Решение № 4572 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13274/2008 г.

Решение № 4572 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13274/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от директора на дирекция "Административно обслужване" при Министерство на финансите, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Силвия Русанова, против решение от 13.06.2008 г. постановено по адм. дело № 922/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III - З състав, с което е отменен отказ, обективиран в писмо изх. № У-ЗДОИ-27/13.12.2005 г. на директора на дирекция "Връзки с обществеността и административното обслужване" при Министерство на финансите и преписката е върната за предоставяне на информацията, поискана със заявление № У-ЗДОИ-27/20.11.2005 г. от Кирил Димитров Караиванов от гр. София, а именно: извлечение от главна книга за движението по специална извънбюджетна сметка, открита на основание ПМС № 92/13.05.93 г. за периодите м. май 1993 г. - м. ноември 1997 г. и м. декември 1997 г. - м. септември 2005 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения моли решението да бъде отменено, като вместо това бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба Кирил Иванов Караиванов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил отказа, обективиран в писмо изх. № У-ЗДОИ-27/13.12.2005 г. на директора на дирекция "Връзки с обществеността и административно обслужване" при Министерство на финансите и е върнал преписката за предоставяне на информацията, поискана със заявление № У-ЗДОИ-27/20.11.2005 г. от Кирил Димитров Караиванов от гр. София и по - конкретно на извлечение от главна книга за движението по специална извънбюджетна сметка, открита на основание ПМС № 92/13.05.93 г. , за периодите м. май 1993 г. - м. ноември 1997 г. и м. декември 1997 г. - м. септември 2005 г. За да уважи подадената жалба първоинстанционният съд по същество е приел, че със заявлението, подадено от Кирил Караиванов, е поискан достъп до обществена информация относно специална бюджетна сметка, разкрита в изпълнение на ПМС № 92/93 г. за внасяне на парични постъпления от приватизация на държавните предприятия, управлявана от министъра на финансите във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗППДОбП (отм.), сега - чл. 8, ал. 1 ЗПСК. Правилна е осъществената от съда преценка, че поисканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ и не е предоставена от органа, компетентен според чл. 3, ал. 1 от същия закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Р България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, какъвто липсват данни да е налице в процесния случай. Относно наведените в касационната жалба доводи следва да се отбележи, че неоснователно е твърдението, че в заявлението не е конкретизирано искането за предоставяне на обществена информация, тъй като с посочването на периодите от време, за които се претендират данните за движението по специалната бюджетна сметка, същите са индивидуализирани в достатъчна степен. При това съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДОИ административният орган в случаите, в които не е ясно каква информация се иска или искането е формулирано твърде общо, има задължението да уведоми заявителя, че следва да уточни предмета на поисканата информация в срок от тридесет дни. Като не е изпълнил това свое законово задължение, касаторът не може да се ползва и от възможността по ал. 2 на чл. 29 ЗДОИ да остави заявлението без разглеждане, а още по-малко да откаже предоставянето на достъп до информация само на това основание - постановен на това основание отказ, би бил незаконосъобразен. Не би могло да се приеме и съображението, че извлечението от водената главна книга не попада в кръга на формите на достъп до обществена информация по чл. 26, ал. 1 ЗДОИ и поради това административният орган законосъобразно е отказал предоставянето й с обжалвания акт. Формата, в която се претендира предоставянето на информация има препоръчителен характер и не представлява задължителен реквизит на заявлението за достъп до обществена информация по аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДОИ. По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,