Решение № 12880 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12417/2018 г.

Решение № 12880 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12417/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 366 от 5.07.2018 г., постановено по административно дело № 263 по описа за 2018 г., Административен съд – Монтана е: 1) отхвърлил жалбата на И. Григоров в качеството му на директор на "Областно пътно управление" – Монтана 1 със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул. "Христо Ботев" № 65 против Експертно решение (ЕР) № 0232 от заседание 045 от 26.03.2018 г. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 6135 от заседание 167 от 21.11.2017 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Хр. Ботев" АД гр. Враца, с което е потвърден Болничен лист № Е20171543407, издаден на 16.10.2017 г. от МЦ "Нов Медицински Център" ЕООД гр. Враца, като неоснователна; 2) осъдил Агенция "Пътна инфраструктура" – София със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Македония" № 3, да заплати на И. Иванов сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, представляваща адвокатско възнаграждение, както и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд - Монтана. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на "Областно пътно управление" – Монтана. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са твърдения, който възпроизвеждат и преповтарят тезата от първата инстанция за липса на посочване на възстановителния период и по какъв начин заболяванията влияят върху работоспособността на лицето, както и че посочения болничен лист е издаден от ЛКК за домашно лечение, но не е отразен в епикризата. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд – Монтана като неправилно и на процесните експертни решения на НЕЛК и ТЕЛК като незаконосъобразни. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия, действащ чрез пълномощника юрисконсулт К. Карамитрев, в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, като е помолил същото да бъде оставено в сила. Ответникът по касация И. Иванов от [населено място], [област], действащ чрез процесуалните си представители адвокат Върбанов и адвокат Щъркелов, в писмено възражение и бележки и в съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Възвел е и претенция за присъждане на направените разноски по делото за производството пред касационната инстанция. Останалите касационни ответници - Териториална експертна лекарска комисия по общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев" АД - Враца, МЦ "Нов медицински център" ЕООД - Враца, Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Монтана, Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Монтана и Агенция за хората с увреждания, редовно призовани, не се представляват и не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, за което предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Административното производство е започнало във връзка с подадена жалба с изх. № 5001-11-43 от 26.10.2017 г. на ТП на НОИ - Монтана, като оспореният с нея болничен лист, издаден на И. Иванов, е разгледан от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев" АД гр. Враца. В заседание № 167 от 21.11.2017 г. ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ гр. Враца е разгледала постъпилата медицинска документация на И. Иванов, извършила личен преглед и потвърдила издадения болничен лист № Е20171543407 от ЛКК за времето от 16.10.2017 г. до 14.11.2017 г. за 30 дни домашен–амбулаторен режим на лечение. Недоволен от постановения резултат, директорът на "Областно пътно управление" – Монтана е оспорил решението на ТЕЛК чрез РКМЕ – Враца пред НЕЛК с жалба с вх. № 1209/7.02.2018 г. (на МЗ–НЕЛК–З). По тази жалба НЕЛК се е произнесла с решение, взето след личен преглед на И. Иванов, извършен на 26.03.2018 г., и по наличната документация в досието и ЛАК, като е потвърдила обжалваното пред нея експертно решение № 6135 от заседание 167 от 21.11.2017 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Хр. Ботев" АД гр. Враца, както и потвърдения с него болничен лист № Е20171543407, издаден на 16.10.2017 г. от МЦ "Нов Медицински Център" ЕООД гр. Враца. В Анамнеза на оспореното ЕР е отразено, че лицето е с диабет от 3-4 години, на медикаментозно лечение. От м. 09. 2017 г. започнал за получава крампи в мускулите на двете подбедрици, като се появили силни болки и ограничени движения в двете коленни и глезенни стави и рана на лява подбедрица. След преглед от ортопеди от ЛКК е издаден и обжалвания болничен лист за 30 дни при домашен режим на лечение за времето от 16.10.2017 г. до 14.11.2017 г., първичен с диагноза – синовити и теносиновити. Впоследствие временната неработоспособност е продължена след 14.11.2017 г. до 13.04.2018 г. без прекъсване, видно от МЕД. Въз основа на приложената и допълнително изисканата медицинска документация – амбулаторен лист, снимки и запис в ЛАК е описан статус на И. Иванов: деформация на двете коленни стави с ограничени болезнени активни и пасивни движения и ставен излив, оток на подбедрицата, трофична рана на предна повърхност на лява подбедрица. При прегледа в НЕЛК по ортопедичния статус е установена тежка двустранна гонартроза със сублукация вдясно с множество остеофити, с изразен ортопедичен функционален дефицит, изразена двустранна коксартроза и артроза на глезенни стави, силно затрудняващи походката на лицето, която е нестабилна и клатушкаща се. Състоянието му има хроничен характер и е съществувало и към периода, визиран в обжалвания болничен лист, като е описано състояние на обостряне на болковия синдром. Клиниката може да бъде придружена с отразената диагноза - синовит и теносиновит, което е само един от симптомите на общото състояние на лицето, която не е била коректна самостоятелна диагноза. Лицето страда от диабет и варица на подбедриците. Във връзка с наличния оток на двете подбедрици и рана на предната повърхност на лява подбедрица, фигурираща при издаване на обжалвания болничен лист, е извършена и консултация с НЕЛК – специализиран състав по хирургични болести. В тази част е отразено в заключението – атонична рана в областта на лявата подбедрица към датата на издаване на болничния лист, което състояние е обуславяло временна неработоспособност и не надвишава по продължителност времето, необходимо за стабилизиране и възстановяване на работоспособността на лицето. В заключение НЕЛК е приела, че състоянието на лицето е обуславяло временна неработоспособност към периода на обжалвания болничен лист № Е20171543407, въпреки, че диагнозата за която е издаден, не е прецизна, поради което е потвърдила ЕР на ТЕЛК и издадения болничен лист. Настоящата инстанция намира, че атакуваният пред нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу експертното решение на НЕЛК, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обоснован извод, че процесното експертно решение не е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е определил кой е спорния по делото въпрос, като е приел, че той касае установяване на временна неработоспособност за времето от 16.10.2017 г. до 14.11.2017 г. при домашен-амбулаторен режим на лечение. Съдът е издирил и законосъобразно приложил относимите за случая правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр.) за установяване на временна неработоспособност се извършва медицинска експертиза, а съгласно чл. 103, ал. 2 от същия закон тази експертиза се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че в случая процесното решение е взето от специализиран състав по ортопедични болести, определен съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Спазено е изискването по чл. 18, ал. 3 от Правилника в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава, като е издадено от компетентен орган в пределите на предоставената му власт. Установено е още, че експертното решение е постановено в регламентираната в чл. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) форма – по образеца, утвърден от министъра на здравеопазването, мотивирано е в съответствие с чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (понастоящем отменен, но действащ към издаване на ЕР) НЕЛК може да събира допълнителни данни за заболяването и работоспособността/вида и степента на увреждане на лицата, както и да иска мнението на специалисти от лечебни заведения, научноизследователски институти и на националните консултанти, като съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Безспорно по делото се е установило, че при постановяването на ЕР на НЕЛК не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до отмяната му само на това основание. НЕЛК се е произнесла по допустима жалба срещу решението на ТЕЛК – подадена в срок и от заинтересовано лице – осигурителя. Преди произнасянето административният орган в изпълнение на принципа на служебното начало е събрал всички доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и е постановил решението си не само въз основа на наличната медицинска и друга документация, а и след извършен личен преглед на лицето. За по пълното, цялостно и подробно изясняване на здравословното състояние на Иванов освен специализирания състав по ортопедични болести, определен съобразно водещата диагноза, личен преглед е извършил и се е произнесъл и състав по хирургични болести. В касационната жалба не се правят конкретни възражения срещу първоинстанционния съдебен акт, а наведените доводи са свързани с нарушения на процедурни изисквания при издаване на административния акт. Няма спор и не са въведени твърдения относно описаните заболявания и констатираното здравословно състояние на пациента. Не се оспорват и не са подложени на съмнение снетата анамнеза, поставените диагнози, лекарските заключения, наличната и придружаваща медицинска документация -изследвания, рентгенографии, епикризи и др. С оглед на това може да си направи обоснован извод, че спор относно фактите по установеното здравословно състояние и здравен статус на пациента не е наличен. Налице е спор относно изискванията и реквизитите и елементите, които трябва да съдържат и да бъдат налични и изписани при издаване на болничния лист и относно самата процедура по издаването му и по произнасянето на НЕЛК при обжалването му. Неоснователно е твърдението, че липсата на посочване на възстановителния период и как заболяването влияе върху работоспособността и изпълнение на служебните задължения на Иванов съгласно длъжностната му характеристика, води до съществени нарушения, налагащи отмяна на оспорения акт. Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕ временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, съгласно чл. 6, ал. 2 от НМЕ. С оглед да се установи действителното, реално и обективно състояние на лицето в разпоредбата на чл. 9 от НМЕ е въведено изискване болничният лист, с който се установява неработоспособността, да се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК. При издаване на болничен лист чл. 14 от НМЕ предвижда в рамките на какви срокове може да бъде определена временната неработоспособност. В приложимата в случая нормативна уредба не е регламентирано и въведено изискване и задължение за изрично и нарочно посочване на конкретен период на възстановяване, както и описание на начина, по който заболяването влияе на работоспособността на лицето. В случая жалбоподателят се опитва да вмени на административния орган задължения, които законът не му вменява, както и да допише правната уредба, уреждаща института на временната неработоспособност. Посочването на конкретен период на възстановяване и как заболяването влияе на работоспособността на лицето е невъзможно, тъй като те зависят от много фактори, който не могат да бъдат предвидени предварително, като например: характера на самото заболяване, видът и тежестта на временната неработоспособност, до която е довело то, общото здравословно състояние на лицето, какво лечение му е назначено, как то се повлиява от лечението, какви са възстановителните способности на организма и как той преодолява временната неработоспособност, какъв е характера и тежестта на полагания от лицето труд и др. Всички тези фактори са много лични и строго индивидуални и не подлежат на бъдеща прогноза, предвиждане, отгатване или налучкване. Именно поради гореизложеното Иванов е следвало да се яви отново на преглед на 14.11.2017 г. с цел определяне на неговото здравословно състояние и евентуално продължаване на временната неработоспособност, като от приложените по първоинстанционното дело доказателства се установява, че тази временна неработоспособност е продължена и след 14.11.2017 г. до 13.04.2018 г. без прекъсване. В случая се установява здравословното състояние на лицето към момента на издаване на болничния лист и дали състоянието обосновава временна неработоспособност за същия период. Данните в тази насока, които не са опровергани, обосновават заключение, че пациентът е бил в състояние, което не му дава възможност и не му позволява да изпълнява трудовите си задължения. Обосновано НЕЛК е потвърдил болничния лист, който не е издаден в противоречие със забраната за издаване по чл. 12, т. 2 от НМЕ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че неотразяването на процесния болничен лист в епикризата е съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на оспорения административен акт. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 от НМЕ болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина. В случаите, когато след болничното лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно лечение. В историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение. В случая процесният болничен лист е издаден от ЛКК за стационарно и домашно лечение, и действително той не е отразен в издадената епикриза, видно от същата (МЕД), като е отбелязан в ИЗ само периода, но по своето същество този факт не води като последствие незаконосъобразност на болничния лист. Болничният лист се вписва в съответната епикриза едва след неговото издаване и самия факт на невписването не представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последствие толкова сериозен порок, изискващ отмяната му. Самото вписване е действие, последващо неговото издаване и не е част от процедурата по издаването му, с него тя не се нарушава и опорочава, нито се променят констатираните и удостоверени с него медицински заключения. Изискването за вписване в епикризата има по-скоро формален, удостоверителен и регистрационен характер, то не променя съдържанието на болничния лист, нито процедурата по издаването му. Именно поради всичко гореизложено този пропуск се явява несъществен и няма как да има за последица порок, водещ до незаконосъобразност на болничния лист и налагащ неговата отмяна. Предвид изложеното по-горе, обосновано административният съд е приел, че са спазени административнопроизводствените правила и, че направените в тази насока възражения са неоснователни. В оспорения съдебен акт решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя, и е опровергал тезата на жалбоподателя. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Въпреки изхода на спора по делото, на ответната по него страна И. Иванов не следва да се присъдят съдебни разноски за представляващ го пред настоящата съдебна инстанция адвокат, тъй като не е доказано, че такива реално са извършени и платени, нито е посочен техният размер. По делото Иванов се е представлявал от двама адвокати – Върбанов и Щъркелов. Само в писмения отговор на адвокат Върбанов е направено своевременно поискване на съдебните разноски. И за двамата адвокати има представени и приети от съда пълномощни, но и за двамата не е представен договор за правна защита и съдействие, който да удостоверява размера на заплатеното адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, както и да доказва, че такова е действително платено, както и по какъв начин е платено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,