Решение № 2218 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8145/2019 г.

Решение № 2218 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8145/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) срещу решение № 2919 от 30.04.2019 г. по административно дело № 7600/2018 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2378/11.06.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация по тяхна преписка № 446/2015 г., в частта му, с която по отношение на МРРБ е прието, че чрез привидно неутралната разпоредба на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредбата) са поставили в по-неблагоприятно положение конкретни и всички потребители, обитаващи сгради в режим на етажна собственост, които имат по-висок размер на месечно потребление на питейна вода, отчетено от индивидуалните им водомери, спрямо потребителите на услугата, с по-нисък размер на месечно потребление, отчетено от индивидуалните им водомери, което представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 37 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в представено писмено становище от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът – Председателят на Управителния съвет (УС) на Етажна собственост (ЕС) с адрес [населено място], [адрес] – К. Григоров в представен писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата и моли да бъда отхвърлена. Ответникът - Управителят на "Водоснабдяване и канализация" (ВиК) ЕООД Стара Загора чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище излага мотивирани твърдения за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт, но е неправилно. Административното производство пред КЗД е образувано по жалба, подадена от Григоров, в качеството му председател на ЕС – [населено място], [адрес], в която са изложени твърдения за извършена дискриминация спрямо потребители при експлоатация на водоснабдителни и канализационни мрежи от оператора "ВиК" ЕООД Стара Загора, при приложението на Наредбата. Производството е образувано с разпореждане на Председателя на КЗД № 1045/11.11.2015 г. и разпределена на Трети специализиран състав. От съдържанието на протокол от проведено на 16.10.2017 г. открито заседание се установява, че съставът е конституирал като страни: жалбодател Григоров, без да е посочено в какво качество и като ответници "ВиК" ЕООД гр. Стара Загора и МРРБ. По аналогичен начин са посочени страните и в протокола от проведеното на 23.11.2017 г. открито заседание на КЗД, на което преписката е обявена за решаване. В постановеното решение като страни обаче са посочени – жалбодател Григоров, но вече като Председател на УС на ЕС, като ответници МРРБ и Управителят на "ВиК" ЕООД Стара Загора. С него КЗД приема за установено, че нормата на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредбата поставя в по-неблагоприятно положение живущите в ЕС – [населено място], [адрес], потребители на ВиК услуги, както и всички други потребители на услугата, обитаващи сгради в режим на етажна собственост, които имат по-висок размер на месечно потребление на питейна вода, отчетено по индивидуалните им водомери спрямо потребителите на услугата с по-нисък размер на месечно потребление, отчетено от индивидуалните им водомери чрез привидно неутрална разпоредба – непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 37 ЗЗДискр. На основание чл. 76 ЗЗДискр на МРРБ е разпоредено да промени разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредбата в срок от 30 дни от получаване на решението на КЗД. С решението е прието, че "ВиК" ЕООД Стара Загора не е допуснало дискриминация по отношение на потребителите на "ВиК" услуги - ЕС, представлявана от Григоров по признак "лично положение" и жалбата му е оставена без уважение, като в тази част актът не е обжалван и е породил правно действие между страните. Актът на КЗД е обжалван пред АССг, като в образуваното по нея съдебно производство с определение от 14.09.2018 г. е конституирал като страни: жалбодател МРРБ, ответник – КЗД и заинтересовани страни – К. Григоров – Председател на ЕС [населено място], [адрес] и Управителя на "ВиК" ЕООД Стара Загора. С обжалваното пред настоящия състав решение АССг отхвърля жалбата на МРРБ против решението, в частта, с която е прието, че е налице непряка дискриминация с нормата на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредбата и са му дадени предписания на основание чл. 76 ЗЗДискр. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В мотивите на решението е прието, че в случая е установена пряк дискриминация по признак "лично положение", както и нарушение на забраната по чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр за предоставяне на стоки или услуги при по-неблагоприятни условия на основата на тази признак. Решението е неправилно. Съдът не е извършил дължимата проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, като макар да е постановил акта си при изяснена фактическа обстановка, въз основа на представените доказателства са формирани неправилни изводи. Не се спори, че актът е постановен от компетентния орган и в предвидената от закона форма, но неправилно първоинстанционният съд приема, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Жалбодателят Григоров е представил доказателства, че е избран на председател на ЕС с решение на общото събрание на собствениците от 14.01.2014 г., но липсва решение за упълномощаването му да представлява същите пред КЗД по реда на чл. 18 АПК, при което същият е могъл да предявява единствено свои лични права. С факта на избирането му за Председател на ЕС, като може би собствениците са имали предвид Управител по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, като същият съгласно разпоредбата на чл. 23 от с. з. не разполага с правомощия да представлява собствениците в производството пред КЗД при липсата на изрично упълномощаване. Цитираната в административния акт НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., при което неправилно, както административния орган, така и съдът са конституирали като страна в производството министерството, а не издателят на акта. На следващо място следва да бъде посочено, че като страна в хода на административното производство е участвало дружеството – "ВиК" ЕООД Стара Загора, а административният акт е постановен спрямо неговия управител, който обаче не е участвал в него. В мотивите на административния акт и в тези на съдебното решение макар и не много ясно формулирано е прието, че с разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредбата е осъществена непряка дискриминация по признак "лично положение" на потребители на ВиК услуги, които имат по-високо потребление, отчетно по индивидуалния им водомер в сравнение с тези които имат по-ниско потребление, също отчетно от индивидуалния им водомер, които обитават жилища, в сградите на които имат монтиран общ водомер. Същевременно е прието, че тези две категории потребители са неравно третирани в сравнение с потребителите, чието потребление се отчита единствено по индивидуален водомер, при липсата на общ такъв в сградата. При това от изложените мотиви, както на административния акт, така и на съдебното решение не може да бъде установено, който иманентен, определящ личността на тази категория лица, посочени като "потребители на ВиК услуги" е приет, като определящ за тях и съответно е обоснован извод за наличие на осъществена непряка дискриминация по признак "лично положение". Предвид така установеното, настоящия състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон, вместо което следва да бъде постановено ново, с което бъде отменено решението на КЗД в обжалваната му част, а преписката върната за ново разглеждане от фазата проверка на допустимост на жалбата, конституиране на страните, при съобразяване на факта, че в частта, с която по отношение "ВиК" ЕООД Стара Загора е прието за установено, че не е осъществена дискриминация и жалбата на Григоров е оставена без уважение решение № 238/11.06.2018 г. по преписка № 446/2015 г., като неоспорено е породило правно действие. При този изход на делото съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, като такива следва да бъдат присъдени след приключване на делото по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение