Решение № 10395 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2019 г.

Решение № 10395 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Шопова против решение № 394 от 14.06.2019 г. по адм. дело № 948/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2090/5.09.2018 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "плътна ограда", находяща се пред УПИ IХ-61, кв. 4 по плана на [населено място], [община], попадаща в улица между о. т. 16 и о. т. 15, публична общинска собственост. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът– кметът на община Пазарджик оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Пазарджик съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Такива се съдържат и в представения констативен акт № 166/16.08.2018 г., в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. По същество това са мотивите, обосноваващи постановяването на административния акт, поради което доводите на жалбоподателката, че такива не са изложени и по този начин е допуснато съществено нарушение на формата на заповедта, са неоснователни. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от шеста категория, извършен без необходимите строителни книжа. По този начин заповедта е издадена след установяване на релевантните факти и обстоятелства. Съображенията, свързани с начина на съобщаване на заповедта, имат значение за срока за оспорване на акта, който в случая е спазен. Дори да са допуснати, нарушенията при връчването на заповедта не я опорочават, тъй като не ограничават правото на защитата на жалбоподателката, която може да изложи всички възражения, свързани с административния акт в хода на съдебния процес, като представи и съответни доказателства. По тези съображения доводите на касационата жалбоподателка за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че нареденият за премахване строеж представлява плътна ограда с дължина 23, 50 м. и височина 2, 20 м. Строежът е изпълнен от тухлена зидария, покрита с керемиди върху ивични бетонови основи с височина 1, 00 м. Оградата е изградена през периода 1991-1992 г. без разрешение за строеж, успоредно на северната регулационна граница на УПИ IХ-61, кв. 4 по плана на с. Юнаците, община Пазарджик и навлиза с 4, 00 м. в улица, публична общинска собственост, между о. т. 16 и о. т. 15. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са в съответствие с нормативната уредба и се обосновават се от събраните доказателства. С оглед времето на извършване на строителството правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежа, предвидени в § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Анализът на цитираната разпоредба, както и събраните писмени и гласни доказателства, включително заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза налагат извода, че строежът не е търпим, тъй като е изграден в нарушение на действалите по време на извършването му, а и по сега действащите правила и нормативи (чл. 46, ал. 1 ЗТСУ (отм.); , чл. 225, ал. 1 ППЗТСУ (отм.); , чл. 48, ал. 7 ЗУТ). Освен това същият попада изцяло в улица и не е допустим по правилата и нормите за териториално и селищно устройство, действали по време на извършването му, а също и по сега действащия ЗУТ, тъй като както ЗТСУ (отм.); , така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи от вида на процесния, върху улица - публична общинска собственост. Строежът не съответства и на предвижданията на регулационния план на с. Юнаците от 1935 г., а също и на действащия регулационен план, одобрен през 2001 г., тъй като тъй като е изграден извън регулационните граници на имота и попада изцяло върху улица, публична общинска собственост. Всичко изложено мотивира крайното заключение на административния съд, че нареденият за премахване строеж не е търпими и подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Събраните по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени в съвкупност, като въз основа на установените факти съдът излага самостоятелни заключения по предмета на спора. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателката и анализ на събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са мотивирани, като са изложени съображения по всяко от възраженията на оспорващата. Поради това, а и поради липсата на твърдения за други конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, следва да се приеме, че такива не са допуснати, а доводът в касационната жалба в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касационната жалбоподателка основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт, който представя писмен отговор, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател община Пазарджик сумата 100. 00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,