Решение № 3092 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2017 г.

Решение № 3092 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с Наредба № Н-4 от 18 февруари 2013 г. за военномедицинска експертиза. Образувано е по жалба Ю. Е. Ц. срещу решение № 227/12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6059/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски, за които се представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - Централна военномедицинска комисия към Военномедицинска академия - гр. С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е издаден при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения, счита, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Ю. Е. Ц. срещу експертно решение /ЕР/ по годността за военна служба № 72/2 от 30.05.2016 г. на Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия - гр. С., с което е прието, че жалбоподателят е негоден за военна служба по Р. I25.2"Б" и Р. Е78 от Медицински стандарт 2013 г., част I, приет по приложение № 1 към Наредба № Н-4 за военномедицинската експертиза, като неоснователна. От фактическа страна, решаващият съд установява, че жалбоподателят е изпълнявал длъжност "старши инспектор" в отдел "Планиране и развитие на силите" в ръководството на служба "Военна полиция". От приетите по делото писмени доказателства безпротиворечиво се приема, че на 24.10.2015 г. жалбоподателят е постъпил на лечение във ВМА - МБАЛ С. и е изписан на 27.10.2015 г. с диагноза "Долнолатерален миокарден инфаркт NSTEMI. Състояние след СКАГ с имплантация на DESСтент. Дислипидемия". Видно от представените седем броя болнични листи, Ц. е бил в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност за периода от 24.10.2015 г. до 20.04.2016 г. Лекарска консултативна комисия към Кардиологична клиника на ВМА с протокол изх. № 102/21.04.2016 г. е представила жалбоподателя за освидетелстване в ЦВМК за експертно решение за годността му за военна служба. С писмо № 2342/25.04.2016 г. председателят на ЦВМК е уведомил и директора на служба "Военна полиция" за установеното заболяване на жалбоподателя, както и за заявеното желание от страна на последния за определяне на индивидуална годност. Посочено е, че при обсъждане на индивидуалната годност на освидетелствания се налагат следните ограничения: освобождаване от тежки физически натоварвания, походи, полеви занятия, строеви подготовки, дневен и денонощен наряд /нощен труд/, физкултура, работа в среда с прегряващ и охлаждащ микроклимат за срок от 3 месеца. Указано е на директора на служба "Военна полиция" при преценка от негова страна за освидетелстване на Ц. по реда на чл. 15 от Наредба № Н-4, да попълни искане по приложение № 7. В отговор на горното, до председателя на ЦВМК е отправено искане от директора на служба "Военна полиция" рег. № ВП-2315/14.05.2016 г. за освидетелстване на индивидуална годност за военна служба на Ц.. Посочени са трудовите задължения на жалбоподателя, както и основната му дейност през последните 2 години, която е свързана с носене на дежурство като оперативен дежурен в ръководството на служба "Военна полиция". Отбелязано е, че в служба "Военна полиция" не съществува подходяща длъжност, която да бъде предложена на Ц. с наложените от ЦВМК ограничения за индивидуалната му годност за военна служба. С протокол № 101/30.05.2016 г. на свое заседание ЦВМК е взела ЕР по годността за военна служба № 72/2 от 30.05.2016 г. на Ю. Ц. като негоден за военна служба по т. Р. I25.2"Б" и Р. Е78 от Медицински стандарт 2013 г., част I. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното ЕР, първоинстанционният съд намира, че същото е издадено от компетентен колективен орган, действал в законен състав (съобразно определеното в заповед № 60 от 14.01.2016 г. с изключение на трима членове, които са били в отпуск), при наличието на предвидения, съгласно чл. 14, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-4 кворум, взел решението с необходимото мнозинство - повече от половината от присъстващите. Решаващият съд извежда, че оспореното ЕР е издадено в предвидената в закона форма съобразно приложение към Наредба № Н-4, при спазване на административнопроизводствените правила. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, която като неоспорена от страните е приобщена към съвкупния доказателствен материал. Според вещото лице исхемичната болест на сърцето е общо заболяване, поради което отразяването в оспорения административен акт е коректно. От заключението е видно, че в процесното ЕР посочената диагноза съответства на реалната такава и се касае за преживян миокарден инфаркт в хроничен стадий. От СМЕ се установява, че като се вземе предвид приемането на терапия, състоянието на жалбоподателя би могло да се квалифицира като I 25.2 "б" - с леки ограничени и функционални изменения, което сочи на коректност при определяне на съответстващите кодировки на рубриките, приложени от ответника с процесното ЕР. При преценка съответствието на акта с материалния закон, първоинстанционният съдът съобразява, че актът касае единствено годността за военна служба - акт по чл. 7, вр. с чл. 2 от Наредба № Н-4 и Приложение № 1. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд обосновава извод за съответствие на посочените от органа факти и обстоятелства относно здравословното състояние на жалбоподателя с доказателствата, относими към тях на посочените в Приложение № 1 рубрики от Медицинските стандарти и обусловеността от тях на крайния извод на органа, че освидетелстваният е негоден за военна служба. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата, поради нуждата от специални знания в областта на кардиологията, съдебно - медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В първоинстанционното решение, съдът обосновава правилен извод досежно характера на ЕР квалифицирайки го като констативен индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като годността, която този акт установява, представлява факт от значение за правото на съответното лице да полага труд на кадрова военна служба и е една от предпоставките за възникване и съществуване на правоотношението по изпълнението й /чл. 141, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, респ. чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили/. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореното ЕР е издадено при нарушаване на административнопроизводствените правила - предложението за ЕР да бъде обсъждано от членовете на съответното отделение. Изпълнено е изискването на т. 4, второ изр. от Приложение № 17 към чл. 23, ал. 3 от Наредба № Н-4/18.02.2013 г., видно от приобщения като доказателство Протокол за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние на м-р Ю. Е. Ц. рег. № 268/30.05.2016 г., в който е отбелязано, че предложението е обсъдено във "вътрешно отделение". Оплакванията на касатора досежно липсата на отбелязване кода на диагнозата в ЕР са неоснователни. В издаденото ЕР изрично е посочено, че оспорващият е негоден за военна служба по р. I 25.2 "Б" и р. Е78 от МС/2013 г., част I. Посочените рубрики съставляват детайлизирани кодове на диагнозата и заболяването на лицето по Медицински стандарт 2013 г., част I. Първоинстанционният съд правилно приема, видно и от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, че в ЕР кода по МКБ 10 /международна класификация на болестите/ на посочената диагноза съответства на вписаната с български букви такава и отговаря на реалната, тъй като се касае за преживян миокарден инфаркт в хроничен стадий. Необосновано е твърдението на касатора, че в решението си първоинстанционният съд незаконосъобразно не достига до извода, че реалния функционален статус на оспорващия не отговаря на взетото решение от страна на органа. В заключението си вещото лице установява, че в съответствие с Наредбата за медицинската експертиза по част IV, раздел I, т. 4 при инфаркт на миокарда в хроничен стадий без хемодинамични нарушения и без усложнения, независимо от тежестта на инфаркта, липсата или наличието на функционален дефицит, в първата година след реализирането му, се следват 80 % трайно намалена работоспособност. Вещото лице е категорично, че работоспособността на жалбоподателя е трайно намалена с 80 % в едногодишния период след настъпване на инфаркта - от 24.10.2015 г. до 24.10.2016 г. Т. е. към периода на висящност на административното производство (април - май 2016 г.) работоспособността на жалбоподателя е трайно намалена, което обективно обосновава наложените с писмо № 2342/25.04.2016 г. (Приложение 8) ограничения при изпълнение на трудовите му задължения за тримесечен период. Съгласно императивните норми, заложени в Медицински стандарт 2013 г., ЦВМК определя годността за военна служба съобразно конкретните показатели за изменение на здравословното състояние на освидетелствания, поради което неоснователна е тезата на касатора, че запазения функционален дефицит е основание за определянето му като годен за военна служба. Първоинстанционният съд правилно приема, че съгласно разпоредбата на чл. 15 от Наредба № Н-4, ЦВМК има право да вземе решение за индивидуална годност за военна служба, с оглед конкретното моментно състояние на функционален дефицит, предизвикан от едно или повече заболявания, от клиничното протичане и обоснованата прогноза, както и характера, и особеностите на служебните задължения на конкретната длъжност на освидетелствания и при кумулативното наличие на изчерпателно изброените условия. Обоснован е изведения от първоинстанционния съд извод за неизпълнение на кумулативно необходимото изискване по т. 3 на чл. 15 от Наредба № Н-4. С писмо рег. № ВП-2315/14.05.2016 г. директорът на служба "Военна полиция", посочвайки трудовите задължения на жалбоподателя, заявява, че не съществува подходяща длъжност, която да бъде предложена на Ц. с наложените от ЦВМК ограничения за индивидуалната му годност за военна служба. Неосноватени са наведените касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид горното, настоящият състав намира за неоснователни наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Ю. Е. Ц. следва да бъде осъден да заплати на Военномедицинска академия - гр. С. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,