Решение № 9763 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2016 г.

Решение № 9763 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Христо Михайлов Христов от гр. София срещу решение № 670 от 08.02.2016 г. по адм. дело № 1790/2015 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба е посочена само, че Христов не е доволен от обжалваното решение и моли бланкетно същото да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, без да обоснове конкретните пороци на съдебния акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. Илиев, представя доказателства, за удостоверяване на това, че извършваната от него дейност на длъжността "шлосер" в "Строймаш" ООД за периода от 08.02.1991 г. до 01.07.1997 г., е била от II категория. Ответникът - директорът на Териториално поделение на НОИ - София-град, чрез пълномощника юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 670 от 08.02.2016 г. по адм. дело № 1790/2015 г. Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Христо Михайлов Христов от гр. София срещу решение № РО-41/23.01.2015 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, с което е оставена без уважение жалба вх. № ЖП-21/13.01.2015 г. на Христо Христов срещу разпореждане № 4812136849/5 от 10.10.2014 г. на ръководител "ПО" при Териториално поделение на НОИ - София-град, като неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение № РО-41/23.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е потвърдено разпореждане № 4812136849/5 от 10.10.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - София-град. С потвърденото разпореждане № 4812136849/5 от 10.10.2014 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена личната пенсия на Христо Михайлов Христов в действителен размер, считано от 13.08.2014 г. пожизнено, в размер на 152.42 лева, като пенсионният орган е зачел осигурителен стаж от II категория труд в размер на 01 м. и 24 дни и осигурителен стаж от III категория в размер на 26 г. 09 м. и 20 дни, като превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО, общият осигурител стаж на Христов възлиза на 26 г. 11 м. 28 дни. За да постанови това решение съдът е приел, че актовете на органите на НОИ - оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни по материя и място административни органи, в изискуемата писмена форма, съдържат правни и фактически основания. Приел е за неоснователно становището на жалбоподателя за положен труд от втора категория, при упражняването му на трудова дейност при осигурителите "Мебел Рустик" и "Строймаш" ООД, поради това, че длъжността "шлосер" в машиностроенето не попада в приложното поле на никоя от разпоредбите по т. 12 до т. 23в от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), а длъжността "ръководител", която е изпълнявал, не попада в обхвата на чл. 2 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Извел е извод, че към момента на постановяване на потвърденото разпореждане органите по пенсионното осигуряване правилно са приложили материалния закон. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата на Христо Христов срещу атакуваните актове. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и обосновано и съдът, не е допуснал твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна е безспорно, че касаторът получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната първоначално с разпореждане № 4812136849 от 28.08.2014 г. в минимален размер до определянето му по реда на КСО, във връзка с последващо подадено заявление от 12.09.2014 г., с което жалбоподателят е поискал да бъде ползван за отпускането на пенсията доходът от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. в "Мебел Рустик". С подаването на първото заявление вх. № МП-99359/14.08.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж лицето е декларирало, че при необходимост е съгласен да се ползват данните в Регистъра за осигурените лица (РОЛ), както и че по време на прекъсванията не е работил и не се е осигурявал, и че не работи от 01.02.2006 г. След преценка на стажа и дохода предвид представените със заявлението за отпускане на пенсия документи и данните от РОЛ, административният орган е издал процесното разпореждане, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е отпуснал пенсията в действителен размер - 152,42 лв. За да достигне до този извод, пенсионният орган е проверил стажа, положен от Христов, чрез служебно получена информация от осигурителите "СТОР" АД и ТПК "Освобождение", от които при подаване на документите за отпускане на пенсия заявителят е представил удостоверения обр. УП-2. Към момента на издаване на процесните разпореждане и решение, Христов не е представил документи, удостоверяващи полаган труд от втора категория, освен този зачетен от пенсионния орган (01 м. 24 дни на длъжността "автомонтьор" за периода от 30.08.1965 г. до 31.07.1996 г. в СМУ "Пътни строежи" - София). С жалба вх. № ЖП-21/13.01.2015 г. до директора на ТП на НОИ - София-град, Христов е оспорил разпореждането, с което му е отпусната пенсията в действителен размер, досежно размерът й, като е възразил срещу определения му индивидуален коефициент, релевантен за размера на сумата, която получава и данните в РОЛ. Възразил е също така, че е получавал награди, от които също са отчислявани суми за ДОО. С решение № РО-41 от 23.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, жалбата е оставена без уважение, като неоснователна, тъй като размерът на пенсията е определен при спазване на законовите разпоредби на чл. 70 от КСО и в детайли е отразен методът за изчисление, до който е достигнал и пенсионният орган. На 23.01.2015 г. (към датата на издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив) Христо Христов е подал заявление, допълнение към жалба вх. № ЖП-21/13.01.2015 г., в който е отправил искане да му бъде признат осигурителен стаж от II категория във връзка с работата му в Завод "М. Толбухин", гр. София - Гара Искър, в ТПК "Освобождение", гр. София, предприятието "СТОР" към Комитета за туризъм, гр. София, в завод "Строймаш", гр. София, фирма "Мебел Рустик" АД, гр. София, където е работил при изключително вредни условия на труд и във фирма "Фортуна 13Д", гр. София. По делото са налични данни, че по тази претенция пенсионният орган е издал разпореждане от 07.04.2015 г., с което е изменил пенсията за осигурителен стаж и възраст, тъй като е признал, положения от Христов труд на длъжността "зам. началник смяна цех Прозорци" за периода от 17.03.1978 г. до 22.10.1980 г. в З. Д "Маршал Толбухин" за такъв от II категория. Това разпореждане, обаче, в случая, не е било предмет на обжалване. Пред първата съдебна инстанция жалбоподателят е оспорил категоризирането на труда му при осигурителите "Строймаш" ООД и "Мебел Рустик", като зачетен от III категория. Видно от доказателствата по делото при подаване на заявлението за пенсия пред пенсионния орган Христов е представил трудова книжка № 64 (продължение), в която е отразен стажът му в "Строймаш" ООД на длъжността "шлосер", както и че тази длъжност е II квалификационна степен, а с допълнително заявление от 18.08.2014 г. е представил и УП-2 № 12-021/13.08.2014 г. и УП-3 № 12-022/13.08.2014 г., издадени от "Строймаш" ЕООД, в които е отразен осигурителният стаж и осигурителният доход на лицето за посочения период и посочената длъжност. В ПКТП (отм.), относим относно категоризацията на труда през периода, в който Христов е бил "шлосер", не е предвидено работниците, които изпълняват тази длъжност в машиностроенето да бъдат категоризирани от II категория. Сред посочените в Раздел "Металургия, металообработване, машиностроене и строителство" от ПКТП предприятия и длъжности, категоризирани от II категория, не е предвидена длъжността "шлосер", поради което правилно е възприета от административния орган, като такава от III категория, с оглед непредставянето на други данни от заявителя. Посочването в трудовата книжка на обстоятелството, че е II квалификационна степен, не може да се отъждестви на II категория труд, като този извод не се опровергава и от представените допълнително споразумение № 223 от 02.12.1997 г., в който е отразен допълнителен процент към заплатата за продължителна работа. Свидетелството за правоспособност за заварчик, не е доказателство, което може да удостовери категория на положен труд, поради което и то е ирелевантно за настоящия спор. Представеният пред настоящата инстанция индивидуален трудов договор № 22/01.06.1993 г., в който е отразено, че работникът на длъжността "шлосер" следва да получава противоотрова - кисело мляко на основание чл. 285 от КТ (уреждащ безплатна храна в предприятия със специфичен характер и организация на труда), също не оборва установеното от първоинстанционния съд и административния орган, тъй като видно от другите допълнителни споразумения, тази допълнителна храна, не фигурира в тях, поради което не може да се приеме, че през целия период от 1991 г. до 1997 г., посочената добавка е получавана от работника, както и по какви точно съображения е включена към условията на трудовия договор. Няма данни и за получаване на допълнителни възнаграждения за работа при вредни условия, или отпуснат допълнителен отпуск, отново във връзка с работа, полагана при вредни условия. Поради изложеното възражението на жалбоподателя, изложено от процесуалния му представител в съдебно заседание по отношение на категоризиране на труда на Христов на длъжността "шлосер" в Строймаш" ЕООД, е неоснователно. По отношение на труда, полаган от Христов в "Мебел Рустик" на длъжността "ръководител" през периода 08.11.2000 г. до 01.06.2004 г., следва да се отбележи, че за нейното категоризиране е относима Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В т. 2 от посочената Наредба, са изброени длъжностите, чийто труд се приема за такъв от II категория, като никъде не е посочен, че по тази категория се категоризира трудът на длъжността "ръководител" в мебелната промишленост. Не са представени доказателствата, които да опровергаят посочените твърдения на жалбоподателя за извършвана дейност по чл. 2 от НКТП, поради което правилно е възприетото от административния орган, че трудът на длъжността "ръководител" в мебелната промишленост е такъв от трета категория. Останалите възражения по отношение на допълнителните искания в допълненото заявление от 23.01.2015 г. за признаване на втора категория труд, са уважени в известна степен от пенсионния орган с разпореждането от 07.04.2015 г., което не е било предмет на обжалване пред първата съдебна инстанция, и неговата законосъобразност не следва да бъде обсъждана от настоящата инстанция. От изложеното следва, че към момента на издаване на процесното разпореждане, с което е изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст на Христо Христов в действителен размер, не е имало доказателства за извършен труд от втора категория, освен този приет от пенсионния орган в размер на 1 м. и 24 дни. Размерът на пенсията е определен правилно, в изпълнение на всички изисквания, посочени в чл. 70 от КСО, като детайлно е отразен начина на пресмятане, при което се е стигнало до размера, посочен в оспореното разпореждане, поради което не е необходимо да се обяснява метода на определянето на размера на пенсията и в настоящото производство. Настоящата инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съобразени със всички писмени доказателства представени по делото и в съответствие с разпоредбите и целта на закона, относими към момента на постановяване на потвърденото разпореждане. Решението на административният орган и потвърденото с него разпореждане са издадени от орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма с изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания. В хода на административното производство са изследвани и изяснени относимите факти, като е отговорено подробно разбираемо на възраженията на жалбоподателя. В този смисъл и разпореждането на административния орган е законосъобразно и постановено при спазване на материалния закон и по-точно разпоредбата на чл. 70 от КСО в относимата редакция (ДВ, БР. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). Решението на Административен съд - София-град е непротиворечиво на материалния закон и е обосновано, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция не са поискани от директора на ТП на НОИ - София-град, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,