Решение № 1571 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2015 г.

Решение № 1571 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Боян Ангелов Милушев от гр. София, чрез пълномощника му адв. Асен Самуилов - АК Кърджали, срещу Решение № 558 от 17.12.2014 г., постановено по адм. дело № 196/2014 г. от Административен съд Хасково. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Директорът на РИОСВ - Хасково, в писмения си отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е обсъдил релевантните за спора фактически обстоятелства и правилно е приел липсата на елементите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, свързани с отговорността на държавата за вреди и е отхвърлил иска като неоснователен. Изложените в касационната жалба теоретични разсъждения за обективния характер на отговорността по ЗОДОВ и за понятието вреда не внасят промени относно преценката за правилното прилагане на закона в настоящия казус. При решаване на спора съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, поради което не може да се приеме, като основателно твърдението в този аспект. Освен това не се сочат конкретни доказателства, които да не са обсъдени. Заключенията на техническата и икономическата експертиза са обсъдени в съответствие с чл. 202 от ГПК заедно с останалите доказателства. Правният извод на съда е обоснован и направен с оглед осъществяването на елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С искова молба на Боян Милушев против Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Хасково се претендира обезщетение в размер на 109 163. 63 лв. за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализиране на инвестиционно намерение - строеж на къща за гости с басейн, две обслужващи сгради, навес и плътна ограда, претърпени в резултат на отменен, като незаконосъобразен, административен акт - Решение № ХА-ПР70/2013 от 2.07.2013 г., издаден от Директора на РИОСВ - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума в размер 10 000 лв. за периода от 2.07.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху посочените суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. В хода на производството е поискано и допуснато увеличение в размера на претендираното обезщетение от 109 163. 63 лв. на 150 000 лева. За да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, съдът от първата инстанция е приел за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот № 000502 по КВС на землище с. Багрянка, общ. Момчилград, с площ от 4097 кв. м, за който има издадени и влезли в сила Разрешение за строеж № 13 от 10.04.2013 г. за "плътна ограда с височина до 2.20м по имотните граници" и № 14/11.04.2013 г. за "къща за гости с басейн, две обслужващи сгради и навес", който строеж е започнат в началото на лятото на 2013 г. Приел е още, че в непосредствена близост до обекта му (на около 300-400 м.) "ДЕКСА АГРО" ЕООД е демонстрирал намерение да изгради ферма, предназначена за отглеждане на 39 744 броя кокошки, в поземлени имоти № 000526 и имот № 000527, за което е депозирано инвестиционно предложение пред РИОСВ - Хасково. В тази връзка административният орган е издал Решение № ХА-70ПР/2013 от 2.07.2013 г., с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционното предложение на това търговско дружество - "Изграждане на птицеферма за кокошки - носачки за общ брой птици 39 744" в имоти № 000526 и № 000527 в землището на с. Багрянка. С Решение № 28 от 21.03.2014 г., постановено по адм. дело № 258/2013 г. административният съд е отменил, като незаконосъобразен, издаденият от РИОСВ - Хасково административен акт - Решение № ХА-70ПР/2013 от 2.07.2013 г. До произнасянето на съда обаче ищецът спрял строителните работи в имот № 000502, което твърди да го е поставило в неизгодно положение спрямо преките му конкуренти, тъй като пропуснал да реализира печалба за сезон 2014 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в случая искът е неоснователен и недоказан, тъй като е налице само една от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата, а именно - отменен, като незаконосъобразен административен акт. Не са налице пряка причинна връзка между отменения административен акт и твърдяните имуществени вреди, определени като пропуснати ползи. Решението е валидно, допустимо и правилно и ще следва да бъде оставено в сила. Възраженията на касатора, изложени в касационната му жалба, са обсъдени подробно в мотивите на решаващия съд, които мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност. Тези предпоставки са: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и да е от тях води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. Доказателствената тежест е на ищеца, който следва да докаже наличието на всички така посочени предпоставки. В случая съдът правилно е установил, че е налице административен акт, издаден от административен орган, в кръга на неговата компетентност и отменен по реда на АПК от съда като незаконосъобразен. Ищецът обаче не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдяната вреда, представляваща хипотетична печалба за сезон 2014 г. Това е така, тъй като ищецът сочи, че сам е спрял строителните работи в поземлен имот № 000502 поради неизвестността от изхода на адм. дело № 258/2013 г. по описа на АС Хасково, в което е участвал като жалбоподател и е оспорвал законосъобразността на Решение № ХА-70ПР/2013 от 2.07.2013 г., издадено от РИОСВ - Хасково. Друга причина за спиране на строителните работи не е установена и не е доказана. Следователно, не решението на административния орган е причинило забавяне на строителните работи в обекта на ищеца, а неговата воля да спре строителството до произнасянето на съда с решение. Ето защо вредите, които твърди да е претърпял не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, а от решението на самия ищец. Ако г-н Милушев не беше спрял сам строителните работи и бе пуснал в експлоатация обекта в предвидения срок, не би пропуснал да реализира предвидената от него печалба за сезон 2014 г. За неговите действия и решения обаче държавата не може да носи отговорност. При това положение изводът на съда, че не е налице пряка причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, административен акт и твърдяната вреда е правилен и обоснован. При така изложените мотиви касационната жалба се преценява за неоснователна. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на понесените разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК върховният административен съд, трето отделение