Решение № 5706 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12641/2019 г.

Решение № 5706 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12641/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Електро-А & Г-Г. Ботев", чрез адв. Божилов, против решение № 1741/16.08.2019 г., постановено по адм. д. № 2439/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 16001617003781-091-001/30.03.2018 г. на ТД на НАП – Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 371/29.06.2018 г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – Пловдив. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В становище по съществото на спора преупълномощеният представител адв. Сариева поддържа жалбата и доводите в нея. Иска отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът – директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище от юрк. Бъчварова оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 4 003, 76 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ № 16001617003781-091-001/30.03.2018 г. на ТД на НАП – Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 371/29.06.2018 г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС за ревизираните периоди общо в размер на 88 898, 24 лв. главници и 52 837, 13 лв. лихви, както и за: данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 220, 26 лв. и лихви 860, 75 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 за 2011 г. в размер на 989, 97 лв. и лихви 595, 74 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 за 2012 г. в размер на 773, 76 лв. и лихви 386, 28 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 за 2013 г. в размер на 431, 29 лв. и лихви 171, 49 лв., и за допълнително установените задължения за ЗОВ на самоосигуряващото се лице: вноски за ДОО 2011 г. в размер на 22, 41 лв. главница и лихви 15, 00 лв., вноски за ДОО 2012 г. в размер главница 45, 05 лв. и лихви 22, 49 лв., вноски за ЗО 2011 г. в размер главница 14, 01 лв. и лихви 8, 43 лв., вноски за ЗО 2012 г. в размер на главница 28, 16 лв. и лихви 14, 06 лв., вноски за ДЗПО – УПФ 2011 г. в размер главница 8, 75 лв. и лихви 5, 86 лв., вноски за ДЗПО - УПФ 2012 г. в размер главница 17, 60 лв. и лихви 8, 79 лв. Административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АС- Пловдив е стигнал до извод, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен. Според съда от събраните доказателства и направените справки в информационната система на НАП е установено, че всеки един от процесните доставчици разполага с нужната материално-техническа и кадрова обезпеченост и към момента на издаване на спорните фактури и същите са били в обективна възможност да извършат процесните доставки. Стигнал е до извод, че безспорно е установена предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно, наличие на данни за неотчетени приходи от реализация на стоки. Според съда липсата на подпис на "получател" върху някои от фактурите не лишава тези фактури от доказателствената им сила, тъй като това не е задължителен реквизит на фактурата. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира че решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено. Административният съд е разместил доказателствената тежест в процеса. Както не веднъж ВАС е посочвал фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от приходните органи, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. Издаването на фактурите от процесните доставчици би представлявало предпоставка за укрити приходи само, ако за ревизираното лице е било налице задължение да ги осчетоводи, т. е. ако са били налице предпоставки. Без да обсъди в съвкупност и поотделно всички доказателства, за да констатира дали приходните органи са доказали реалност на процесните доставки, по които да са издадени фактури, които не са осчетоводени от дружеството, административният съд неправилно е приел, че всеки един от процесните доставчици разполага с нужната материално-техническа и кадрова обезпеченост и към момента на издаване на спорните фактури и същите са били в обективна възможност да извършат процесните доставки. Съдът като съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК е бил длъжен да обсъди всички факти и обстоятелства по делото, ведно с възраженията, които са направени от страните пред него и доказателствата, събрани както в хода на ревизионното производство, така и пред съда. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства приема за установени и кои не. Липсата на мотиви по отделни доставчици и обсъждане на всички доказателства във връзка с процесните доставки по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. Съдът е следвало да установи налице ли са по делото всички фактури, приети от приходните органи като неосчетоводени от ЕТ "Електро-А & Г-Г. Ботев" и да отбележи кои от тях са подписани от получател и кои не, както и да посочи какви придружаващи документи са представени по всяка една от фактурите. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Липсата на относими към спора мотиви е пречка за осъществяване ефективен касационен контрол на първоинстанционното решение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи самостоятелни фактически изводи, като извърши анализ на всички относими към спорния предмет обстоятелства и доказателства. В това число следва да се назначи нова съдебно-счетоводна експертиза, която да посочи какъв ще бъде размера на данъчните и осигурителни задължения на ревизираното лице и във вариант само за подписаните фактури, както и да посочи какви придружаващи документи са представени към всяка една фактура. Тези съществени процесуални нарушения са рефлектирали върху материалната законосъобразност на постановеното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски: По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение