Решение № 10706 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2010 г.

Решение № 10706 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Минев от гр. Стара Загора, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Маир Сиди, срещу решение № 340 от 27.11.2009 г. по адм. дело № 744/2008 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 311 от 6.07.2000 г. по гр. дело № 234/2000 г. Районен съд - гр. Стара Загора е отменил протоколно решение № 40206 от 15.12.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Стара Загора в частта на отказа досежно нива от 9,7 дка в м. "Дълга поляна" в строителните граници на с. Лозен и вместо отмененото решение е постановил друго, с което е признал и определил за възстановяване правото на собственост на наследниците на Иван Минев Донев, б. ж. на с. Руда, във възстановими на терена стари реални граници на нива от 3950 кв. м, находяща се в строителните граници на село Лозен в местността "Дълга поляна" и представляваща празно незастроено място от 2225 кв. м в парцел III в кв. 2 и празно незастроено място от 1365 кв. м в парцел Х в кв. 5 по действащия кадастрален и регулационен план на село Лозен, при граници съгласно скицата на вещото лице от 18.04.2000 г., която да се счита за неразделна част от съдебното решение. При постановяването на това решение и по-точно при решаването на въпроса по същество Старозагорският районен съд не е съобразил правилата на чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 4 - 6 и чл. 13а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Въпреки това поземлената комисия, на която съдебното решение е било съобщено на 28.07.2000 г., не е подала жалба срещу него и в частта, с която районният съд е възстановил собствеността върху процесната част от земеделската земя (попадаща в парцел Х на кв. 5 по действащия тогава регулационен план на селото), решението е влязло в сила. А според чл. 13а, ал. 1 и ал. 5 ППЗСПЗЗ (според редакциите на тези разпоредби към датата, на която сега обсъжданата част от решението на СтЗРС е влязло в сила), когато в одобрения кадастрален план няма данни за границите на имотите - а в случая отмененият от Старозагорския районен съд отказ на поземлената комисия да възстанови собствеността на имота е бил основан на обстоятелството, че в кадастралния план на селото северната част на имота няма отразена кадастрална граница - правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, за установяването им се изработва кадастрален план и след влизането в сила на решението по чл. 11, ал. 1 имотите се попълват в одобрения кадастрален план по реда на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за териториално и селищно устройство. Районният съд е приел, че липсата на северна граница на имота в кадастралния план не е пречка за възстановяването на собствеността по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, т. е. районният съд е приел, че имотът е надлежно включен в действащ кадастрален план и не е било необходимо да се изработва специално за него кадастрален план съгласно чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но не е изискал от техническата служба на общината удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 - 6 ППЗСПЗЗ, които по несъмнен начин да покажат коя част от процесния имот е незастроена и поради това подлежаща на възстановяване. Така е останал неизяснен въпросът каква част от парцел Х в кв. 5 е била застроена по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ (в която се включва застроената площ на сградата и необходимата площ за образуване на парцел за сградата) и която поради това по силата на закона не се възстановява на собствениците в имотите по ал. 2, т. 3. В резултат на допуснатото от Старозагорския районен съд съществено нарушение на правилата, по които е следвало да реши въпроса по същество вместо поземлената комисия, е възникнал и понастоящем съществува спор за собственост, т. е. непълнотата на кадастралния план е била свързана със спор за материално право. Този спор е бил пречка за одобреното от кмета на Старозагорската община попълване на кадастъра според решението на районния съд, което попълване може да се осъществи само след разрешаването на спора за собственост по съдебен ред. Този ред е различен от реда на АПК, поради което спорът за материално право не може да бъде разрешен инцидентно от административния съд. Вероятността Старозагорският районен съд в нарушение на правилата по чл. 11, 13 и 13а ППЗСПЗЗ да е възстановил собственост и върху застроена част от парцел Х в кв. 5 може да бъде отстранена само по съгласие на заинтересованите лица, че такава вероятност не съществува, а при липса на съгласие - по съдебен ред. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изложените от Старозагорския административен съд мотиви защо оспорената заповед е незаконосъобразен (унищожаем) административен акт, поради което счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е валиден, допустим и правилен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,