Решение № 9078 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6351/2019 г.

Решение № 9078 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6351/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" /ДФ3/ - С. - град, подадена чрез упълномощен юрисконсулт А. И., против решение № 1884 от 19.03.2019 г., постановено от Административен съд – С. - град, Т. отделение, 70 състав по адм. д. № 2344/2018 г. С касационната жалба и в писмена молба от 09.06.2020 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касатора мотивите в решението са неправилни, противоречиви и некореспондиращи с установеното в производството действително фактическо положение. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда и счита, че не съответстват на разпоредбите на чл. 30, т. 4 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и на чл. 4. ЗЗ. от сключения административен договор на 27.07.2009 г. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - М. К. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Г. Г., която с писмен отговор от 25.04.2019 г. и писмена молба от 08.06.2020 г. пледира за потвърждаване обжалваното съдебно решение, което е законосъобразно постановено и за отхвърляне касационната жалба, като неоснователна. Заявава искане за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото от събраните по делото доказателства се установява, че оспореният акт е издаден на база извършени проверки от органите на ДФЗ и решението на административния орган за неизпълнение на сключения договор от страна на бенефициента е подробно мотивирано с резултата от извършените проверки и безспорно установеното неизпълнение на чл. 4. ЗЗ. от сключения договор за непреустановяване на земеделска дейност, освен изменящите се сезонни условия за производство от бенефициента и неизпълнение изискванията на приложимата към случая Наредба. Според участващия по делото прокурор констатирането на неизпълнение на договора е основание за налагане на финансова корекция, като адм. орган е съобразил естеството и тежестта на нарушението и е определил размер на финансовата корекция, съответен на одобрената финансова помощ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1884 от 19.03.2019 г. е отменено по жалбата на М. К. Решение № 14/112/01490/04/01 от 20.03.2017 г. на директора на Областна дирекция С. -град при Д. фонд "Земеделие", с което на основание чл. 20 a, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9, с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция в размер 48 892, 00 лева. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на М. К. сума в размер на общо 3488, 92 лева, представляващи разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е счел за неоснователно искането на жалбоподателката за обявяване нищожността на оспорения акт, като е приел, че процесното решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ № 14/112/01490/01/04 от 20.03.2017 г., издадено от директора на областна дирекция на ДФЗ - С.-град, е постановено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Във връзка с материалната законосъобразност на акта първоинстанционният съд е преценил, че основание за налагане на финансовата корекция в случая е наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, изразяваща се в нарушения на чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., съдържащо се и в т. 4. ЗЗ. от договор № 14/112/01490 от 27.07.2009 г. за отпускане на финансовата помощ. Обсъдена е разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 9 от 30.04.2008 г., според която в срок 3 години от подаване на заявката за второто плащане ползвателят на помощта е длъжен: 1. да съхранява всички оригинални документи, свързани с дейността, които не се изискват в оригинал при подаване на заявлението за подпомагане или заявката за плащане; 2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) да не продава или да преотстъпва ползването на дълготрайните материални активи, включени при изчисляване на минималния размер на инвестициите по чл. 14, ал. 1 и 2; 3. да не променя мястото на дейността, която се финансира и 4. да не преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство. В мотивите на обжалваното решеине са разгледани събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на които е прието, че на 31.03.2015 г. жалбоподателката е подала в ДФЗ заявка за второ плащане с № 14/112/01490/3/01, с представени документи към нея. С оглед на това и съгласно чл. 4 ЗЗ. от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., ползвателят на помощта е следвало в тригодишен срок от посочената дата на подаване на заявката за второ плащане да не преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство, тоест до 31.03.2018 г. Въз основа на проведени две проверки на земеделската производителка е установено, че тя не е изпълнявала регламентираното задължение по чл. 4. ЗЗ. от сключения административен договор от 27.07.2009 г., което е предвидено и в нормата на чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Първостепенният съд е счел, че от страна на оспорващото лице не са ангажирани каквито и да било доказателства, опровергаващи тезата на издателя на адм. акт, че получателят на безвъзмездната финансова помощ е преустановил земеделската си дейност в горепосочения тригодишен период. От тук е изведено заключение, че изискването на чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. не е спазено, за което свидетелстват извършените проверки, при които е констатирано, че мястото, където се е намирал животновъдният обект на ползвателя на помощта е отдадено под наем на друго лице, както и, че жалбоподателката изобщо не е отглеждала животни в периода след направената заявка по второто плащане. Въпреки установеното извършено нарушение, представляващо "нередност" по смисъла на Регламент 1303/2013, първоинстанционният съд е счел, че издателят на процесното РНФК не е изложил фактически и правни мотиви относно финансовата вреда на Съюза или има ли опасност, възможност за нанасяне на вреда върху бюджета на ЕС, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушението, поради което е преценено, че отсъствието на съображения по въпроса има ли вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза, прави волеизявлението за налагане на финансова корекция немотивирано и необосновано. Освен това първостепенният съд е счел, че в конкретната хипотеза липсват мотиви и относно това по какъв метод /диференциален или пропорционален/, в какъв процент и на каква основа е определен размерът на наложената финансова корекция. Отразено е, че в текста на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. е предвидено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, поради което е прието, че "връщането" на вече платените суми следва да стане по реда и правилата, посочени в ЗУСЕСИФ. Касационният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд относно валидността на процесното РНФК и счита, че не е необходимо отново възпроизвеждане на съображенията относно спазване изискванията относно компетентността на издателя на акта, формата и изпълнението на административнопроизводствените правила. По отношение на твърдението на касационния жалбоподател за съобразяване от негова страна с императивните материалноправни норми, настоящият съдебен състав намира, че е основателно. Това е така, защото като правно основание за издаване на оспорения индивидуален административен акт е посочено следното: чл. 20 а ЗПЗП, чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и чл. 70, ал. 1, т. 9, с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Първостепенният съд точно е констатирал въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че оспореното РНФК е издадено след осъществени проверки от органите на ДФЗ на място и по документи във връзка с изпълнение на сключения договор. В мотивите на обжалваното решение законосъобразно е установено, че касационният жалбоподател е изяснил подробно фактическата обстановка и предвид липсата на възражения от ползвателя на помощта е взел обосновано решение, съответстващо на изискванията на приложимата Наредба № 9 от 03.04.2008 г., доколкото процесният адм. акт е подробно мотивиран с резултатите от проведените проверки от експертите на ДФЗ и въз основа на които безспорно е доказано неизпълнение на чл. 4. ЗЗ от сключения договор за непреустановяване на земеделска дейност, освен изменящите се сезонни условия за производство от бенефициента и неизпълнение изискванията на приложимата към случая Наредба. Настоящият съдебен състав не възприема становището на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспореното РНФК, защото обсъждайки неизпълнението на договора, административният орган се е съобразил с естеството и тежестта на нарушението и е определил размера на финансовата корекция, който изцяло е съответен на одобрената и получена финансова помощ от земеделската производителка. Неправилна е тезата на първостепенния съд, че "връщането" на безвъзмездната финансова помощ по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. е трябвало да се извърши по реда и правилата, посочени в ЗУСЕСИФ, в който закон - в чл. 70, ал. 1 са определени основанията за отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ, изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция. Касационният съдебен състав не може да се съгласи с това становище, защото в ЗУСЕСИФ има изрична разпоредба, в която е посочено, че безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно по аргумент от § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ, визираният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон - ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В конкретната хипотеза процедурата по подаване заявлението за подпомагане, респ. по заявката за плащане е започнала и проведена изцяло по реда на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Поради това безвъзмездната помощ на земеделската производителка е предоставена по реда на ЗПЗП и на Наредба № 9 от 03.04.2008 г., в § 3 от ПЗР на която наредба е посочено, че се издава на основание § 35, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗПЗП. Следва да се отчете и обстоятелството, че към датата на издаване на процесното РНФК - 20.03.2017 г. все още не са публикувани и влезли в сила новелите на чл. 9 б - чл. 9 ж ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. /, както и чл. 27 ал. 6 ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 51 от 2019 г. /, които нови разпоредби препращат към ЗУСЕСИФ. Ето защо за настоящия съдебен състав е безспорно, че в случая е приложим единствено реда на ЗПЗП и относимата Наредба № 9 от 03.04.2008 г., а не реда, уреден в ЗУСЕСИФ относно налагане на финансова корекция при установена нередност. С оглед на това възниква въпросът дали с цитирането от страна на издателя на оспореното РНФК на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 9, с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, процесният административен акт е опорочен до такава степен, изискваща отмяна на атакувания акт. Според настоящия съдебен състав в конкретната хипотеза не е осъществено съществено нарушение, налагащо отмяна на процесното РНФК само на това основание, защото наред с неприложимите в случая норми на ЗУСЕСИФ, издателят на акта е посочил и верните правни основания - чл. 20 a, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и съответстващите им фактически основания - безспорно установеното нарушение от ползвателя на помощта на изискванията на чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., в резултат на което правилно е тълкувана и приложена императивната норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., в която изрично е регламентирано, че в случай, че получателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, както е направено в настоящия случай с издаването на процесния административен акт. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради нарушение на материалния закон. При решаване спора по същество по реда на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отхвърли оспорването на земеделската производителка срещу атакуваното от нея РНФК. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции е основателно и следва да се уважи за 200 лв., която сума представлява юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 лв. за първоинстанционното и за касационното производство. С оглед изхода на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,