Решение № 6798 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2019 г.

Решение № 6798 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Русе срещу Решение № 31 от 14.06.2019 г. на Административен съд - Русе, постановено по административно дело № 233/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение №РД-02-36-351 от 14.03.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. ", с което на Община Русе е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с "Аспект" ООД от 13.02.2018 г., за нередност за нарушения на чл. 2, ал. 1 и 2 във вр. чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, 2 и 3, буква "б" от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). Касационният жалбоподател – Община Русе, счита решението за неправилно поради необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на първия подпоказател за оценяване касаторът твърди, че съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 2, т. 3 и чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП, показателите за оценка могат да включват организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката. Така определеният метод на оценяване съответства на нормативните изисквания, тъй като показателят за оценяване е свързан с предмета на поръчката, не дава неограничена свобода на избор, защото обективно може да се установи наличието на квалификацията и годините опит, съответно участие в брой обекти/строежи на съответните специалисти, дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта и осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, по които ще се определя оценката. Твърди, че възложителят в методиката е предоставил точни указания за разработването на тази част от предложението за изпълнение на поръчката. Начинът на формулиране на методиката, независимо от скалата в която попадат експертите, гарантира участие в екипа за изпълнение на поръчката на лица, притежаващи релевантна квалификация и опит в изпълнение на сходни дейности. Осигурена е възможността, методиката да ползва с предимство по-големият опит на основните експерти, а предлагането да допълнителни експерти да носи предимства за участниците. Касаторът твърди неправилност на извода на съда, че методиката е алогична. Доколкото липсват подобни нормативно установени основания за незаконосъобразност на методиката, както и дефиниции за "алогичност" не е ясно въз основа на какви законови критерии съдът определя кои технически предложения са равностойни и кои не, след като възложителят ясно е посочил в документацията кои предложения счита за равностойни, формулирайки методиката за оценяване в рамките на своята оперативна самостоятелност, каквато му предоставя Законът за обществените поръчки. Твърди неправилност и необоснованост на извода на съда за незаконосъобразност и на втория подпоказател за оценка "Мерки за осигуряване на качество". Според методиката и за двете степени на оценка в предложенията следва да са разгледани базовите изисквания, но в единия случай предложението е аргументирано за всяка дейност съобразно дадената в документацията дефиниция за "аргументирано", а в другия случай не е. Не става ясно по какви критерии и въз основа на кои нормативни разпоредби съдът е счел, че тази част на методиката е нелогична. Неправилен е изводът на съда, че критериите за оценка не осигуряват обективност и съпоставимост на офертите. Наличието или липсата на определени предвидени от участника мерки за осигуряване на качеството, свързани с дейностите от техническата спецификация, може да бъде обективно установено, както е видно и от доклада на комисията. Подадените оферти могат да бъдат сравнени при прилагане на методиката, като обективно може да се констатира коя от тях съдържа съответния брой аргументирани мерки, свързани с изрично посочените в техническата спецификация дейности. На следващо място сочи, че Управляващият орган, а съответно и съдът не са установили, съгласно чл. 72, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в резултат на твърдяното нарушение да са настъпили реално финансови последици. В оспорения административен акт, не е изследвана възможността за прилагане разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за посочване на нередности, съгласно която в случаите, при които констатираното нарушение няма и не би имало реално или потенциално финансово отражение, се определя финансова корекция по пропорционалния метод, като се прилага нулев процентен показател. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови ново, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от пълномощник А. С. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж – 2014 -2020 г. ", счита същата за неоснователна. Съдът правилно е приел за доказано нарушението на чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП, като е изложил подробни и обосновани мотиви. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрк. Ц. Тодорова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Община Русе. