Решение № 6768 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15355/2008 г.

Решение № 6768 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15355/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадените касационни жалби от "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Варна, чрез управителя Валентин Вълканов и от Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район - гр. Варна, против Решение № 1343 от 20.10.2008 год., постановено по адм. дело № 2645 от 2007 год. по описа на Административния съд - гр. Варна, Първо отделение, II-ри състав. Директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район - гр. Варна атакува съдебното решение в частта, с която е отменен неговият акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 23.11.2007 год., с който за периода 01.01.2001 год. - 31.12.2006 год., на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Варна, с управител Валентин Вълканов са установени по основание и размер задължения за такса за ползване на воден обект съгласно разрешителни № 0454/23.04.2002 год., изм. 17.05.2005 год., № 0496/28.05.2002 год. изм. 22.06.2005 год.; № 0542/08.07.2002 год. изм. 15.06.2005 год.; № 0433/22.04.2002 год. изм. 15.07.2005 год.; № 0499/05.06.2002 год. изм. 21.06.2005 год. ; № 0467/29.04.2002 год. изм. 15.07.2005 год.; № 0451/23.04.2002 год. изм. 17.06.2005 год., 0527/08.07.2002 год., № 0423/02.04.2002 год. изм. 26.08.2004 год. в частта за горницата над 172446,65 лв. "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Варна, чрез управителя Валентин Вълканов атакува съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 23.11.2007 год. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район - Варна". В касационните жалби се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторите поддържат, че Решението е неправилно, тъй като Съдът в противоречие с установената фактическа обстановка е направил своите изводи и не е обсъдил всички доказателства по делото, което е довело до погрешно направени изводи. По подробни съображения молят Решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като дружеството моли да се отмени обожаваният акт изцяло, а директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район - гр. Варна моли акта да се потвърди. Ответниците по касационните жалби - Басейнова дирекция "Черноморски район - Варна" и "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Варна, оспорват жалбите на другата страна като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение на Варненския административен съд, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 23.11.2007 год., издаден от Директора на Басейнова дирекция за черноморски район с център гр. Варна с който за периода 01.01.2001 год. - 31.12.2006 год., на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Варна, с управител Валентин Вълканов са установени по основание и размер задължения за такса за ползване на воден обект съгласно разрешителни № 0454/23.04.2002 год., изм. 17.05.2005 год., № 0496/28.05.2002 год. изм. 22.06.2005 год.; № 0542/08.07.2002 год. изм. 15.06.2005 год.; № 0433/22.04.2002 год. изм. 15.07.2005 год.; № 0499/05.06.2002 год. изм. 21.06.2005 год.; № 0467/29.04.2002 год. изм. 15.07.2005 год.; № 0451/23.04.2002 год. изм. 17.06.2005 год., 0527/08.07.2002 год., № 0423/02.04.2002 год. изм. 26.08.2004 год. в частта за горницата над 172 446,65 лв. В останалата си част е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Варна срещу АУПДВ. За да постанови това Решение, Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган - директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - гр. Варна, по силата на чл. 195б, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и § 9 от ЗВ, установяващи заплащането на такси за водоползване, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти Съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които са в съответствие с приложимите материалноправни норми. Възраженията, които се поддържат с касационната жалба, са същите, поддържани и с първоначалната жалба пред първоинстанционния съд, които са били обсъдени от съда и на които са дадени законосъобразни отговори, които се споделят и от настоящата инстанция. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва акта, като поддържа, че таксата е определена неправилно и че той е заплатил същата. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за водоползване по издаденото разрешително. Неоснователно е възражението за неправилно прилагане на правната норма относно изчисляването на таксата, тъй като няма спор, че измервателни устройства не са монтирани, поради което таксата за водоползване е изчислена въз основа на категорията вода, посочена в разрешителното, и при изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Съдържанието на Тарифата е обособено в два раздела: раздел I "Такса за правото на водоползване" и раздел II "Такса за разрешено ползване на воден обект". При логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ, във връзка с чл. 9 и сл. от Тарифата следва извода, че § 9 се отнася само и единствено до използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В този смисъл законодателят е последователен в използването, респ. в разграничаването на понятията "водоползване" (т. е. ползване на води) и "ползване на воден обект". Още повече, че чл. 3 ЗВ сочи, кои са водите на територията на страната - повърхностните води и водите на устията на реките, подземните, включително минералните води, както и вътрешните морски води и териториалното море, а в § 1, т. 17, т. 23 и т. 24 от ДР на ЗВ са формулирани легалните дефиниции на понятията "минерални води", "повърхностни води" и "подземни води".