Решение № 4196 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от M. У. А., гражданин на Сирия, против решение 6016/20.12.2024 г., постановено по адм. дело 1206/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 11498/04.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет., с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отменяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АСХ е жалбата на M. У. А., гражданин на Сирия против решение 11498/04.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че от M. У. А. е роден в Сирия, обл. Хасака, по професия строител, образование начално, религия - [вероизповедание], семейно положение неженен. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че напуснал Сирия нелегално на 29.06.2024 г. и преминал в Турция, там останал около четиринадесет дни и тръгнал за България, като на 14.07.2024 г. влязъл в страната нелегално през границата с още 26 човека, след което с кола отишли в София и там се предал на властите. Не бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия и не бил отбил военната си служба. Не е отбил военна служба. Посочил е, че е напуснал Сирия заради военните действия, които се водили в неговия район и заради лошото икономическо положение там нямало достатъчно работа, всичко било много скъпо, нямало редовно ток и вода. Семейството му останало в Сирия. Заявява още, че не би се върнал в Сирия, защото там нямало бъдеше, а подал молба за международна закрила в България, защото била първата страна от ЕС и спазвала човешките права. При съобразяване на установеното от фактическа страна, съдът е приел, че не се констатира спрямо последният да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. АСХ е възприел съжденията на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита. Обърнал е внимание на изложеното от А., че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Според решаващият състав основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ. Първостепенният съд е релевирал изводи, че от страна на чуждия гражданин не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Допълва, че няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. АСХ е приел за правилен извода на административния орган, че към момента на постановяване на акта, в Сирия не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Обърнал е внимание , че от данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Последното се подкрепяло от фактът, че семейството му продължава да живеят в тази област. Горното е дало основание на съда да приеме жалбата на от M. У. А., гражданин на Сирия против решение 11498/04.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Диспозицията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, предвижда статут на бежанец в Република България да се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от същата, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Търсещият закрила е заявил, че нелегално е напуснал Сирия и е влязъл в Турция, останал е там половин месец. Заедно с още 26 човека нелегално е преминал и границата на Република България с, след което с кола отишли в София и там се предал на властите. Чуждестранният гражданин обосновава напускането на страната на произход заради военните действия, които се водили в неговия район и заради лошото икономическо положение там нямало достатъчно работа, всичко било много скъпо, нямало редовно ток и вода. Доводът, че са го викали за войник е изложен от търсещия закрила за първи път в открито заседание проведено на 05.03.2025 г. по настоящото дело. Потвърждение за последното, не е ангажирано. Обстоятелството, че семейството му е останало в Хасака обосновава съждение за липса на притеснение у тях. А. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Търсещият закрила не мотивира наличие на основания и за предоставяне на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от справките административният орган, а впоследствие и съдът са достигнали до заключение, че в Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в тази провинция е стабилна и не може да се говори за наличие на високо насилие. Правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обстоятелството, че братът на А. е лице притежаващо редовни документи в България с предоставен статут, не обвързва органа със задължението по чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Последният предвижда хуманитарен статут да се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната, и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2. От своя страна § 1, т. 3 ЗУБ разяснява, кои лице се смятат за членове на семейството, а именно съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца; навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини; родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца; родителите, настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила. Сред посочените лица - членове на семейството не попада братът на търсещия закрила, което обосновава необходимостта от преценка intuitu personae, а не в режим на обвързаност и задължение за предоставяне на хуманитарен статут, каквото би било приложимо при наличие на основанията по чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Отделно от изложеното следва да се посочи, че чрез партньорските си неправителствени организации Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Видно от общодостъпна справка на Върховен комисариат за бежанците към ООН (ВКСООН), последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справката се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост непременно от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе, споделими са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение