Решение № 5255 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11663/2008 г.

Решение № 5255 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11663/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Анатолий Василев Русинов е подал касационна жалба срещу решението от 9.06.2008 г. по адм. дело № 2198/2008 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-3309/12.03.2008 г. на директора на Столична дирекция "Полиция" за налагане на забрана за напускане на страната на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Директорът на Столична дирекция "Полиция" е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че с писмо № 0499/2005/000088 /18.01.2008 г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция - София на Агенцията за държавни вземания, изпратено до Столична дирекция "Полиция", е било направено искане да не се разрешава напускане на страната на Анатолий Василев Русинов в качеството му на управител на "Анбока" ООД със седалище и адрес на управление София поради наличието на необезпечени задължения на дружеството над 5000 лева по изпълнително дело № 499/2005 г., образувано въз основа на данъчно-ревизионни актове на ДП "Оборище" - София. Във връзка с това искане Столичната дирекция "Полиция" изпратила писмо с обратна разписка до Анатолий Русинов на постоянния му адрес. Писмото се върнало обратно с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На основание чл. 61, ал. 3 АПК във връзка с чл. 26, ал. 2 АПК, до лицето било направено съобщение за образуваното административно производство и за възможността да даде възражение в 7 - дневен срок чрез поставянето на обява на таблото за обяви в Столична дирекция "Полиция" на 27.02.2008 г. Със заповед № з-3309/12.03.2008 г., на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, директорът на Столична дирекция "Полиция" наложил на Анатолий Василев Русинов в качеството му на управител на "Анбока" ООД със седалище и адрес на управление София забрана за напускане на страната поради наличието на задължения на дружеството над 5000 лева по изпълнително дело № 499/2005 г. на Регионална дирекция - София на Агенцията за държавни вземания, за които не било представено обезпечение. Административният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличието на нарушения, опорочаващи административния акт, който не съдържал посочване на сумите на отделните задължения и данъчните периоди, и бил издаден в нарушение на изискването за уведомяването на лицето за започването на административното производство. Съдът не възприел и довода на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт поради това, че посочените в акта данъчни задължения били оспорени по съдебен ред, и отхвърлил подадената жалба. Решението не противоречи на материалния закон. Основание за налагане на принудителната мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност е искането по чл. 182, ал. 2, т. 2 буква "а" ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1 букви "а" и "б" ДОПК, направено от органите по приходите или от публичен изпълнител. Съгласно чл. 221, ал. 6, т. 1 букви "а" и "б" ДОПК публичният изпълнител има право да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи да не се издава паспорт или издадения да се отнеме на лица, които лично или като членове на управителни или контролни органи на юридическо лице, носят отговорност за необезпечени задължения над 5000 лева. При наличието на такова искане административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, налага ограничение за напускане на страната на лицето, посочено в искането, без да е длъжен да разглежда правоизключващи или правопогасяващи възражения, свързани със задължението. Обжалването на данъчно - ревизионните актове от задълженото лице, както е посочил административният съд, не изключва възможността за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, тъй като тези актове имат предварително изпълнение. Касационната инстанция споделя и изводите в обжалваното решение за липса на нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Административният акт е издаден в предвидената форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Посочването на точния размер на задълженията и данъчните периоди, за които се отнасят, е въпрос, който няма връзка със съдържанието на заповедите за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 ЗБДС. Такова изискване има, но то се съблюдава при изготвянето на данъчно-ревизионните актове. Що се отнася до изискването за уведомяване на заинтересуваното лице, съдът законосъобразно е приел, че административният орган е изпълнил задължението си за уведомяване на заинтересуваното лице, действайки в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 АПК във връзка с чл. 61, ал. 3 АПК за поставянето на съобщение на таблото за обявления в случай, че адресът на лицето е неизвестен или то не може да бъде намерено на известния му адрес. При отсъствието на поддържаното основание за отмяна постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд