Решение № 15614 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2017 г.

Решение № 15614 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Е. Д. А. Груп" ООД, гр. С., подадена от процесуалния му представител адвокат Стоева, срещу решение № 3635 от 30.05.2017 г., постановено по адм. дело № 12229/2016 г. по описа на Административен съд С. град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от дружеството иск. Претендира разноски по делото. Ответната страна – Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кавалова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд С. град е отхвърлил като неоснователни предявените от "Е. Д. А. Груп" ООД, гр. С. срещу Комисия за защита на потребителите обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебни производства, приключили с отмяна на наказателни постановления като незаконосъобразни. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, недоказана по делото реално причинена вреда, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателните постановления. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищеца не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. Несъстоятелно е твърдяното, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелства от съществено значение за решаване на делото. Задължението на съда да посочи чия е доказателствената тежест не включва указания, че представените от страната по делото доказателства не установяват твърдените от нея обстоятелства. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че са налице отменени с влезли в сила съдебни решения актове - наказателни постановления, с които на дружеството ищец са наложени административни наказания, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Тези актове, макар и да не са индивидуални административни актове по смисъла на 21 АПК, са издадени при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатени адвокатски възнаграждения в съдебните производства по обжалване на отменените актове. Ищецът, вместо да поиска по делото да бъдат приобщени самите дела на Районен съд С. и Административен съд С. град, е представил като доказателства по делото само договорите за правна помощ и съдействие, за които твърди, че са относими към производствата по тези дела и заплатените по тях суми, като адвокатско възнаграждение, съставляват причинените му имуществени вреди. Остава недоказано тези договори, за осъществяването на правна защита по които се твърди направен разход от ищеца, действително да са представени в рамките на тези съдебни производства. Отделно от това, от съдържанието им не се установява реално извършено плащане. В тях липсва договореност относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение, съответно и извършено плащане по договорения ред. Представянето им извън рамките на производството, за което са сключени, при недоказване на изпълнението по тях – осъществена правна защита и съдействие срещу реално заплатено възнаграждение не основава твърдените за причинени вреди, , съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като правилно в тази му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на Комисията за защита на потребителите за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение