Решение № 9216 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3837/2010 г.

Решение № 9216 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3837/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 323, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Петър Тенев Василев прокурор в ОП Стара Загора срещу решение на ВСС по т. 58 от протокол № 5 от 4.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 66/2009 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ понижаване от ранг "прокурор в АП" в ранг "прокурор в ОП" за срок от две години. Подробни съображения се излагат в жалбата. Процесуалният представител на Висшия съдебен съвет счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 7-дневен срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ. Решението на ВСС е съобщено с обратна разписка на 10.02.2010 г., жалбата до съда е подадена с пощенско клеймо от 16.02.2010 г. Разгледана по същество е неоснователна. Дисциплинарното производство е образувано по предложение на петима членове на ВСС, във връзка с възложена с решение от 22.10.2009 г. на ВСС на постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" проверка за данни уличаващи кандидатите за административни ръководители при назначаване им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт за извършени нарушения на т. 5.9 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати, поводът за която е публично оповестени сведения от членът на ВСС Иван Колев, че лице известно с име "Красьо" обещава срещу възнаграждение подкрепа на кандидати за административни ръководители. Образувано е досъдебно производство № 6813/2009 г. по описа на СГП срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт". При разследването е идентифицирано лицето Красимир Васков Георгиев, който през периода 1.01.2009 г. - 30.06.2009 г. е осъществил контакти с магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, включително Петър Тенев Василев, кандидатстващ за окръжен прокурор на гр. Стара Загора, изборът за която ръководна длъжност е проведен на 17 - 18.06.2009 г. Установено е, че непосредствено преди избора кандидатът за ръководна длъжност Петър Василев е провел две лични срещи и 11 телефонни разговора в периода 27.05. - 16.06.2009 г. с лицето Красимир Георгиев, след която дата контактите на Василев с Георгиев са преустановени. Според вносителите на предложението нерегламентираните контакти на магистрати с посоченото лице, в активен период на назначения на ръководни позиции, създават неправилната представа, че тези назначения се извършват не по силата на закона и личните качества на кандидатите, а по други неприемливи за обществото критерии. Подобни действия и поведение снижават доверието на хората в съдебната власт и накърняват престижа на същата. С решението на дисциплинарния състав от 26 януари 2010 г. е предложено на ВСС да приеме, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ, като виновно е нарушил т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. В решението е установено, че Петър Василев е осъществил лични контакти чрез телефонни разговори и две лични срещи с лицето Кр. Георгиев, който през периода 1.01.2009 г. до 30.06.2009 г. комуникирал и с други магистрати за ръководни длъжности в органите на съдебната власт. На заседанието на ВСС проведено на 17 - 18.06.2009 г. на 17.06.2009 г. се е състоял изборът за административен ръководител на Окръжна прокуратура Стара Загора, за която длъжност е кандидатствал привлечения към дисциплинарна отговорност Петър Василев и след таен избор с бюлетини е събрал "4" гласа. Между двамата е осъществена връзка изключително през м. юни 2009 г., на 27.05.2009 г. и 16.06.2009 г., като след това контактите са преустановени. Мотивите на дисциплинарния състав са, че прокурор Петър Василев е поддържал активна двустранна комуникация с Кр. Георгиев в периода около провеждането на избор за окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Ст. Загора, за което се е кандидатирал. Този факт, анализиран в контекста на установените обстоятелства относно контактите на посоченото лице с магистрати във връзка с упражняване на влияние при провеждане на конкурси за ръководни длъжности в органите на съдебната власт, е приет за достатъчен да се установи поведение на жалбоподателя, свързано с накърняване престижа на съдебната власт. Прието е, че виновното поведение се състои в това, че с действията си е създал впечатление и съмнение, че нерегламентирано използва лични контакти за назначаването му за административен ръководител, което съставлява нарушение на правилото на т. 5.6 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Основателно дисциплинарният състав е счел за неприемливи твърденията, че разговорите с Кр. Георгиев не са били свързани с назначението му, с оглед установените обстоятелства, че са провеждани изключително около и преди провеждане на избора за административен ръководител на Окръжна прокуратура Стара Загора, в който той е участвал и непосредствено преди деня на избора и с оглед установените обстоятелства относно контактите на други магистрати с тази цел. Направен е извод за допуснато нарушение на правилата за етично поведение, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие по т. 5.6 от КЕПБМ, която задължава магистрата да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Нерегламентираните контакти с посоченото лице, при това в активен период за назначения на ръководни позиции, е поведение, което накърнява престижа на съдебната власт пред обществеността, без значение действителните отношения между прокурор Василев и Красимир Георгиев. Съгласно чл. 307, ал. 4 от Закона за съдебната власт, дисциплинарни нарушения са: по т. 3 нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, а по т. 4 действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Според точка 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и в обществото, а т. 5.9 предвижда, че при кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти /връзки, ходатайства/ и да предприема действия, които уронват достойнството му. Правилни са изводите на дисциплинарния орган, че неуместните контакти на магистрата с лице за което има данни за осъществяване на влияние върху членовете на ВСС при назначаване на административни ръководители в органите на съдебната власт, уронват доверието в съдебната институция. Отношенията на кандидата за административен ръководител с Кр. Георгиев, за който е установено, че е извършвал лобиране при назначенията, последствие не са останали тайна за обществото. Общественото мнение свързва възникналата ситуация с ходатайства, лобизъм и злоупотреба с власт. Тези контакти станали известни последствие, са предизвикали констатации в обществото, че изборът на административни ръководители в съдебната власт и кариерното израстване на магистратите, не се основава на закона и техните професионални, делови и нравствени качества, а на лични връзки. С посочените действия жалбоподателят е нарушил т. 5.6 от КЕПБМ и накърнил престижа на съдебната власт. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и в обществото. Не е необходимо жалбоподателят да е допускал, че разговорите му с определено лице могат да компрометират честта на българския магистрат, важни са настъпилите последици при информирането на обществеността за тези разговори. Жалбоподателят посочва, че провежданите между него и Кр. Георгиев разговори са станали достояние на обществото през м. септември 2009 г., след информацията внесена от ВКП във ВСС и незабавното и огласяване в медиите, което не означава, че не е извършено нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, приет на основание чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗСВ и решение на ВСС по протокол № 21 от 20 май 2009 г., след което е осъществено разглежданото поведение на магистрата. Изводът "компрометиране на честта на магистрата в професията и обществото" не се базира само на предположение относно характера на провежданите разговори, а е свързан с установения характер на разговорите на същото лице с други магистрати по всички образувани дисциплинарни производства по този случай. Нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ е извършването на действие, което накърнява престижа на съдебната власт, в случая е посочен фактът на двустранните контакти с Георгиев, следователно е прието, че извършеното нарушение е чрез действие. Не е установено нарушение на задължение за бездействие, както се твърди от жалбоподателя. Съвместими са изводите на дисциплинарния орган, че като не се е въздържал да провежда разговори с Георгиев, жалбоподателят е компрометирал честта на магистрата в професията и обществото и като е провеждал тези разговори е накърнил престижа на съдебната система. Конкретното поведение, осъществяване на контакти с лице, което е извършвало нерегламентирано лобиране при назначаването на административни ръководители и то непосредствено преди провеждане на избора за административен ръководител за който жалбоподателят е кандидатствал, е квалифицирано от органа като действие, което накърнява престижа на съдебната власт, в рамките на неговата морална преценка. Неоснователни са доводите, че не са разграничени фактическите състави на двете дисциплинарни нарушения, прието е, че с посоченото поведение са осъществени и двата състава на дисциплинарно нарушение. Начинът по който е извършено нарушението, времето, мястото и обстоятелствата са посочени в мотивите на решението на дисциплинарния състав. Доводите на жалбоподателя, че не е доказано, че е търсил лобиране чрез Кр. Георгиев в състава на ВСС, във връзка с кандидатстването за поста окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Ст. Загора, имат отношение към правилото по 5.9, което не е приложено с оглед неустановяването на съдържанието на разговорите. Възложената на етичната комисия проверка от ВСС е относно нарушение на т. 5.9 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, но предложението за образуване на дисциплинарно производство е за създаване на неправилна представа за начина на извършване на назначенията и накърняване престижа на съдебната власт. Независимо от това, ВСС извършва собствена преценка на правното основание на което да наложи дисциплинарното наказание, възраженията в тази насока са неоснователни. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,