Решение № 11489 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4089/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Напоителни системи ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], подадена чрез процесуалния му представител юрк. Петков, против Решение 907/13.02.2023 г., постановено по административно дело 686/2022 г., на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 1/10.01.2022 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР). С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което актът да се отмени. Ответникът - директор на БД ИБР - гр. Пловдив оспорва касационната жалба чрез пълномощника си юрк. Кисьов. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е АУПДВ 1/10.01.2022 г., издаден от директора на БД ИБР. Със същия на Напоителни системи ЕАД на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. чл. 194б от Закона за водите (ЗВ) е установено задължение за такса за разрешеното право на водовземане от повърхностни води по Разрешително 3169/21.02.2007 г., продължено с Решение 39/15.02.2012 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 1 600.72 лв. и лихва в размер на 146.30 лв. към датата на акта. АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения АУПДВ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 във вр. с чл. 195а, ал. 1 ЗВ, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Мотивирал е заключение, че актът съдържа всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването му. Обосновал е извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че АССГ е постановил решението си в противоречие с приложимия материален закон. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в ЗВ. Според чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а) ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а размерът й се определя с Тарифа на МС (ал. 6). В случая това е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г.