Решение № 8801 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2019 г.

Решение № 8801 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на К. Неделев срещу решение № 159 от 1.08.2019 г. по адм. д. № 174/2019 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение УРИ № 1670 з -77/15.03.2019 г. на началника на РУ – Сливен, с което на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет "ТТ" кал. 7, 62 х25 мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към него. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел, че изложените в заявлението мотиви не са подкрепени с доказателства. Заявлението е подадено през 2016 г. и без да е предвидено в закона е извършено събеседване с него като му е казано, че няма да получи разрешение. За трети път му е отказано издаване на разрешението, като това е петото съдебно производство. Снабдил се е със служебна бележка от РУ МВР Стралджа рег. № 814000-1845 от 02.11.2016 г. от която е видно, че има посегателстат върху личното му имущество - кражба и унищожаване, както и че е убито кучето му. Подавал е жалби за заплаха за живота и здравето му в РП Ямбол. Прието е, че представените доказателства за са отдалечен период 2 бр. жалби от 1998 г. и 2002 г., после се цитират Пр. Пр. 4161/12, ПрПр 1744/14 И ДП 81/14 И 3236/14 и регистрирана жалба в РУ Стралджа от 2017 г. и Пр. Пр. 2315/18 на РП Сливен. Счита, че единствената причина да се откаже исканото разрешение е напредналата му възраст, въпреки, че по адм. д. № 272/2018 г. на Административен съд Сливен е прието, че се намира в много добро умствено и физическо състояние. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи, че административният орган не е изпълнил задължителните указания на ВАС, като не се е съобразил с изложените в решението мотиви, в които е посочено, че за да е налице доказана необходимост за придобиване и съхранение на оръжие не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална към датата на подаване на заявлението и постоянна, достатъчно е опасността да съществува потенциално. Представени са 2 броя жалби от 1998 г. и 2002 г., прокурорски преписки от 2012 г. и 2014 г., досъдебно производство № 81/2014 г. и досъдебно производство № 3236/2014 г., регистрирана жалба в РУ - Стралджа от 2017 г. и прокурорска преписка № 2315 от 2018 г., представя и нова жалба, заведена с входящ номер на 11.06.2020 г. в РУ Стралджа. От свидетелските показания по делото на кмета на селото става ясно, че освен тези официално заведени жалби, жалбоподателят има многократни, почти ежедневни оплаквания. Доказал е, че живее в центъра на ромската махала в [населено място], където няма полицейско участие. Началникът на РУ – Сливен изразява в съдебно заседание становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е приел, че в административното производство не е мотивирано издаването на разрешителното за съхранение, носене и употреба на пистолет. Сочи, че при проверката преди издаване на отказа има данни, че К. Неделчев е станал сприхав и има спречквания с хората. Представил е писмено становище. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че след подаване на заявлението през 2016 г. жалбоподателят три пъти е получавал отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет и са проведени четири съдебни производства. Приложени са адм. дело № 299/2016 г. и адм. дело № 272/2018 г. на Административен съд Сливен. Направил е преглед на представените доказателства в тези съдебни производства и при подаване на последното заявление. По отношение на наведените доводи в допълнително представените мотиви към заявлението, че оръжието му е необходимо за самозащита на него и съпругата му, както и имуществото му; живее в [населено място] в ромската махала и е обект на постоянен тормоз и нападения от представители на тази общност, особено след като се разчита, че пистолетът му е взет и е в полицията и няма с какво да се защитава, съдът е приел за правилен изводът административния орган, че не обосновават необходимостта от издаването на исканото разрешение. Видно от приложените справки за образувани по жалби на оспорващия преписки в РУ – Стралджа и в РП – Ямбол, същите се отнасят за време от 1998 г. до 2002 г. и 2014 г. в РУ – Стралджа е регистрирана само една жалба вх. № 814000/1934/07.09.2017 г. за отправени обиди и закани за саморазправа от лицата И. Димитров от [населено място] и сина му М. Димитров. Проверката по жалбата е приключила със съставяне на протоколи за предупреждение на лицата на основание чл. 65 от ЗМВР. Установената нужда за защита от нападения от съседите на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие. Решението е правилно. В решението по адм. д. № 5527/2017 г. на ВАС е прието, че по преписка с вх. № 4161/2012 г. по описа на РПЯ се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 144 от НК, прекратена на 24.01.2013 г. поради неустановяване на достатъчно данни за извършено престъпление; с вх. № 1744/2014 г. и с вх. № 3263/2014 г. по описа на РПЯ, в която се твърди, че му е нанесен побой от В. Великов от [населено място], обл. Ямбол, на 13.11.2014 г. преписката е приключила с постановление на РПЯ за отказ да се образува досъдебно производство. Също така от служебна бележка издадена от ОД на МВР – Ямбол, РУ – Стралджа е видно, че К. Неделчев е тъжител по ЗМ 254/1998 г., ЗМ 261/2002 г. и ЗМ 363/2002 г. От постановяване на отказа през 2016 г. до отказа на 15.03.2019 г. е изминал