Решение № 5943 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3990/2016 г.

Решение № 5943 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3990/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Пътно поддържане - К." ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Г. В. срещу Решение № 135 от 22.01.2016 г. по адм. дело № 2385/2015 г. по описа на Административен съд П., ХХV състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16000914002392-091-001 от 4.06.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., в частта, потвърден с Решение № 662 от 14.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22 825,34 лева ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 6298,16 лева за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09. и м. 12.2012 г. по издадените от "Дайкан" ЕООД, "АМД 09" ЕООД и "Хъс" ООД фактури.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС П. е бил Ревизионен акт № Р-16000914002392-091-001 от 04.06.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., в частта, потвърден с Решение № 662 от 14.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП относно отказано на "Пътно поддържане - К." ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22 825,34 лева ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 6298,16 лева за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09. и м. 12.2012 г. по издадените от "Дайкан" ЕООД, "АМД 09" ЕООД и "Хъс" ООД фактури.

Съдът е приел, че РА в обжалваната му част е издаден от материалнокомпетентни органи по приходите, в установената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон АС П. е разгледал събраните в хода на ревизията писмени доказателства, отнасящи се до спорните фактури и е изложил съображения за законосъобразно отказано на "Пътно поддържане - К." право на приспадане на данъчен кредит с процесния РА. Според съда по отношение на доставката по фактура № 1000000025 от 25.06.2012 г., издадена от "Дайкан" ЕООД не е доказан факта на приемо-предаването на материалите; относно доставките по 6 бр. фактури, издадени от "АМД 09" ЕООД с предмет - аванс - материали, СМР дограма, СМР, не е установен факта на изпълнението именно от сочения във фактурите доставчик; относно доставките по 2 бр. фактури, издадени от "Хъс"ООД, получателят по тях е различен от РЛ и на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС законосъобразно с РА е отказано на РЛ правото на приспадане на данъчен кредит.

Така постановеното решение е правилно. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи съгласно изискването по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила от 1.01.2013 г./. Ревизията е възложена при действието на новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което законосъобразно РА е издаден от органа, възложил ревизията и от органа по приходите, ръководител на екипа, извършили ревизията. В този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховен административен съд.

2.Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги.

2.1. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА относно отказания на "Пътно поддържане - К." ЕООД кредит по фактура № 1000000025 от 25.06.2012 г., издадена от "Дайкан" ЕООД. Предмет на доставката е "покупка на материали". ИПДПОЗЛ е връчен на доставчика по чл. 32 от ДОПК. От ревизираното лице /РЛ/ са представени копие на фактурата заедно с опис на материалите и копие на фискален бон, за който е установено от НАП, че е издаден от нерегистрирано фискално устройство. Представено е и обяснение, че закупените строителни материали са предназначени за обект "реконструкция на инженерната инфраструктура на кръстовище бул. "Беломорски" - ул. "Осми март" - гр. К. и са доставени с транспорт на доставчика.

В хода на съдебното производство не са ангажирани други доказателства. След като няма доказателства за предаването на стоките от доставчика на получателя, то законосъобразно ревизиращите органи са отказали на "Дайкан" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит за процесния данъчен период.

Несъстоятелно е твърдението на касатора, че доказателствата в своята цялост не могат да доведат до извод, че доставката не е осъществена, още повече, че процесната фактура е отразена в дневника за продажби на доставчика през м. 06.2012 г. От друга страна, действително посоченото от касатора обстоятелство, че фискалният бон към фактурата е издаден от нерегистрирано фискално устройство, не е относимо към предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Както и съдът е констатирал, нито по време на ревизията, нито по време на съдебното производство са представени доказателства за приемо-предаването на съответните материали от доставчика на получателя, каквито документи следва да се намират и при ревизираното лице.

Горното обосновава правилният извод, формиран от АС П. за законосъобразност на РА в посочената част.

2.2. Касационната инстанция възприема извода на АС П. за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит в общ размер на 20 049,99 лева по фактурите, издадени от "АМД -09" ЕООД с предмет - "аванс - материали", "СМР - дограма" и "СМР".

Според съда представеният договор за строителство, сключен между РЛ и доставчика, както и 3 бр. протоколи - протокол № 1 от 31.08.2012 г. за извършени СМР на ОУ "П. Славейков", с . Б.; протокол № 1 от 31.08.2012 г. за извършени СМР на ОУ "П. Х.", с. Ц. и протокол № 1 от 14.01.2013 г. за извършени СМР на обект Училище в общ. Р., не удостоверяват факта на извършване на СМР именно от сочения доставчик. Както се установява от предмета на договора за строителство, същият се отнася до СМР на обект "ремонт на училище "Х. Б." с. Б.", а протоколите имат за предмет ремонтни дейности на други обекти. Допълнително следва да се посочи, че самият касатор изрично в касационната жалба поддържа, че нито един от представените протоколи не се отнася до обекта на строителния договор, сключен между РЛ и "АМД 09" ЕООД.

От друга страна, други доказателства за конкретизация на възложените СМР не са ангажирани нито от доставчика, нито от РЛ. Касационната инстанция намира, че във фактурите, издадени от посочения доставчик липсва пълно описание на предмета на стопанската операция, т.е. не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията /трябва да е посочен вида на услугата/. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В Решение на СЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, е прието, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, по аргумент на по-силното основание, непредставянето на доказателства за конкретизация на услугите означава, че не е налице реално осъществяване на процесните доставки.

По отношение на предмета на доставката - "аванс - материал", принципно правилно е позоваването от страна на касационния жалбоподател на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, според който с получаването на авансовите плащания възниква данъчното събитие, съответно правото на РЛ на приспадане на данъчния кредит по издадените от изпълнителя му фактури. Но дори да е установен по категоричен начин факта на авансово плащане, то плащането следва да е обвързано с конкретно осъществена облагаема доставка на стоки/ услуги. В процесния случай не е доказано извършването на процесната доставка на СМР от страна на "АМД 09" ЕООД в полза на РЛ.

Съобразно изложеното, след като не са конкретизирани услугите по процесните фактури, то не може да се приеме действителното извършване на доставките. В тази връзка следва да се посочи, че въпросът за кадрова и материална обезпеченост при доставчика не следва да се обсъжда.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АС П. за материална законосъобразност на РА в посочената част.

2.3. Решението е правилно и в частта относно приетия за законосъобразен РА досежно отказания данъчен кредит по 2 бр. фактури № 300043994 от 29.11.2012 г. и № 300044126 от 4.12.2012 г., издадени от "Хъс" ООД. В хода на ревизията е установено, че получател по описаните фактури е ЕТ" М. П.", а не РЛ, поради което е прието, че "Пътно поддържане - К." ЕООД не разполага с данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС и на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС за РЛ не следва да се признава правото на приспадане на данъчен кредит по описаните фактури.

Така формираният извод е правилен и обоснован. След като не е спорен фактът, че фактурите са издадени в полза на получател друго лице, то на ревизирания субект не може да му бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по тях.

По тези съображения, доводите в касационната жалба са неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 911,25 лева за касационното производство, определено по реда на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение