Решение № 15264 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2011 г.

Решение № 15264 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на отбраната против решение № 8966 от 21.06.2011 г. по адм. дело № 8596/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е обявена нищожността на издадената от касатора заповед № РД-26-288/25.05.2010 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 2, ал. 3, т. 1 от ПМС № 54 от 01.04.2010 г., на § 3 от ПЗР на ПМС № 54 от 01.04.2010 г. във вр. с чл. 54, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за администрацията, както и необоснованост. Ответницата Виолета Кирилова Николова от гр. София е оспорила касационната жалба в писмено становище и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № РД-26-288 от 25.05.2010 г. на Министъра на отбраната, с която служебното правоотношение на Виолета Кирилова Николова като държавен служител, с ранг II младши, на длъжност началник на сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване", отдел "Социално обслужване", Териториална дирекция - София в главна дирекция "Управление на социалните дейности" при Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", е прекратено поради съкращаване на длъжността на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и във връзка с ПМС № 54/01.04.2010 г. и приетия с него Устройствен правилник на Министерството на отбраната, в сила от 25.05.2010 г. С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е обявил оспорения административен акт за нищожен, след като е обосновал правилния извод за издаването му от некомпетентен орган. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-кадровата експертиза, съгласно което изпълняваната от държавния служител длъжност като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, при преструктурирането е преминала към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", а не към отдел "Социална политика" в дирекция "Управление на човешките ресурси". Министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването на служителите в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", която се ръководи и представлява от изпълнителния директор. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и материалноправни нарушения са неоснователни. С чл. 2, ал. 1 от ПМС № 54 от 01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната (обн., ДВ, бр. 27 от 9.04.2010 г., в сила от 25.05.2010 г.) Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" е преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". С постановлението е приет и Устройственият правилник на преобразуваната изпълнителна агенция. Според неоспореното заключение на вещото лице Горянова основните функции и задължения по длъжностната характеристика на началника на сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване" са запазени в значителна степен в длъжностната характеристика на началник сектор "Военни клубове", отдел "Югозападен", дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" на преобразуваната изпълнителна агенция. Посочените в касационната жалба разпоредби чл. 2, ал. 3, т. 1 от ПМС № 54 от 01.04.2010 г. и § 3 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 54 от 01.04.2010 г. във връзка с с чл. 54, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за администрацията, не подкрепят застъпеното становище, че изпълняваната от държавния служител длъжност в Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" след преобразуването на агенцията е преминала към отдел "Социална политика" в дирекция "Управление на човешките ресурси" на Министерството на отбраната. В чл. 2, ал. 3, т. 1 от ПМС № 54 от 01.04.2010 г. са нормативно установени дейностите, архива, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "Социални дейности на Министерството на отбраната", които се поемат от Министерството на отбраната, а в т. 2 - дейностите, архива, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "Социални дейности на Министерството на отбраната", които се поемат от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". На основание § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 54 от 01.04.2010 г. служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираната Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", чиито длъжности се съкращават, се уреждат в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Компетентността за прекратяване на служебното правоотношение при съкращаване на заеманата длъжност в Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. принадлежи на органа по назначаването, в случая изпълнителния директор на преобразуваната изпълнителна агенция. Като е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган и поради това е нищожна, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, които при наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се намаляват поради прекомерност от 1000 лв. на 450 лв. съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във вр. с допълнителната разпоредба на § 2 от същата наредба. Неоснователно е искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на първоинстанционното производство. Определение № 11351 от 13.09.2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е оставена без разглеждане молбата на Виолета Кирилова Николова за допълване на решение № 8966 от 21.06.2011 г. и присъждане на направените разноски, не е било обжалвано по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,