Решение № 6452 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2011 г.

Решение № 6452 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е образувано по касационна жалба на "Капиталстрой - 08" ООД против решение № 1117/5.08.2011 г., постановено по адм. д. 106/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 02-00-1000594/20.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта, потвърдена с решение № РД-10-397/22.12.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") и частна жалба на "Капиталстрой - 08" ООД против определение № 1803/12.09.2011 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта относно присъдените разноски. Касаторът оспорва съдебното решение и определението по чл. 248 от ГПК, като твърди, че са незаконосъобразни и необосновани - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменени обжалваните актове по много подробни съображения, изложени в касационната и частната жалби. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите изразява становище в писмени възражения за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и без уважение на частната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение № 1117/5.08.2011 г., постановено по адм. д. 106/2011 г. по описа на АС - Бургас е отхвърлена жалбата на "Капиталстрой - 08" ООД против РА № 02-00-1000594/20.09.2010 г. на ТД на НАП - Бургас, в частта, за която се твърди, че е потвърдена с решение № РД-10-397 от 22.12.2010 г. на ДД "ОУИ". Административният съд е разгледал жалбата на "Капиталстрой - 08" ООД и е приел, че предмет на съдебен контрол е РА, в потвърдената му част с решение № РД-10-397/22.12.2010 г. на ДД "ОУИ, с която за ревизираните периоди 2008 г. и 2009 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, са оспорени като документално необосновани разходи в размер на 519 232,15 лв., формиращи себестойността на изграждана от ревизираното лице сграда, документирани с фактури № 0000000067/10.11.2008 г., № 0000000068 от 10.11.2008 г., № 0000000069/10.11.2008 г., № 0000000070/22.12.2008 г., № 0000000071/2.02.2009 г., № 0000000072/11.05.2009 г., № 0000000001 от 11.09.2009 г. и № 0000000003/28.11.2009 г., издадени от "Калчев - строй" ЕООД - гр. Кермен и "Ани строй - 05" ЕООД - гр. Кермен, в резултат на което дебитното салдо на счетоводна сметка 611 "Разходи за основната дейност" в края на 2009 г. е определено на 1 457 488,23 лв., вместо на 1 976 720,38 лв. Първоинстанционният съд е разгледал жалбата на "Капиталстрой - 08" ООД и е приел, че в оспорената му част РА е законосъобразен данъчен акт, като при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим на основания § 2 от ДР на ДОПК, касационната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е процесуално недопустимо като постановено по недопустима жалба, подадена срещу РА, който е изцяло отменен с решение на ДД "ОУИ". Не подлежат на самостоятелен съдебен контрол констатациите в РА, който е отменен относно всички определени по вид и размер данъчни задължения. Касационната инстанция намира, че административният съд не е определил правилно предмета на съдебното производство и е разгледал процесуално недопустима жалба. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК на съдебен контрол подлежи тази част от РА, която не е отменена от ДД "ОУИ" при административното оспорване. Според чл. 120, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа: 1. името и длъжността на органа, който го издава; 2. номера и датата на акта; 3. данни за ревизираното лице; 4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й; 5. мотиви за издаване на акта; 6. разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им; 7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът; 8. подписът на органа по приходите, който е издал РА. РА може да бъде обжалван по административен ред пред ДД "ОУИ" изцяло или в отделни негови части. С решение РД-10-397/22.12.2010 г. на ДД "ОУИ" са отменени изцяло всички определени с РА данъчни задължения по ЗКПО и по ЗДДС, като е разпоредено извършване на нова данъчна ревизия в частта относно ЗДДС. В частта относно ЗКПО решаващият административен орган е изложил мотиви, според които неправилно ревизиращият орган е определил като дължим корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. на "Капиталстрой - 08" ООД в резултат от непризнаване за данъчни цели разходи в размер на 519 232,15 лв., но тази сума не е участвала при формиране на счетоводни финансов резултат за съответните периоди. Решаващият орган е постановил изричен диспозитив, в който е потвърдил РА в негова констативна част, а именно, че за данъчни цели не следва да бъдат признати разходи на стойност 519 232,15 лв., които формират себестойността на изграждана сграда и следва дебитното салдо на сметка 611 "разходи за основната дейност" в края на 2009 г. да бъде 1457488,23 л., вместо отчетеното от "Капиталстрой - 08" ООД в размер на 1976720,38 лв. От тази част от решението на ДД "ОУИ" независимо, че съдържа изявление за потвърждаване не може да се обоснове извод, че е налице потвърдена част от РА. Констатациите на РА са част от неговите мотиви, поради което не могат да бъдат отделени от разпоредителната му част, с която се определят права, задължения или отговорности. В случая с решението на ДД "ОУИ" изцяло е отменена разпоредителната част от РА и липсва потвърдена част, подлежаща на съдебен контрол. Констатациите на ревизиращия екип относно дебитното салдо на сметка 611 нямат пряко отражение върху финансовия резултат за 2008 г. и 2009 г. и в този смисъл не оказват влияние върху определените с решението на ДД "ОУИ" данъчни задължения на дружеството за ревизираните периоди. Евентуалното значение на тези констатации е свързано с евентуалното отражение в следващи данъчни периоди на стойността на салдото по сметка 611 "Разходи за основна дейност" върху формирания резултат за данъчни цели, но това не обуславя процесуална възможност да бъде обжалвана само констативната част на изцяло отменен РА. Отчетената стойност на разходите за основна дейност, натрупана през ревизираните периоди е възможно да бъде поправена от дружеството поради допуснати счетоводни грешки и въобще да не окаже влияние върху резултата за данъчни цели в следващи периоди. При последваща данъчна ревизия на задължения по ЗКПО за следващи данъчни периоди е допустимо да бъдат извършени и нови различни констатации от тези по отменения РА, който не е подлежал на съдебен контрол. При липса на установени данъчни задължения, различни от декларираните от дружеството, с отменен по административен ред РА, не е налице данъчен акт, подлежащ на съдебен контрол. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено. След обезсилване на недопустимото съдебно решение, процесуално недопустимата жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото трябва да бъде прекратено. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани в размер според цената на спора, защото не е налице годен обект на оспорване. Отговорността за разноски по данъчни дела е определена в разпоредбата на чл. 161 от ДОПК. Следователно разноски в полза на ответника при прекратяване на делото не се дължат. Не се дължат разноски и в полза на жалбоподателя, поради прекратяване на производството по делото. По изложените съображения се явява основателна и частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта относно разноските, но на практика след обезсилване на съдебното решение и в частта относно разноските не се налага преразглеждането му в тази част. Следва изрично да бъде посочено, че след приключване на съдебното дирене и постановяване решение по същество, в процедурата по чл. 248 от ГПК и АС - Бургас е установил твърденията на жалбоподателят, че се обжалват само констатациите на РА, но това твърдение е прието за "неоснователно", защото в такъв случай жалбата би била процесуално недопустима поради липса на материален интерес от оспорването. Следва да се посочи изрично, че предметът на оспорване се определя от твърденията на жалбоподателя и в този смисъл те могат да бъдат неоснователни само ако не бъдат доказани, а ако от тях се обуславя извод за недопустимост на оспорването, то жалбата трябва да бъде оставена без разглеждане без да се събират доказателства. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,