Решение № 6693 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2018 г.

Решение № 6693 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 2 от 5.01.2018 г., постановено по адм. д. № 136/2017 г. по описа на Административен съд - Търговище, в частта му, с която агенцията е осъдена да заплати на З. Златев от [населено място], [община] обезщетение в размер на 23 660. 36 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с разноски за съдебното производство. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че не са изяснени обстоятелства от съществено значение за спора, по-конкретно във връзка с притежаваното от З. Златев разрешително за стопански риболов, обитаваното от него помещение, а изводите на съда не са подкрепени от доказателствата по делото. Изтъква факти във връзка с твърденията си, че З. Златев е извършвал противозаконно стопански риболов. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът З. Златев чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е осъдена да заплати на З. Златев сумата 23 660. 36 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 25.04.2010 г. късно вечерта служители на гранична полиция и ИАРА са влезли в дома, на който е регистриран постоянният адрес на З. Златев и заявили, че извършват проверка. В едно от помещенията те намерили 65 броя чували с мрежени риболовни уреди, които не били маркирани. Мрежите били иззети от Златев, съгласно отразеното в констативен протокол № 1 от 26.04.2010 г., съставен в хода на проверката, подписан от служител на ИАРА. Описанието на отнетите вещи в протокола се свежда до следното: 65 чувала немаркирани мрежени риболовни уреди за извършване на стопански риболов. На същия ден мрежите били унищожени чрез изгаряне в района на езеро Мандра, в присъствието на представители на медиите и на нарочна комисия, съставена от изпълнителния директор на ИАРА и други представители администрацията, за което също е съставен протокол. Съдът е изслушал свидетелски показания и заключението на съдебно-оценителна експертиза, въз основа на които е установил броя, вида и стойността на иззетите мрежи. При така установените факти, Административен съд Търговище е счел, че отнемането на мрежните рибарски уреди на Златев представлява фактическо действие, което не се основава на издаден административен акт или наказателно постановление и е по повод осъществявана административна дейност, извършена от служител на ИАРА – Бургас. За ирелевантни за спора са счетени фактите дали е било извършено някакво нарушение от Златев, тъй като такова не е установено по предвидения в закона ред преди отнемане на мрежите. Според съда, отнемането е извършено в противоречие с материалния закон и с него пряко и непосредствено е причинена реална вреда на Златев, изразяваща се в загуба за патримониума му на равностойността на отнетите вещите. Приемайки иска за установен по основание, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 162 от ГПК, за да определи размера на обезщетението. Съдът изрично е посочил, че е невъзможно да се установи точният вид и брой на отнетите вещи и тяхната стойност, тъй като те са унищожени – от една страна, а от друга не са били детайлно описани от длъжностните лица, осъществили отнемането. Това е дало основание на административния съд да счете, че действията на служителите на ИАРА налагат да се обърне тежестта на доказване – стандарт, прилаган от Европейския съд по правата на човека в аналогични случай на конфискации на имущество. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Съдебният акт е постановен във второ по ред първоинстанционно производство, при спазване дадените при първото касационно разглеждане на делото указания. Съдът е събрал необходимите и относимите към спора доказателства, формирал е обосновани и съответстващи на събраните доказателства фактически изводи и въз основа на тях правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Съдът е изложил подробни аргументи относно наличието на всички изискуеми предпоставки за възникване на тази отговорност. Установено е противоправно действие на касатора, изразяващо се във фактическо отнемане на вещи от владението на ответника, което не почива на издаден административен акт, наказателно постановление или на законова норма, която пряко предоставя на органи и длъжностни лица на ИАРА извършването на процесното отнемане. Действително без значение за изхода на спора е поведението на ответника, след като не е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, доколкото именно това е предвиденият в закона начина за констатиране и санкциониране на такова нарушение. Същото не може да бъде инцидентно установено от съда едва в производството по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като това противоречи на Закона за административните нарушения и наказания. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. В случая отнемането на вещите не е извършено със съставен акт, съобразно чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания, според който актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата. Освен това, никоя законова норма не предвижда незабавно унищожаване на иззетите вещи. Напротив, иззетите въз основа на акт за установяване на административно нарушение вещи се предават за пазене, съобразно установените правила. Въпреки че съгласно чл. 90, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите в определените от закона случаи рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата, вещите могат да се отнемат в полза на държавата само по силата на разпореждане на административно-наказващия орган с издаването на наказателно постановление. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В конкретния случай съдът правилно се е позовал на свидетелските показания и кредитираното експертно заключение за определяне броя, вида и стойността на отнетите вещи. Основателно съдът се позовава на поведението на служителите на касатора, които с противоправното унищожаване на рибарските мрежи реално са унищожили доказателства от значение за спора, което именно налага позоваването на свидетелските показания. Касационната инстанция не констатира пороци на решението съответстващи на посочените касационния основания. Такива пороци не се откриват и при служебната проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и в съответствие с чл. 10 ЗОДОВ на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени такива, съобразно представения списък на разноските, доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в брой. Същото е в размер на 1200 лв, като липсва възражение за неговата прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение