Решение № 3366 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2018 г.

Решение № 3366 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Заместник кмета по строителство и сигурност на Община Б., против Решение № 1022/01.06.2018 г., постановено по административно дело № 133/2018 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отменен негов изричен отказ по писмо изх. № КРЗ-0107 Р-ЗЗ/03.01.2018 г. и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението на Н. Ведев с вх. № КРЗ-0107 Р-ЗЗ/07.11.2017 г., съобразно указанията в мотивите на решението. Основните съображения, развити в касационната жалба са свързани с твърдението за недопустимост на съдебното решение, поради което се иска неговото обезсилване и прекратяване на делото. Твърди се, че съдът се произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспореното писмо не представлявало изричен отказ за издаване на заповед за изменение на плана за регулация, а имало уведомителен характер – с него заявителят бил уведомен за решението на ЕСУТ. Алтернативно, се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения акт, който бил постановен при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Спасова, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Н. Ведев се представлява от адвокат Христова, която оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в отговор, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и се присъдят сторените от доверителя й разноски в размер на 600 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно да се отмени като неправилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства – относимата административна преписка, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал в хронология развилото се административно производство. Същото е започнало е по инициатива на Н. Ведев за одобряване на ПУП – изменение на плана за регулация за УПИ I – "за административна, обществена сграда, битови услуги и читалище", кв. 22 по плана на с. Р., чрез обособяване на нов УПИ XVI-113 по имотни граници с предназначение "за обществено обслужване и алея до имота с ширина 3, 00 м. ". Изработването на проекта е разрешено със заповед на Кмета на Община Б. по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, след положително становище на главния архитект за наличие на условията по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. След съобщаване на проекта е постъпила жалба от М. З., З. З., Г. З. и С. З., с която са възразили срещу изменението в качеството си на собственици на имот пл. № 325, кв. 22 по плана на с. Р., за което са представили Решение № 2508/27.03.2003 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Б. за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Хаджийски. Последвало е заседание на ОЕСУТ при Община Б. на 05.12.2017 г., на което е взето Решение № 6, на което жалбата е приета за основателна и не е одобрено исканото изменение на плана за регулация. В решението на помощният орган не се сдържат мотиви. Последвало е издаването на процесното писмо изх. № КРЗ-0107 Р-ЗЗ/03.01.2018 г. на Заместник кмета по строителство и сигурност на Община Б., с което Н. Ведев е уведомен, че в хода на процедурата по чл. 128, ал. 3 ЗУТ е постъпила жалба против внесения от него проект, жалбата е разгледана на заседание на ОЕСУТ и с Решение № 6 по Протокол № 49 от 05.12.2017 г. е приета за основателна и не се одобрява плана. Въз основа на така установените факти, административният съд е приел, че оспореното писмо представлява отказ да се одобри исканото изменение на плана и е разгледал жалбата против него по същество. Настоящият съдебен състав споделя възприетите от съда правни изводи. Основният спор по делото е свързан с преценката за това, дали оспореното писмо представлява годен за оспорване административен акт или има само уведомителен характер. Правилно съдът е приел, че с това писмо процедурата по чл. 134, във връзка с чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 136, ал. 1 ЗУТ е приключила, тъй като към момента на постановяване на писмото, е бил изтекъл 14-дневния срок за издаване на заповед за отказ да се одобри исканото изменение на плана, считано от решението на ЕСУТ. При изричното постановяване на процесното писмо, при условие, че законът не съдържа задължение заявителят да бъде уведомен за решението на ЕСУТ, административното производство е приключило негативно за него и той не е разполагал с друг способ за защита, освен да оспори именно това писмо, което правилно е било преценено като индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ. От съдържанието на оспорения акт, както и от предхождащите го документи, не могат да се извлекат както фактически, така и правни основания за отказа да се одобри изменението на плана по представения проект. Едва след образуване на делото, органът е заявил, че лицата подали жалбата срещу проекта били собственици на имот с пл. № 325, който попадал в УПИ, предмет на плана, поради което били заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Доказателства в подкрепа на това твърдение не са ангажирани, освен това е недопустимо липсващите мотиви в акта да се допълват от издалия го орган в хода на съдебното производство. Поради изложеното, съдът законосъобразно е отменил оспорения отказ на основанието по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като липсата на мотиви възпрепятства съдебната проверка за материалната му законосъобразност. Правилно е преценено и естеството на акта, което не позволява произнасяне на съда по същество на заявлението на Н. Ведев, което го е мотивирало да върне преписката на Кмета на Община Б. за ново произнасяне. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба - Н. Ведев, следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,