Решение № 1479 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10394/2011 г.

Решение № 1479 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10394/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фатме Реджеб Ахмед, от с. Чорбаджийско, област Кърджали, подадена чрез упълномощения адв. Венелина Чорбаджийска, против решение № 64 от 29.06.2011 г., постановено по адм. дело № 62 от 2011 г. на Административния съд - Кърджали. Касаторката моли обжалваното от нея съдебно решение да бъде отменено като неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост (сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК). Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, Административният съд - Кърджали, е отхвърлил жалбата на Фатме Реджеб Ахмед от с. Чорбаджийско, обл. Кърджали, против решение № ПОВН - 40/19.05.2010 г. на директора на РУСО - Кърджали и потвърдените с него разпореждане № 0-0-01-02-00013414 от 22.04.2010 г. и разпореждане № 0-0-081-02-00013415 от 22.04.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на жалбоподателката е отказано изплащане на парично обезщетение за майчинство по болнични листове № 3546498, серия А - 2008 от 19.01.2010 г. за периода на неработоспособност от 01.01.2010 г. до 26.02.2010 г. и № 2443012, серия А - 2008 от 26.02.2010 г. за периода от 26.02.2010 г. до 22.04.2010 г. За да постанови решението си, Административният съд - Кърджали, е приел, че жалбоподателката не изпълнявала двете кумулативни условия за придобиване на право на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от Кодекса да социално осигуряване. Извел е извод, че към момента на настъпване на осигурителните рискове - 15.01.2010 г. и 26.02.2010 г., лицето не е имало изискуемия от чл. 48а КСО 12-месечен осигурителен стаж за осигурителния риск "общо заболяване и майчинство". Решението на Кърджалийския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че след изпълнение на задължителните указания, дадени с отменителното решение № 5153 от 12.04.2011 г. по адм. дело № 11914 от 2010 г. на ВАС, решаващият състав правилно е приел, че първоначално жалбоподателката е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице на 19.06.2009 г. пред ТД на НАП - Кърджали, в която е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, както и че упражнява дейност като "земеделски стопанин" от 20.02.2009 г. На 17.07.2009 г. е внесла във фонда на ДОО, осигурителните вноски за осигурените социални рискове, обхващащи месеците от февруари до юни 2009 г.. Впоследствие, на 12.05.2011 г., е подала коригираща декларация, в която изрично е посочила, че упражнява дейност от 19.06.2009 г., следователно към момента на настъпване на осигурителните рискове не са били налице основанията по чл. 48а КСО и се явява правилен изводът на съда за законосъобразност на оспорените административни актове. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и неправилно прилагане на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (изм., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) създава право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурителният стаж от 12 месеца следва да е придобит към датата на възникване на осигурителното събитие. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица - на основание чл. 4, ал. 3, т. 4, вр. ал. 4, вр. с § 1, т. 5 на ДР на КСО. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО - осигурено е физическо лице, което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите на чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В чл. 10, ал. 1 КСО изрично е посочено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От посочените разпоредби следва извода, че законодателят изисква кумулативно упражняването на дейност и внасяне на осигурителни вноски. В конкретния случай самата жалбоподателка е посочила в коригиращата декларация, че е започнала дейност от 19.06.2009 г. (л. 28 от делото), което се потвърждава и от протокол № 351 от 12.05.2011 г. на ТД на НАП (л. 20 - 21). Освен това спецификата на дейността по § 1, т. 5 ДР на КСО предполага надлежно регистриране, което е направено на 02.06.2009 г. (л. 15 от адм. дело № 104/2010 г.) и независимо от отразеното в декларацията, дейността обективно не би могла да бъде осъществена преди тази дата. Ето защо е без правно значение внасянето на осигурителните вноски за предходен период от 20.02.2009 г., каквито са доводите, развити в касационната жалба, същите са недължими към бюджета на ДОО, тъй като не е осъществена дейността. Самоосигуряващо се лице, което не е декларирало начало на дейност, няма нито задължение, нито дори право да се осигурява, следователно за такова лице не могат да възникнат съответните осигурителни права. В тази връзка следва да бъде споделен и изводът, че жалбоподателката няма право на обезщетение по чл. 48а КСО, тъй като не е придобила съответното осигурително право към момента на настъпване на осигурителния риск, поради факта, че няма изискуеми 12 месеца осигурителен стаж. С оглед изложеното, както и на указанията в отменителното решение на ВАС, не се налага обсъждане на доводите относно приложението на чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство поради неизпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 48а от КСО, са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - Кърджали е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,