период от три години, поради което правилно съдът в настоящото производство е приел, че тези данни не доказват понастоящем заплаха на личността на жалбоподателя. В решение по адм. д. № 272/2018 г. на Административен съд Сливен е посочено, че във връзка с поискана справка от началник РУ Сливен на 09.08.2018 г. ст. инспектор в РУ– Стралджа е изготвил докладна записка до Началника на РУ Стралджа, съгласно която Неделчев за последните три години няма регистрирани нарушения и срещу него не са подавани сигнали. По негов сигнал през 2017 г. е била образувана преписка № 814000/1934 срещу М. Димитров от [населено място], обл. Ямбол за това, че е нанесъл удар с бутилка на Неделчев. В същото решение е посочено, че на 29.08.2018 г. е изготвена докладна записка от полицейски инспектор, в която се посочва, че Неделчев живее на указания адрес; от сведения на съседи е установено, че поддържа нормални съседски взаимоотношения; понякога е конфликтен и влиза в пререкания със съседи; страда от множество заболявания, които го правят неспособен да носи и съхранява КНО; касата за оръжието е закрепена с болт за дървената част на гардероб и лесно може да бъде демонтирана. В обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е установил, че административният орган е изискал от Началник РУ - гр. Стралджа и РП - Ямбол за образувани преписки по сигнали от и такива срещу К. Неделчев. От РУ - Стралджа е получен отговор рег. № 814 р-1379/28.02.2019 г., че за периода 2017 г. - 28.02.2019 г. срещу К. Неделчев няма регистрирани жалби. Същия е подал жалба вх. № 814000/1934/07.09.2017 г. за отправени обиди и закани за саморазправа спрямо него от лицата И. Иванов от [населено място] и сина му М. Димитров. Проверката по жалбата е приключила със съставяне на протоколи за предупреждение на лицата на основание чл. 65 от ЗМВР. От Районна прокуратура - Ямбол е получена справка от която е видно, че в регистрите на ЯРП за лицето К. Неделчев е установено: Образувана прокурорска преписка с № 4161/2012 г. относно отправяни закани, където горепосоченото лице е жалбоподател; преписката е прекратена в РУ - Стралджа; Образувана пр. пр. № 1744/2014 г., ДП 81/2014 г. по описа на РУ - Стралджа относно убийство на домашно куче, където горепосоченото лице е жалбоподател; досъдебното производство е спряно с постановление на ЯРП от 17.07.2014 г.; Образувана пр. пр. № 3236/2014 г. относно нанесен удар, където горепосоченото лице е жалбоподател; преписката е приключена с постановление за отказ от 13.11.2014 г.; От РУ — Сливен е предоставено копие от докладна записка от полицейски инспектор П. Диманов за извършена проверка по пр. пр. № 2315/19.07.2018 г. на РП - Сливен, пр. № УРИ 167000-4542/24.07.2018 г. по описа на РУ - Сливен. Преписката е образувана по тъжба на К. Неделчев. Същият се тъжи от брутални действия на негова роднина Т. Иванова Неделчев твърди, че на 19.07.2018 г. около 09. 30 часа в двора на ИПФ - Сливен на ТУ - София е възникнала свада между двамата заради измама на Иванова в размер на 10 000 лв. в следствие на което последната започнала да го удря с юмруци в областта на гърдите, което е наложило преглед от медицински екип. В последствие е издадено съдебно медицинско удостоверение № 395/2018 за причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота. В хода на същата проверка е снето сведение и от Т. Иванова, която е заявила, че е посетила ИПФ - Сливен да говори с К. Неделчев във връзка с подялба на наследствени земи. В процеса на разговора между тях, Неделчев ненадейно започнал да я удря с бастуна си, от които удари лявата и ръка се счупила. На 14.03.2019 г. е снето допълнително сведение рег. № 1670 р-5851/14.03.2019 г. от Т. Иванова, в което отново потвърждава, че в двора на ИПФ - Сливен е била съборена и удряна с патерица от К. Неделчев. В хода на съдебното производство от оспорващия е представена присъда № 75 от 07.04.2017 г. на РС - Бургас, постановена по НОХД № 4152/2016 г. по описа на съда, потвърдена с Решение № 232 от 02.11.2017 г. на Окръжен съд - Бургас по ВНОХД № 673/2017 г. по описа на същия съд. Както се посочи, тези преписки са доста по-напред във времето и не може да се приеме, че случаите описани в тях понастоящем представляват заплаха. Установено е, че за последните две години 2017 г. 2019 г. не е имало жалби от жалбоподателя. От 2016 г. до 2019 г. обстоятелствата са различни. Обстоятелството, че от 2016 г. до сега жалбоподателят няма разрешение за носене на пистолет доказва, че не е необходимо. Настоящата инстанция кредитира докладна записка, изготвена от полицейски инспектор на 29.08.2018 г., че жалбоподателят не е способен да носи и съхранява КНО, в каквато връзка са доводите на началника на РПУ, че е станал сприхав и има спречквания с хората. Административният съд е установил и че по данни на Т. Иванова е била съборена и удряна с патерица от К. Неделчев, при което е счупена лявата й ръка. Необходимостта за носене на оръжие са самоотбрана не може да изключва опасността от носене на оръжие, целта на закона е закрилата на обществения интерес и безопасност. Представената в касационното производство жалба до РПУ Стралджа е от 28.05.2020 г. по която е образувана преписка вх. № 814000-912/31.05.2020 г. не е относима към законосъобразността на акта издаден на 15.03.2019 г. С оглед на това обжалваното в настоящото производство съдебно решение се явява правилно и следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение