Решение № 11910 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Управителния съвет на Национален фонд Култура , чрез адвокат Д. Цончева, против Решение 3509 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело 582/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата недопустимост и неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон, касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът Фондация Б. Христов , чрез пълномощника си адвокат Михалева, оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на Фондация Б. Христов против Решение по т. 1 по Протокол 24/01.12.2022 г. на Управителния съвет на Национален фонд Култура , с което проектно предложение вх. CFP2022-2911-183917954 Б. Христов велик традиционалист и велик иноватор , подадено от оспорващия по програма Субсидии за проекти с национално значение 2022 , не е допуснато до етап техническа и експертна оценка, поради изчерпване на финансовите средства на програмата. С обжалваното решение административният съд е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на Управителния съвет на Национален фонд Култура (УС на НФК) за ново произнасяне по проектното предложение на жалбоподателя, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определил срок за произнасяне и е осъдил УС на НФК да заплати разноските по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на УС на НФК е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, но в нарушение на административнопроизводствените правила, при неизлагане на относимите фактически и правни съображения, основали издаването му, довели и до неправилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. В решението си съдът въз основа на правилната преценка на събраните по делото доказателства е извел правилният извод за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на решението и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. УС на НФ К e създаден със Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата съгласно чл. 24, ал. 3 ЗЗРК. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд Култура (Наредба Н-5/27.06.2007 г.), Управителния съвет въз основа на доклада за дейността на експертната комисия по оценка на проектите и след обсъждането му, с решение определя: спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях; проектите, за които не са достигнали средствата за финансиране от фонда и се посочва размерът на одобрените, но нефинансирани бюджети; неодобрени за финансиране проекти; мотиви за взетите решения по т. 1, 2 и 3. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на АПК, като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В случая, след проведена конкурсна процедура за разпределяне на бюджетни средства, УС на НФК като овластен със закон за това орган с изрично волеизявление е приел, че проектът на жалбоподателя не е одобрен за финансиране и с това е постановил индивидуален административен акт, непосредствено засягащ законен интерес на дружеството да получи публични средства, подкрепящи представения от него проект. Правилно е прието от съда, че оспореното пред него решение не отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт, която липса лишава съда от възможност за преценка на съответствието му с материалния закон. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда изрично задължение в административния акт да бъдат изложени както фактическите, така и правните основания, които обуславят издаването му. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че неизписването на всички фактически и правни основания, въз основа на които административният орган е направил своите изводи е съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон, както и до ограничаване на правото на защита на заинтересованото лице. Неизпълнението на това задължение води до съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и съответно до отмяна на административния акт поради неспазване на изискуемата форма. Следва да бъде отбелязано, че освен посочените от съда нарушения на процесуалните правила в развилото се административно производство, от делото се установява наличието на още нарушения. Съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба Н-5/27.06.2007 г., изпълнителният директор може да назначи техническа комисия, която да извърши проверка за допустимост на проектите и се състои от нечетен брой членове, като в състава ѝ задължително участва един служител на Фонда, един експерт с юридическо образование и един експерт с висше икономическо образование. Видно от взето решението по т. 5 от протокол 15 от 24.08.2022 г. на УС на НФ К техническата комисия по Програма за субсидии за събития с национално значение е определена в състав от двама членове юрист и финансист и същата е назначена със заповед З-303-7/25.08.2022 г. изпълнителния директор, в нарушение на посочената норма за нечетен брой членове. Не става ясно и на какво основание в изготвеният протокол за дейността на тази комисия фигурира името и подписа на трети член експерт НФК, след като липсват данни за назначаването му. На следващо място, видно от изготвените протокол за дейността на техническата комисия и доклад за работата на експертната комисия са разгледани постъпили 6 проекта по програмата към 19.11.2022 г., преди изтичане на крайния срок за подаване им 30.11.2022 г., като и именно тези проекти са били одобрени. Неясен е останал подборът им, като твърдението на касационния жалбоподател, че са разгледани по реда на постъпването им, не съответства на доказателствата по делото. От приложеният списък с резултати е видно, че проекти подадени преди одобрените за финансиране са оставени като резерви или изобщо не са одобрени. Всички останали подадени след 17.11.2022 г. изобщо не са били разгледани от комисиите, а директно са предложени да не бъдат финансирани, поради което не са спазени регламентираните правила в Наредба Н-5/27.06.2007 г. за провеждане на конкурса. Отделно от всичко посочено, съгласно чл. 15, ал. 1 от Правилата за организацията на работата на УС на НФК, приети с Решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура от 17.07.2017 г., изменени с Решения на Управителния съвет на Национален фонд Култура от 09.08.2017 г., 25.06.2020 г. и 13.08.2020 г., 07.06.2021 г., 31.08.2021 г.и 22.11.2021 г.,01.07.2022 г., 24.08.2022 г., е предвидено за заседанията на УС да се води протокол, който да се подписва от присъствалите на заседанието членове на УС на фонда, а от съдържанието на Протокол 24/01.12.2022 г., същият е подписан от протоколист и председател, а не от всички присъствали на заседанието членове. Нарушението на изискването за подписването на протокола от всички присъствали членове на заданието на УС на фонда е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложените съображения обжалваното решение, като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този резултат, следва в полза на ответника да се присъдят направените по делото съдебни разноски, за които на основание чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е представен списък и договор за правна защита и съдействие. Същите възлизат на сума в размер от 720 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 05.09.2023 г. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв., поради което претендираните разноски от страна на ответника са под определения минимум и не следва да бъдат редуцирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение