за липса на задължение за административния орган да уведоми непълнолетното дете за започване на производството по изземване на жилището. Нарушение на чл. 26 от АПК не е допуснато и по отношение на Р. Раденкова, тъй като по делото са приобщени и обсъдени надлежни доказателства за уведомяването ѝ, че ако не заплати дължимите от нея задължения към етажната собственост жилището ще бъде иззето. Основателно е посоченото от съда, че Раденкова е била запозната с намерението на общината да изземе жилището предвид подадените от нея жалби на 22.02.2022 г. до Омбудсмана на Република България, Президента и Министерския съвет. Неоснователни са възраженията за допуснати от съда нарушения на чл. 8, ал. 1 и 2 от КЗПЧОС. Съобразно формираната постоянна съдебна практика, защита по този текст би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори. В конкретния случай това не е така предвид обстоятелството, че касационните жалбоподатели нямат качеството на наематели, доколкото наемното правоотношение на Р. Раденкова е прекратено, а по отношение на М. Станчева въобще не е възниквало. Още по- малко същите са изрядни по отношение на заплащането на дължимите суми за ползване на общинското жилище, тъй като по делото са установени задължения не само към етажната собственост, но и към ВиК Варна. По изложените мотиви обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено. Касационният жалбоподател следва да заплати на район Младост при Община Варна 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,