Решение № 4434 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 454/2021 г.

Решение № 4434 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 454/2021 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници", представен от юрисконсулт Ш., против решение № 295/6.11.2020 г., постановено по адм. д. № 387/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено решение с рег. № 32-166733/12.06.2020 г. към MRN 20 BG002002026937 R2/19.03.2020 г. на директора на ТД Северна морска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, § 2, б. "б" от Кодекса. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. В хода на съдебното дирене повереникът на касатора заявява общо желания за отправяне на преюдициално запитване. Ответникът по касация "А. Трейд" ООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Противопоставя се на искането за отправяне на преюдициално запитване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС Велико Търново решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стока с № 1 по митническа декларация MRN 20 BG002002026937 R2/19.03.2020 г.; определил е митническата стойност на внасяната от "А. Трейд" ООД стока по митническата декларация – "плат от 100 % полиестерни нишки – 836 ролки/51981. 5 кв. м.", код по ТАРИК 6001920000 в размер 95 007. 60 лева; извършил е корекции на статистическата и на митническата стойност на 95 007. 60 лева и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито в размер 3 649. 48 лева и ДДС в размер 9 853. 59 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоките, които "А. Трейд" ООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение, по описанието в придружаващите документи е плат 100 % полиестер с код по КН 60063200 и код по ТАРИК 6006320000, 20 520 кг нето тегло. Стоката е с държава на произхода Китай и държава на износа Китай с условие на доставката EXW Шанхай, обща фактурна стойност 21 546 USD, при курс за митнически цели 1.8.1095 лева за 1 USD. Прието е, че представената от дружеството мостра представлява парче трикотажен плат /кадифе/, леко мъхнат и мек на допир от лицевата страна, от полиестерни влакна с трикотажна основа и следва да се класира с код по ТАРИК 6001920000. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 2. 41 лв/кг е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ /предоставена на държавите-членки със системата "Тезей"/ в размер 8. 35 лв/кг нето тегло за стоки с новоопределения код по ТАРИК. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС и изборът й да определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. "б" МКС по договорната стойност на сходните стоки декларирани с MRN 20 BG005808028775 R3 от 27.02.2020 г. в размер 4. 63 лв/кг Избраните правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 66 в; чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, както и чл. 59 АПК. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил всяко от наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. "б" от МК по данни от декларация на трето лице. Съдът е обсъдил соченото в решението на Съда по дело С-291/15 като основание за съмнение значително разминаване на договорената със средностатистическата стойност. Приел е, че е в тежест на митническия орган да установи надлежно внос на стоки, както и начина на формиране на средностатистическата стойност. Отрекъл е да е установено въвеждането на територията на Съюза на сходни стоки, чиято стойност значително да надвишава декларираната. Друг решаващ извод на съда е за липсва на сходство на процесните със съпоставените стоки. Електронните бази данни на митническите органи не съдържали информация относно вида на стоката в митническите декларации, а от тези данни се определяли справедливите цени и те би трябвало да са достатъчни за определяне на стойността на идентични стоки, но всъщност справедливата стойност е за стоки различни от процесните. Не бил извършен анализ на условията на доставките. Отречено е наличието на сходство в характеристиките на стоките и разликата в търговското равнище предвид количеството на стоките. По искането за отправяне на преюдициално запитване. Искането е неоснователно. Процесуалният представител на касатора не сочи норми от Съюзното право, чието тълкуване да е от значение за решаването на делото, та да е дължимо отправяне на запитване в съответствие с чл. 267, ал. 2 във вр. с ал. 1 ДФЕС и чл. 628 ГПК. По тълкуването на правото на Съюза има постановени решения на СЕС, включително цитираното в решението на митническия орган. По касационната жалба. Първоинстанционното решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки – плат от 100 % полиестерни нишки с държава на произхода Китай, както и със справедливата цена на ЕС. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15 администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика митническия орган да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей – въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на "справедливи цени" по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че базата данни на Тезей е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/. Предвид горното съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, както и условията на доставката /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 128 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,