Решение № 5722 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2012 г.

Решение № 5722 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Североизточен район, подадена от пълномощник и процесуален представител ст. юрк. Георгиева срещу решение № 153 от 3.07.2012 г. по адм. д. № 261/2012 г. на Административен съд - Добрич. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът "Бергон" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, в писмена защита, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно, със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на "Бергон" ЕООД заповед № ДК-02-СИР-39/14.03.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "кабелна разпределителна мрежа за пренос на радио и телевизионен сигнал и предоставяне на интернет услуги" в гр. Генерал Тошево. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, тъй като за строежа е надлежно издадено Разрешение за строеж № 70/27.07.2011 г., влязло в сила на 9.08.2011 г. и Протокол за откриване на строителна площадка от 11.08.2011 г. Изложени са подробни мотиви за стабилитета на разрешението за строеж по чл. 156 ЗУТ и издаване на акта по чл. 91 АПК за оттегляне на разрешението за строеж, материализиран в писмо з изх. № АО-16-8962/2.09.2011 г. извън преклузивните срокове за "отзив". Решаващият правен извод е за оборване констатациите по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което сочи на незаконосъобразност на заповедта по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че СМР са започнали след издаване на Разрешение за строеж № 70/27.07.2011 г., влязло в сила на 9.08.2011 г. /съгласно изрична отметка/ и Протокол за откриване на строителна площадка от 11.08.2011 г., както и че производството пред РДНСК е провокирано от жалба на трето лице и последващо оттегляне на разрешението за строеж с писмо изх. № АО-16-8962/2.09.2011 г. на главния архитект на Община Генерал Тошево. Предпоставките обаче по чл. 91 АПК за отзив не са налице, тъй като заповедта, материализирана във визираното писмо, е издадена след сроковете по цитираната разпоредба, а отмененото разрешение за строеж към датата на издаването й е влязло в сила и съгласно чл. 156, предл. последно от ЗУТ не подлежи на отмяна, т. е. към 2.09.2011 г. предвидените в разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК срокове, в които издаващият орган може да оттегли административния акт са изтекли и правомощието е преклудирано. Следователно не са били налице правомощия за упражняване правото на отзив, независимо от конкретните факти и обстоятелства, още повече, че процесният отзив е издаден и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 156, предл. последно ЗУТ, установяваща стабилност на административните актове от категорията на оттегления. Предвид изложеното, изводът за липса на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е обоснован и законосъобразен. Не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, но тъй като няма данни договорения по Договора за правна помощ и съдействие адв. хонорар да е реално направен /внесен/, такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,