Решение № 5483 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Х. А., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. М. Недков от САК против решение N 5009 от 25.11.2024г., постановено по адм.д. N 1002 по описа на АС-Хасково за 2024г. В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено обжалваното решение с постановяването на друго, с което преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт, административният съд е отхвърлил жалбата на Х. Х. А. против Решение N 10227 от 30.09.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието с материалния закон, съдът е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Изложил е мотиви, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В разглеждания случай, от изявленията на жалбоподателя е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не бил арестуван, нито осъждан. Заявил е, че е женен от 2022г., съпругата му останала в Сирия. Завършил е средно образование и работил като автомонтьор. Не бил служил в армията и се притеснавя, че ако се върне в Сирия и отиде в Дамаск или в друг голям град, възможно е да го спрат за проверка и да го вземат в казармата, а той не желае това , както и да взима страна в конфликта. Напуснал Сирия нелегално, сам и през Турция е пристигнал в България през зелена границаНе притежава разрешение за влизане или за пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Напуснал Сирия заради войната, която в неговия район- [населено място], обл.Дараа започнала през 2012г. Потвърждава, че е напуснал страната си по произход единствено заради войната, за да защити живота си. Правилно, съдът е счел по същество, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване, както и риск от бъдещо такова. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. По тези съображения административният съд отхвърлил като неоснователна подадената от Х. Х. А. жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обсъдени са всички относими обстоятелства, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал Сирия основно заради войната, но заявените от него пред ДАБ - МС във връзка индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в т.ч. поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения - чл.4, ал.3, б.в от Директива 2011/95/ЕС. Съдът, след извършената преценка на фактите от бежанската история на касатора правилно е приел, че нито един от изнесените факти не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона и административният орган обосновано е приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Касаторът сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го направи поради други причини. Правилен се явява изводът, че чужденецът е мигрант и напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ , доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е анализирал справката за Сирия и е направил извод, че на територията на Сирия не са налице ситуации, в които конфликтите да са достигнали нива, при които да съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Правилно, съдът е отчел разликата между чл.9, т.1 и 2 ЗУБ и чл.15, б.а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл.9, т.3 ЗУБ и чл.15, б.в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива и е приел, че посочените хипотези от Решението на Съда на ЕС не са налице в случая. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква в от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква в от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена с решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело Diakit, С-285/12 относно съществуването на въоръжен конфликт по чл.15, б.в от Директива 2011/95/ЕС и приобщените към преписката справки за общото положение в Сирия. От анализа на тези справки и конкретните данни по делото следва извод, че за чужденеца не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в Сирия, поради което ситуацията в страната на произход следва да е с извънредна висока степен на колективна опасност, каквато тя не е. Информацията относно Сирия като държава на произход сочи, че не съществува нито висока степен на индивидуална опасност, нито опасност вследствие на индивидуалните характеристики на касатора. Съдът подробно е анализирал приложената справка вх.ЦУ-1852/27.08.2024г. на Дирекция Международна дейност към ДАБ, обсъдил е обстановката в страната на произход на чужденеца и е приел, че административният орган е извършил правилна преценка относно необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, и правилно е приел, че по отношение на търсещият закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. От съдържанието на приобщената към доказателствата по делото справка се установява, че на територията на Сирия не са налице ситуации, в които конфликтите да са достигнали нива , при които да съществува реален риск чужденецът да понесе посегателства, съответно единствено поради присъствието си на територията на Сирия, касаторът не би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие и не са налице ситуации, в които конфликта понастоящем да е достигнал нива при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. В интервюто, касаторът посочва че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Следователно, за лицето не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Кандидатът е мигрант лице, което доброволно е напуснало страната си, за да се засели другаде по причини с личен характер и икономически съображения съгласно т.62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на СВКБООН. Причината да напусне Сирия е от личен, социално-икономически характер, свързана с желанието за по-добър живот и е извън обхвата по ЗУБ. Чужденецът не покрива условията за субсидиарна международна закрила по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУБ да му се признае хуманитарен статут и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата му против решението на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на международна закрила. Във връзка с прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ , от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. Правилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че в случая липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, или условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини, тъй като молителят не е заявил член на семейството му да е с предоставен хуманитарен статут и не се позовавал на причини от хуманитарен характер. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение