Решение № 9194 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2014 г.

Решение № 9194 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 602 от 4.12.2013 г., постановено по адм. д. № 385/13 г. Великотърновският административен съд, осми състав, е отменил ревизионен акт № 04-1201813/23.11.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 114/4.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново относно установени допълнителни задължения за вноски за ДОО и съответните лихви за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2005 г. в размер на 756,60 лв. и лихви за забава в размер на 1 259,20 лв. и авансови вноски за ЗЗО за периода 1.01.2005 г. до 30.11.2005 г. в размер на 145,20 лв. и лихви за забава в размер на 131,50 лв., като е отхвърлил жалбата на Георги Радев Георгиев в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадената касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението на Административен съд - гр. Велико Търново в отменителната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в посочената част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на Георги Радев Георгиев изцяло. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 513,38 лв. Ответникът по касационната жалба Георги Радев Георгиев от с. Присово, общ. Велико Търново взема становище за неоснователност на жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Георги Радев Георгиев от с. Присово, общ. Велико Търново, чрез процесуален пълномощник, с която се поддържа че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Велико Търново и да уважи жалбата изцяло. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество тази на директора на Д "ОДОП" - Велико Търново е основателна и следва да бъде уважена, а тази на Георги Радев Георгиев следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново е основателна, а тази на Георги Радев Георгиев е неоснователна. С решението си Великотърновският административен съд е отменил Ревизионен акт № 04-1201813/23.11.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 114/4.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново относно установени допълнителни задължения за вноски за ДОО и съответните лихви за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2005 г. в размер на 756,60 лв. и лихви за забава в размер на 1 259,20 лв. и авансови вноски за ЗЗО за периода 1.01.2005 г. до 30.11.2005 г. в размер на 145,20 лв. и лихви за забава в размер на 131,50 лв., като е отхвърлил жалбата на Георги Радев Георгиев в останалата й част. Съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията - издадените заповеди за възлагане на ревизия, за определяне на компетентен орган, установените фактически обстоятелства по отношение на ревизираното лице, основанията на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и размера на определените публични задължения за данък общ доход и за задължителни осигурителни вноски. След това са възпроизведени и събраните в хода на делото доказателства - съдебно-икономическа експертиза, както и показанията на трима разпитани свидетели, след което съдът е пристъпил към обсъждане на валидността и законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Изложени са мотиви, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Направеното възражение от жалбоподателя, че РА не съдържа мотиви основно срещу направените срещу ревизионния доклад възражения, е прието за неоснователно, като е посочено, че по представените доказателства от лицето са изложени аргументи от органа по приходите основно срещу онези от тях, които той е преценил за относими към спора, а обстоятелството, че е стигнал до други изводи не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение. Като неоснователни са приети и възражения за допуснати нарушения на основни принципи на данъчно-осигурителния процес и основно за принципите на законност, обективност и служебно начало, заложени в чл. 2, 3 и 5 от ДОПК. Като основателно е прието възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 109 от ДОПК по отношение на установени публични задължения, погасени по давност. След описание на фактическата обстановка по проведената първоначална ревизия, приключила с РА, който е отменен по реда на административното обжалване и преписката е върната за провеждане на нова ревизия, след тълкуване на разпоредбите на ДПК (отм.) и ДОПК и ЗЗД по отношение на давността като правен институт и на съответните разпоредби от КСО относно начина на определяне и възникване на изискуемостта на задължителните осигурителни вноски, първоинстанционният съд е приел, че за авансовите вноски за ДОО за 1.01.2005 - 31.12.2005 г. е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, съгласно която вземанията на НОИ за невнесени осигурителни вноски се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, като срокът за внасяне на тези вноски е до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. На база на това е прието, че към датата на връчване на първоначалната заповед за възлагане на ревизия № 110109/28.03. 2011 г. - 2.05.2011 г., погасени по давност са осигурителните вноски за периода от 1.01.2005 - 31.12.2005 г., тъй като последната осигурителна вноска е била дължима до 10.01.2006 г. и давността за нея е изтекла на 11.01.2011 г. На отделен ред са изложени мотиви по отношение на погасителната давност на задължителните здравно-осигурителни вноски, които от 1.01.2000 г. са публични държавни вземания по силата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.), и за периода от 01.2005 г. до 11.2005 г. същите са погасени по давност съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.). Преценено е, че за авансовата вноска за м. 12/2005 г. този срок не е изтекъл и е формиран краен извод, че за авансови вноски за ДОО за 1.01.2005 - 31.12.2005 г. в размер на 765,60 лв. и лихви за забава в размер на 1 259,20 лв. и за авансови вноски за ЗЗО за периода от 1.2005 г. до 11.2005 г. в размер на 145,20 лв. и лихви за забава в размер на 131,50 лв. РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. На л. 107 от делото са изложени мотивите по отношение на определените задължения за данък общ доход по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ през съответните данъчни периоди, като е дадено тълкуване кои са приложимите материално-правни институти, същността на особеното ревизионно производство по чл. 122 и сл. от ДОПК и начина на разпределяне на доказателствената тежест в процеса. След това съдът е пристъпил към разглеждане на възраженията по същество на данъчно-задълженото лице по отношение на определените данъчни задължения. Досежно първото възражение - че неправилно в паричния поток не е била включена сумата от 10 600 лв., съставляваща получени суми от продадени недвижими имоти с нотариални актове са изложени мотиви, че то е неоснователно /изключая сумата от 2500 лв. за продаден имот през 2005 г., която е включена при определяне на данъчната основа/ по следните причини: имотите са продадени в един предхождащ ревизията период, не са ангажирани доказателства, въпреки дадените от съда указания в тази насока къде са били съхранявани парите, а това е благоприятен за жалбоподателя положителен факт и той носи доказателствената тежест; показанията на разпитаните свидетели установяват единствено това, че жалбоподателят е получил пари от продажба на недвижими имоти - обстоятелство, което не е спорно между страните, но не и това, как е била съхранена сумата. На второ място съдът се е занимал с възражението на жалбоподателя, че при определяне на обичайните разходи за издръжка на ревизираното лице не са били съобразени конкретните обстоятелства - че той не пие и не пуши, че животът в населеното място, където живее е по-евтин от този в големите градове и прочие. Това възражение също е прието за неоснователно, като аргументите в тази насока са изведени от начина на определяне на данъчната основа при ревизии по особения ред и с оглед на това, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за реално извършените от него разходи, поради което при определяне на обичайния размер на разходите за издръжка и живот са взети обобщени данни от годишника на Националния статистически институт. Като неоснователно е прието и възражението, че неправилно в разходната част са включени суми за алкохол и цигари, като е маркирано, че показанията на разпитаните свидетели не са категорични в тази насока. По сходен начин е квалифицирано и възражението, че органът по приходите неправилно е определил паричния поток, определяйки го годишно, а не по месеци. На отделен ред са изложени мотивите на решаващия съд защо приема, че органът по приходите е приложил правилно материалния закон относно размера на дължимия данък общ доход, като не включил доходите на ревизираното лице като едноличен търговец, подлежащи на облагане с патентен данък по чл. 61 от ЗМДТ и съответно начина на определяне на задълженията по ЗДДФЛ. На стр. 109 от делото са изложени решаващите мотиви на първоинстанционния съд защо приема за законосъобразен РА в частта му за установени по реда на чл. 124а от ДОПК задължения за ЗЗО и ДОО върху сумите, представляващи доход на ревизираното лице, а тъй като те са определени на база на минималния осигурителен доход, такива биха се дължали и ако жалбоподателят упражнява само патентна дейност, за която той не е подавал нужните декларации и не е заплащал авансови вноски. Тълкувайки съответните приложими разпоредби на КСО и ЗЗО първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че той не дължи осигурителни вноски за част от периода, през който е работил по трудов договор и е бил осигуряван от своя работодател. Отбелязано е, че след като тези вноски не превишават максималния осигурителен доход, то такива се дължат и върху доходите от всички останали дейности до размера на максималния осигурителен доход. На база на гореизложеното е направен краен извод, че РА е законосъобразен, с изключение на частта за определени задължения в нарушение на нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, по отношение на която част жалбата следва да бъде уважена, а в останалата част отхвърлена. По жалбата на Георги Радев Георгиев: Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Георги Радев Георгиев се развиват оплаквания за неправилност на решението в посочената му част поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил подробно всички възражения на страната и всички относими към спора доказателства. Направените оплаквания са неоснователни. На първо място следва да бъде посочено, че част от оплакванията са насочени срещу оспорения ревизионен акт и решението на горестоящия орган при административното оспорване, а съгласно чл. 208 и чл. 218, ал. 1 от АПК предмет на касационна проверка е решенето на първоинстанционния съд, поради което тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани. Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства, в това число заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и показанията на разпитаните свидетели. При правилно тълкуване на закона относно същността на ревизионното производство по чл. 122 и сл. от ДОПК, в това число и начина на определяне на облагаемата основа и разпределяне на доказателствената тежест в процеса, първоинстанционният съд е разгледал пространно всички направени от жалбоподателя възражения. Обстоятелството, че въз основа на събраните по делото доказателства решаващият състав е направил други изводи, различни от тезата на задълженото лице, не следва автоматично, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. При съобразяване на фактическата обстановка по провеждане на ревизията правилно е прието, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че е запазил и съхранил паричните суми от извършени от него продажби на недвижими имоти по нотариални актове, което той не е сторил въпреки дадените му указания от първоинстанционния съд. Заключенията на вещото лице относно дължимите суми са хипотетични, т.е. какъв би бил размерът на задълженията, ако се приеме, че в началното салдо следва да бъдат включени сумите от продажбата на недвижимите имоти. И след като е приел последния факт за недоказан, административният съд правилно не е възприел заключенията, в който смисъл е спазил разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК да не възприема заключението на вещото лице, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Решаващият съд е обсъдил възражението на жалбоподателя относно начина на живот и твърденията му, че не пие и не пуши, като правилно е посочил, че в случая не могат да бъдат игнорирани данните на НСИ относно издръжката за живот за съответния период при липса на категорични данни за разходите за живот на жалбоподателя и неубедителност на свидетелските показания в тази насока. По изложените по-горе мотиви административният съд правилно е приел, че констатациите на ревизионния акт, които се ползват с доказателствената презупция по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, не са оборени от жалбоподателя. Този негов извод е логически обоснован от фактите по делото и при правилно тълкуване на закона, поради което се възприема и от настоящата съдебна инстанция. Размерът на установените данъчни задължения е определен на база на конкретно установени факти, поради което при условията на вече цитирания чл. 124, ал. 2 от ДОПК данъчно-задълженото лице е длъжно чрез допустими доказателствени средства да обори тези факти. Като не е сторил това, първоинстанционния съд обосновано е достигнал до извода, че в тази му част РА е законосъобразен. Отхвърляйки жалбата срещу него, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила, в това число и в осъдителната част за разноските. По жалбата на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново: Решението на Административен съд - гр. Велико Търново в отменителната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон. Основните доводи на касатора, че определените задължения за задължителни осигурителни и здравни вноски за 2005 г. не са погасени по давност са аргументирани с неподаването на декларация по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО /в съответната редакция за периода/ във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. от задълженото лице, каквато е следвало да бъде подадена в срок до 15.04.2006 г. и следващия от това извод, че петгодишният давностен срок е започвал да тече от 1.01.2007 г. и същият не е изтекъл към момента на издаване на заповедта за възлагане на първоначалната ревизия, връчена на страната на 2.05.2011 г. Нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО /в редакцията за съответния период/ осигурителите периодично представят в Националния осигурителен институт данни за декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък за облагане доходите на физическите лица - общо за всички лица, подлежащи на осигуряване. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица въвежда задължение самоосигуряващите се лица да подават еднократно декларация до 15 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. Не могат да бъдат споделени аргументите на първоинстанционния съд, че след като се дължат авансови вноски, то те са погасени по давност по изложените по-горе мотиви. След като задълженото лице не е внасяло никакви осигурителни вноски, то дължи същите на общо основание и за него възниква задължението да подаде еднократно декларация до 15 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. По силата на цитираните по-горе разпоредби Георги Радев Георгиев е бил длъжен да подаде декларация за дължими осигурителни вноски за 2005 г. до 15 април 2006 г., поради което петгодишният давностен срок за тези вноски съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 1.01.2007 г. Този срок не е изтекъл към 2.05.2011 г., когато е била връчена първоначалната заповед за възлагане на ревизия № 110109/28.03.2011 г., с която е прекъсната давността по аргумент от чл. 172, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 112, ал. 1 от ДОПК. Като е приел обратното и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен в частта му, в която на жалбоподателя Георги Радев Георгиев са били определени задължения за вноски за ДОО за 1.01.2005 - 31.12.2005 г. в размер на 765,60 лв., лихви за забава в размер на 1 259,20 лв., вноски за ЗЗО за периода от 1.2005 г. до 11.2005 г. в размер на 145,20 лв. и лихви за забава в размер на 131,50 лв., Административен съд - гр. Велико Търново е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде отхвърлена в тази й част. При този изход на спора Георги Радев Георгиев следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Търново разноски в размер на 391,11 лв. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение: