Решение № 8774 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2016 г.

Решение № 8774 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Я., гражданин на Кот ДТИвоар срещу Решение № 1336 от 29.02.2016 г. постановено по адм. дело № 12294/2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт на всички основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Приложени са доказателства в подкрепа на твърденията, че по отношение на касационния жалбоподател са изпълнени предпоставките за предоставяне на международна закрила поради тежкото положение в държавата на произход, както и доказателства, че касационният жалбоподател е сключил граждански брак с лице - българска гражданка и от брака е родено дете - български гражданин. Представено е заверено копие на национална лична карта на касационния жалбоподател, върху която има отбелязване, че е валидна до 03.07.2019 г. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на ДАБ не представя отговор по касационната жалба. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Кръстева. Поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на К. Я., гражданин на Кот ДТИвоар срещу Решение № 8227/08.10.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. След подробен анализ на приложимата нормативната уредба, съдът е развил съображения за това, че по отношение на К. Я. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първоинстанционният съд е обосновал като правилен извода на административния орган, че няма данни за преследване към настоящия момент на членове или поддръжници на партията на FPI, към която чуждият гражданин твърди, че принадлежи. Приел е, че няма съмнение, че на много места в Кот ДТИвоар през периода 2010 - 2012 г. е имало актове на насилие, арести на хора, които са подлагани на мъчения и нечовешко или унизително отношение или наказание. Дори да се приеме, че К. Я. е бил жертва на такова преследване, следва да се провери каква е обстановката в момента в държавата му на произход. Въз основа на представените справки в първоинстанционното производство съдът е установил, че и до момента между привърженици на различни политически движения възникват конфликти, но не може да се приеме, че някоя от тях е подложена на целенасочено преследване. В настоящия момент Кот ДТИвоар постига забележителен напредък във възстановяването си след 2011 г. Връщането към политическата стабилност и сигурност в съчетание с мащабната хуманитарна помощ насърчава връщането на голяма част от разселените граждани на страната. Предвид така очертаната актуална ситуация в държавата на произход, на следващо място, първоинстанционният съд е приел, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Воден от тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата на К. Я. срещу решението на заместник-председателя на ДАБ, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая касационният жалбоподател обосновава страх от преследване поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е обсъдил подробно оплакванията в тази насока и е дал обоснован и верен отговор, че опасенията на касационния жалбоподател не се подкрепят от актуалната политическа обстановка в страната. Правилно също така са преценени относимите факти и обстоятелства от бежанската история, които сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно представените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. В съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото справка, административният съд правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Такава заплаха не може да се изведе и от приложените към касационната жалба справки, изготвени въз основа на данни от международни организации по защита на правата на човека. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Въз основа на анализа на релевантните за правния спор факти и обстоятелства съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания отказ за предоставяне на международна закрила. Съдът е извършил пълна проверка на оплакванията срещу незаконосъобразността на административния акт и е дал верен отговор за тяхната неоснователност, включително е взел отношение по възражението за нищожност на административния акт и правилно е установил, че със съдебните решения, на които се позовава страната, спорът не е бил решен по същество, а преписката е била изпратена с указания за преценка на вече събрани от административния орган доказателства и новопредставени такива, с оглед на което не е била налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Относно представените за първи път пред касационната инстанция писмени доказателства относно семейното положение на касационния жалбоподател, съдът ги намира за неотносими към хипотезите на чл. 8, ал. 8 и 9 от ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и 7, поради което не следва да ги обсъжда. При положение, че няма спор относно самоличността на касационния жалбоподател, наличието на несъответствие между името му, с което е регистрирана молбата му за закрила - К. Я. и името, посочено в личната му карта - К. Я., не съставлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт, тъй като това несъответствие е резултат от допуснатите неточности при транслитерацията на името на лицето в административното производство. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,