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното: На 27.04.2017 г., между Община Русе и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект "Ремонт, прилагане на мерки за енергийна ефективност и мерки, съгласно Наредба № 4 за достъпна среда на Комплекс за социални услуги за деца и семейства" на стойност 1 463 794, 74 лв., от които 735 873, 10 лв. финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и 727 921, 64 лв. собствен принос на бенефициера. На 02.08.2017 г. с Решение №РД-01-2050, кметът на Община Русе обявява открита процедура за обществена поръчка с предмет "Упражняване на строителен надзор при изпълнение на строителни и монтажни работи за Проект "Ремонт, прилагане на мерки за енергийна ефективност и мерки, съгласно Наредба 4 за достъпна среда на комплекс за социални услуги за деца и семейства" на Община Русе, инвестиционен приоритет "Социална инфраструктура". На 13.02.2018 г. между Община Русе и "Аспект" ООД е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет "Упражняване на строителен надзор при изпълнение на строителни и монтажни работи за Проект "Ремонт, прилагане на мерки за енергийна ефективност и мерки, съгласно Наредба 4 за достъпна среда на комплекс за социални услуги за деца и семейства" на Община Русе, на стойност 8 760, 00 лв. без данък върху добавената стойност, от които 4 730, 40 лв. допустими за финансиране разходи от Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " и 4 029, 60 лв. финансирани от Община Русе. На 11.02.2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " уведомява Община Русе за установена нередност в обществената поръчка, за нарушение на чл. 2, ал. 1 и 2 във вр. чл. 70, ал. 5 и 7, т. 1, 2 и 3 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП и предстоящо определяне на финансова корекция. На 26.02.2019 г. Община Русе представя възражение. На 14.03.2019 г., с Решение №РД-02-36-351, ръководителят на Управляващия орган определя на Община Русе финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договора с "Аспект" ООД за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1 и 2 във вр. чл. 70, ал. 5 и 7, т. 1, 2 и 3, б. "б" ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, класифицирано по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. ". Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приема, че актът е материално законосъобразен. По отношение на нередността за нарушение на чл. 70, ал. 5 и 7, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП съдът споделя мотивите на административния орган, че заложената в методиката за оценяване скала за определяне на оценките и по двата компонента на показател "Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката", и особено в частта за организацията и професионалната компетентност на персонала, е направена по начин, който води до противоречия при оценяването и не допринася за избор на най-изгодно предложение за изпълнение на поръчката. За получаване на съответния брой точки за предложени допълнителни експерти задължително следва да е изпълнено условието функциите и отговорностите на тези експерти да не се препокриват с функциите и отговорностите на експертите от основния екип, а само да ги допълват. При това положение не може да се твърди, че по-краткият професионален опит на експертите от основния екип на участника може да се компенсира с допълнително предложените експерти, чиито функции и задачи според условията на поръчката следва да са различни. Прилагането на приетата от възложителя методика относно първия компонент от показателя "Техническо предложение" води до аномалия (алогичност) при оценяване на подадените оферти, с което се опровергават декларираните от жалбоподателя цели при избора на изпълнител на поръчката. Съдът приема, че подобна нелогичност е налице и относно втория компонент от този показател за оценка – "Мерки за осигуряване на качество", доколкото скалата за оценяване и тук е обвързана един път от кумулативното изпълнение на определени изисквания, а от друга страна при по-ниските степени на скалата съответните изисквания са определени алтернативно. В тази част от методиката, освен аномалията на възприетата скала за оценка, административният орган сочи още, че възложителят не е посочил областта на приложение на този компонент и условието се явява "отворено" по своята същност, при което липсва ясна информация по какъв начин ще се сравняват предложенията на отделните участници, така че да бъде избрано най-ефективното от тях. Възложителят, в съответствие със законовите правила, е избрал качествени параметри за оценяване на подадените оферти – професионална квалификация и опит на екипа, предложени допълнителни експерти, предложени мерки за осигуряване на качество, но е обвързал тези критерии със съдържание и начин на формиране на конкретната оценка, които не осигуряват обективност и най-вече съпоставимост на подадените оферти. Съдът прави извод, че с оспореното решение законосъобразно е установено допуснато от възложителя нарушение на разпоредбите на ЗОП при провеждане на процесната обществена поръчка, а именно – утвърждаване на незаконосъобразна методика за оценка в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП. Посоченото нарушение правилно е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 9 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности и законосъобразно е определен размерът на финансовата корекция. Въз основа на горното съдът отхвърля жалбата на Община Русе. Изводът на съда е правилен. Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са свързани с фактическия състав на нередността. С оглед на дадената в член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) дефиниция на нередност е безспорно, че тя съдържа три кумулативни елемента: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Спорът по делото е за втория и третия елемент. Касаторът е приел критерий за възлагане на поръчката оптималното съотношение качество/цена. От приетите от него два показателя за оценка спорът е досежно законосъобразността на показателя П1 "Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката". За да оцени предложението по този показател касаторът е приел оценяване по два компонента: "Предложение за организацията и професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството" и "Мерки за осигуряване на качеството". Съгласно указанията на касатора за разработване на компонента "Предложение за организацията и професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството" в тази част на офертата участниците трябва да направят предложение за: А.): 1.) организацията за изпълнение на дейността и 2.) разпределението на задачите и отговорностите, като 3.) "Предимство в офертите ще се счита предложение на допълнителни експерти, извън посочените в настоящата методика като изискванията по-горе относно представяне на предложение за изпълнение на работите/действията от страна на тези експерти (разпределението на задачите и отговорностите им) важи и за тях"; и Б.) професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителен надзор, като минимум: ръководител на екипа; архитект; експерт по част конструктивна/строителство на сгради и съоръжения; експерт по част електро; експерт по част водоснабдяване и канализация; експерт по част здравословни и безопасни условия на труд; експерт по част отопление, вентилация и климатизация; експерт по част "Геодезия". Избраният от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) метод на оценка предвижда тристепенна скала от 35, 17 и 1 точки. За оценка 35 точки се изисква кумулативно: по т. А.): отговоря на минималните изисквания към съдържанието на частта "Предложение за организацията и професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството"; предложена е организация; направено е разпределение на действията, задачите и отговорностите; предложени са трима или повече допълнителни експерти, чиито функции не се покриват с посочените; и по т. Б.) максимален брой точки, съобразно таблица за професионалната компетентност на персонала. Максималният брой точки е 35, но скалата е от 30 до 35 точки. За оценка 17 точки се изисква наличието на поне едно от двете условия: по т. А.) отговоря на минималните изисквания към съдържанието на частта "Предложение за организацията и професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството" и са съобразени с предмета на поръчката, предложени са един до двама допълнителни експерти, чиито функции не се покриват с посочените и по т. Б.) брой точки – от 24 до 29, съобразно таблица за професионалната компетентност на персонала. За оценка 1 точка се изисква наличието поне на едно от двете условия: А.) отговоря на минималните изисквания към съдържанието на частта "Предложение за организацията и професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството" и не са предложени допълнителни експерти; и по т. Б.) брой точки – от 17 до 23, съобразно таблица за професионалната компетентност на персонала. Оценяването на професионалната компетентност на персонала е въз основа на 3, 2 и 1 точки за продължителност на професионалния опит (брой години) и за брой изпълнени обекти. Съвкупната преценка на изискванията по т. А.) и т. Б.) сочи, че от една страна бенефициерът ще оценява професионалната компетентност на определените от него за необходими за изпълнение на предмета на поръчката с исканото качество експерти, а от друга – че ще дава предимство на предложение, което съдържа повече допълнителни експерти. Предметът на обществената поръчка е извършване на строителен надзор на строително-монтажни работи по одобрени инвестиционни проекти във фаза на технически проект. Това значи, че, първо, видът и обемът на строително-монтажните работи е идентифициран конкретно въз основа на техническия проект, т. е. с ясно определени части, и второ, дейността на строителния надзор по отделните части на проекта е с оглед на това също предварително ясна. В документацията на процесната поръчка изрично е препратено към документацията, и в частност към инвестиционните проекти във фаза на технически проекти, предмет на процедурата за избор на изпълнител за строително-монтажните дейности. Би следвало именно поради това възложителят да е определил онези експерти, които счита, че биха му гарантирали изпълнението на предмета на поръчката с исканото качество. Противното би значело или че не оценява това, което би му гарантирало исканото качество, т. е. което не е в пълнота съответно на предмета, обема и сложността на поръчката, или че оценява това, което не е пряко относимо към предмета, обема и сложността на поръчката и поради това не би следвало да има съществен принос за качеството на изпълнение. Оценката на изискванията по т. Б.) би следвало да гарантират на бенефициера исканата професионална компетентност на определения от него основен експертен състав, а с оглед на това и исканото качество на изпълнение на поръчката. Безспорно е, че възложителят е в легитимното си право да изисква възможно най-доброто качество, в т. ч. и като предоставя на изпълнителите възможност да предложат изпълнение чрез допълнително посочени способности. Но приетото от бенефициера, че дава предимство на допълнителния брой експерти, без да е ясно какви следва да бъдат тези експерти, какъв е техният принос за качественото изпълнение на проекта и как ще се оценява води до по-добро оценяване на участник, който просто предлага допълнителни експерти, а не който притежава по-квалифициран основен експертен състав. Анализът на различните възможности за получаване на оценка по част 1 от показател П1, направен и от органа, действително показва, че участник, който е получил оценка по ІІ скала (от 24 до 29 точки) за основните си експерти винаги ще получи 17 точки – без значение дали е предложил или не допълнителни експерти, тъй като изискванията (за оценка на основния екип по скала ІІ и за допълнителни експерти) са алтернативни. В същото време в методиката изрично е посочено, че предимство имат тези кандидати, които предложат допълнителни експерти. Респективно, 17 точки ще получи и участник, чиито основни експерти са получили оценка по ІІІ скала (17 – 23 точки), но е предложил един или двама допълнителни експерти. Но участник, чиито основни експерти са получили също оценка по ІІІ скала (17 – 23 точки) може да получи и 1 точка, ако не предложи допълнителни експерти. Вярно е, че бенефициерът е посочил приложимост на скалата по най-благоприятния за участника начин, когато могат да му бъдат присъдени едновременно 17 и 1 точка, но тогава излиза, че той предпочита изпълнител с по-ниска професионална квалификация на основния екип (оценен по скала ІІІ с 17 – 23 точки), но който представя двама допълнителни експерти с неясно каква професионална квалификация, пред този, който има оценка по І скала за основания екип, но не е предложил допълнителни експерти. Така също, когато участник не е предложил допълнителни експерти и за основния си екип е получил оценка по първа скала (от 30 до 35 точки), той няма да получи 35 точки, тъй като изискванията са кумулативни, но не е ясно и колко би получил с оглед на алтернативните изисквания за 17 и 1 точки. Не е ясно и колко точки би получил участник, чиито експерти получат не максималният брой точки по първата скала, тъй като за разлика от изискванията за оценки от 17 и 1 точка, при тези от 35 точки не е посочен диапазонът, а само максимумът на точките. Следователно, оценката на основния екип в този случай се елиминира от предоставяне или не на допълнителни експерти – факт, който не е ясно как отговаря на интереса на възложителя и на соченото от него, че допълнителните експерти ще бъдат оценявани като предимство, а не като факт, който елиминира оценката на основните експерти. От горното следва, че е налице разлика между декларираните от възложителя цели на оценяването и фактическия резултат, постиган в одобрената от него методика. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд и на органа, че начинът на оценявана на първия компонент на показател П1 води до алогичност на оценяването, тъй като няма как по-ниската професионална компетентност на основния екип да се компенсира от наличието на допълнителни експерти с неопределена предварително професионална квалификация, както твърди касаторът, което обосновава и извода, че нарушението не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, както и че възложителят не е осигурил на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 - 3 ЗОП, което от своя страна е нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП. По отношение на втория компонент на показател П1 бенефициерът е указал, че участникът следва да посочи мерките, които предвижда за осигуряване на исканото качество, като за минимум (базови изисквания) изисква осъществяването на вътрешен контрол, съобразен с предмета на поръчката, и на действия по прилагане на действащото законодателство и нормативни изисквания. С 15 точки се оценява предложение, което освен, че отговаря на минималните изисквания към мерките за осигуряване на качеството и 1.) засяга всяка една от дейностите и е аргументирано; и 2.) предлага три или повече мерки над базовите. Със 7 точки се оценява предложение, което освен че отговаря на минималните изисквания към мерките за качеството и 1.) разглежда базовите мерки, но не е аргументирано или 2.) предлага две допълнителни мерки или 3.) съдържа три или повече мерки над базовите, но само две са аргументирани. Възложителят е дал дефиниция на понятието "аргументация/аргументирано". Органът счита, че така приетото условие за оценка е "отворено" и предполага всеки участник да предложи мерки по своя преценка, като не са определени конкретни дейности, по отношение на които тези мерки следва да се приложат. Преди всичко следва да се посочи, че същността на този показател е да се оцени имено способността на всеки участник да установи основните за гарантиране на качеството фактори и да предложи релевантни за тях дейности. С оглед на това възложителят не би могъл да посочи конкретни дейности, по отношение на които участникът да предложи мерки, които да гарантират качеството, защото това би значело да се намеси в управлението на изпълнителя и да му постави изисквания във връзка със собствената му организацията, а не във връзка с качеството. Изискването на мерки за вътрешен контрол, при яснотата на изискуемото качество, което при това е на дейност, която е изцяло регламентирана (чрез правни и технически норми, правила и стандарти), е средство за гарантиране на това качество. С оглед на това по отношение на първото изискване изводът на органа е неправилен. Второто изискване - за посочване на действия по прилагане на "действащото законодателство и нормативните изисквания", тъй като става въпрос именно за регламентирана дейност също не изисква възложителят да посочи конкретни дейности, а чрез това, което участникът ще посочи като дейност в изпълнение на изискванията ще се прецени степента на познаване на тези изисквания и доколко предложените действия гарантират спазването им, като това само по себе си е гаранция за качество. Необходимата информация и възможността за сравнение на офертите, с оглед на нормативно установеното съдържание на дейността, в случая е гарантирана именно от правната регламентация - чл. 168 ЗУТ, Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (изброяването не е изчерпателно). Следователно, доводът на органа за "отворено" условие е несъответен на съдържанието на критерия и на самия предмет на дейността – строителен надзор. Но правилен е изводът на първоинстанционния съд, че условията, които формират двете скали и тяхното оценяване са неясни. Изискването за предлагане на три или повече мерки над базовите изисквания не може да се оцени, тъй като т. нар. "базови изисквания" не съдържат минимален брой за мерки, за да може над този брой да се отчита изискването за "три или повече мерки над базовите изисквания". Едно изискване, което е формулирано общо "действия по прилагане на действащото законодателство и нормативните изисквания" не може да бъде основа за определяне на предложени над него брой мерки. Това прави изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на избрания от бенефициера втори компонент на показателя П1 правилен като краен резултат, тъй като не гарантира реална конкуренция с оглед на изискването на чл. 70, ал. 5 ЗОП. Органът приема, че методиката нарушава и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, тъй като се оценява пълнотата на представената информация, свързана с организацията на изпълнението на дейностите – в зависимост от подробността на описанието на разпределението на отговорностите, задачите и ресурсите се получава по-висока или по-ниска оценка. Този извод органът обосновава с неясните условия. Яснотата на начина на оценяване на всеки показател е функция на изискванията по чл. 70, ал. 7 ЗОП и значи разбираемост, логичност на начина на оценяване. Липсата на яснота на начина на оценяване не значи автоматично оценяване на пълнотата и на начина на представяне на информацията в предложението. Обвързването, което органът прави – неясните условия водят до оценяване на пълнотата на предложението "използвайки общи изрази и/или пояснения на понятията" и даващи възможност за субективна оценка, не обосновава осъществяване на фактическия състав на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, защото за нарушение на изискването на чл. 33, ал. 1 ППЗОП е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването - показател, а не да са резултат на неясни изисквания, по отношение на които да се презумира възможност за оценяването им. С оглед на горното приетото от органа нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП е неправилно. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за допуснато от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 5 и 7, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП е правилен. Касаторът счита за неправилен извода на административния орган за осъществен и третият елемент от фактическия състава на нередността – възможността допуснатите нарушения да имат или да биха имали за последица нанасянето вреда на бюджета на Съюза. Тъй като в случая става въпрос за нарушение на Закона за обществените поръчки следва да се приложи теста на Съда на Европейския съюз, за преценка налице ли е вреда за бюджета на Съюза. Съдът на Европейския съюз приема, че "неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45. Тестът на Съда досежно член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006 е изцяло приложим към член 2, точка 36 на Регламент № 1303/2013 с оглед на разпоредбата на член 153, параграф 2 от Регламент № 1303/2013. Прилагайки това разбиране на Съда на Съюза към конкретната обществена поръчка е безспорно, че не може да се изключи възможността – независимо от броя на участвалите кандидати, допуснатото нарушение обективно да е ограничило възможността за участие в обществената поръчка на лица, които поради неяснотата на методиката за оценка са се отказали от участие. Това значи, че е налице и третият елемент на фактическия състав на нередността – вредата на бюджета на Съюза. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и въз основа на тях е направил обосновани и верни фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Това прави решението му правилно и съдът следва да го остави в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд