Решение № 4073 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен специалист в отдел "Контрол по строителството" при район "Панчарево" - Столична община, чрез гл. юрк. Л. Димитрова като процесуален представител, против Решение 10501/02.07.2024 г., постановено по административно дело 11943/2023 г. по описа на Административен съд София град. Изложени съображения за недопустимост и алтернативно за неправилност на съдебното решение с искане да бъде обезсилено или отменено. Твърденията са, че не е налице годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което предявената жалба е недопустима. Поддържа се, че издателите на процесното предписание притежават компетентност да установят допуснати нарушения на режима за поставяне на преместваеми обекти, както е процедирано в случая. Претендира се присъждане на разноски, вкл. на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът началник отдел Контрол по строителството при район "Панчарево" - Столична община, представя писмен отговор в подкрепа на касационната жалба, която счита за основателна. Ответникът Й. Ц. К., чрез пълномощника си адв. М. Матев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваното решение е недопустимо. С оспорения съдебен акт, по жалба на Й. Ц. К., е прогласена нищожността на Предписание 4ГР94-3672/01.09.2023 г., издадено от началник отдел Контрол по строителството и главен специалист в отдел "Контрол по строителството" при район "Панчарево" - Столична община, с което е предписано на ползващите фургон, обособен за живеене, находящ се в източната част на имот 68134.6722.1229, [населено място], да освободят фургона от движимо имущество и да преустановят ползването му, тъй като същият ще бъде премахнат от собствениците на имота. За да постанови горния резултат, решаващият съд е приел, че оспореното предписание представлява административен акт, подлежащ на оспорване, тъй като с него се вменява извършване на конкретни действия, т.е. на задължения, и засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя Й. К. като собственик на фургона. За да обяви нищожността на предписанието съдебният състав е развил съображения за това, че съобразно заключението на СТЕ обекта на предписанието не е строеж, а е преместваем обект, поради което същото е издадено на ненадлежно правно основание по чл.223, ал.1 ЗУТ и при липса на материална компетентност на административните органи. При тези данни и като прецени съдържанието на оспореното предписание, настоящата инстанция приема, че същото не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което предявената срещу него жалба е недопустима, както и постановеното съдебно решение. Противно на констатациите на административния съд, издаденото предписание няма белезите на административен акт по ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол съгласно специалната норма на чл. 214 ЗУТ, както и на индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК, подлежащ на съдебен контрол по общата разпоредба на чл. 145, ал.2, т.1 АПК. Обективираното в предписанието волеизявление има характер на междинен акт в производството по чл. 57а ЗУТ, а именно покана до ползвателите на фургона, обособен за живее, да го освободят от фактическо обитаване и от разположените в него движими вещи. Крайният административен акт, подлежащ на съдебен контрол в случая, би била заповедта за премахване на преместваемия обект по чл. 57а, ал.1 ЗУТ. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод се извежда от приложените по делото доказателства, от които се установява, че административното производство, в което е издадено процесното предписание, е започнало по искане на собствениците на имота, върху който е разположен фургонът, за предприемане на действия по премахването му. Именно в хода на инициираната процедура е постановено предписанието за премахване на вещите от обекта и за освобождаването му от страна на обитателите, а издаването на разпореждане за премахване би било дължимо на следващия етап от производството със заповед по чл.57а, ал.1 ЗУТ. В този смисъл е формираната съдебна практика по дела със същия предмет и страни, а именно решение 10458/07.10.2024 г. по адм. дело 6139/2024 г. на ВАС, ІІ о. и определение 10359/02.10.2024 г. по адм. дело 8944/2024 г. на ВАС, II о. Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че административният съд не е съобразил характера на оспореното предписание и като е разгледал жалбата срещу него по същество, е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилен, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора в полза на Столична община следва да се присъдят разноски в размер на 170,00лв., от които 70,00лв. за внесена държавна такса по жалбата и 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение, платими от ответника. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Второ отделение,