Решение № 15507 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2016 г.

Решение № 15507 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Д. М. Д. - гражданин на Сомалия против Решение № 4767 от 06.07.2016 г., постановено по административно дело № 3317/2016 г. на Административен съд С.- град. В жалбата се релевират твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна. Посочва се, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в частност чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като липсва коректно изследване на страната на произход. Изложени са твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Касаторът в съдебно заседание, чрез адвокат Пантова поддържа жалбата и моли за нейното уважаване и отмяна на оспореното решение. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил фактите по делото, като са обосновали законосъобразни изводи. Посочва за безспорно установено, че спрямо чужденецът не е осъществено визираното от закона преследване и същият не е обосновал страх от такова преследване по причините, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Намира, че не са налице основания по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, въз основа на които следва да му бъде предоставен и хуманитарен статут. Счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 4767 от 06.07.2016 г., постановено по административно дело № 3317/2016 г., съдът е отхвърлил жалбата на Д. М. Д. срещу Решение № 1070/12.03.2016 г. на и. д. Председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ е приел обжалваното решение на ДАБ за правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил данните по делото и счита, че правилно административният орган е отказал на чужденеца предоставянето на статут на бежанец, тъй като спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Счита се, че спрямо лицето не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват и условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съдът е обсъдил противоречията в бежанската история, включително относно страната на произход и счита, че правилно административният орган е отказал предоставянето на статут на бежанец. Приема, че спрямо лицето не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обоснован е извод, че в Сомалия и Танзания не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което липсват и условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се споделят доводите от касационната жалба за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като се твърди липса на изчерпателност в мотивите относно всички изразени оплаквания на лицето. Решаващият съд е събрал относимите доказателства и е извършил анализ съобразно приложимата правна уредба. Мотивите са формирани на база възприетите факти и дават точни и изчерпателни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Несъгласието с тях не обуславя неправилност на съдебния акт. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Д. М. Д. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Неоснователни са твърденията за неправилност на решението, поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Д. М. Д. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че от решаващия съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в частност чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като липсва "изследване докрай" на страната на произход и въздействието на съществуващите заплахи. Решаващият съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпроса относно сигурността на страната му на произход. Произнасянето на съда се предхожда от изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът е обследвал ситуацията в държавата, която се сочи от жалбоподателя в неговата бежанска история. На база точна преценка на доказателствената маса в нейната съвкупност се е стигнало до обосновани изводи относно липсата на предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки за актуалното положение в Сомалия. На база тези доказателства обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Видно от данните по делото от протокола на проведеното интервю с чужденеца се твърди, че е живял в Кения 7 години, в Танзания 8 години, а в Сомалия само 2. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Сомалия към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Страната, макар и с влошени икономически показатели не са въвлечени в гражданска война. Мотивите за търсената закрила на лицето са идентични с тези, които са посочени по време на предходното производство. Видно от доказателствата по делото предходното решение на административния орган, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут е обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила. При подаването на процесната молба, която се явява последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата на произход. Наведените от касатора причини да напусне и да не се завърне в родината са от битов и икономически характер, т. е. не попадат в хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Сочената от него различна дата на раждане с тази в документите, представни пред ДАБ и интервюто не са относими към делото и извода на съда се споделя напълно от настоящата инстанция. АССГ, базирайки се на информацията в справката към 2016 г., правилно е приел, че, въпреки не дотам стабилната обстановка в Сомалия, няма данни живеещите на тази територия да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група, както и с оглед противоречивата и недостоверна бежанска история на чужденеца, не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Неоснователни са и направените за първи път в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради необсъждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,