Решение № 353 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 477/2008 г.

Решение № 353 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 477/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ. бр. 50/2007 г./ във вр. с чл. 218а б. "а"ГПК . А. И. А. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 113 от 26.10.2007 г. по гр.възз.д.Nо 97/2007 г. на Силистренския окръжен съд, в частта с която е оставено в сила Решение Nо 506 от 26. 02.2007 г. по гр.д. Nо 39/2006 г. на Силистренския районен съд по отхвърления иск запризнаване правото на собственост на имот в гр. С. на основание по чл. 97, ал. 1 ГПК до размер на 1/2 идеална част. Поддържа се, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК /отм./. В срока по чл. 218г ГПК не е постъпило писмено възражение от ответника по касационни жалби- Т. Ф. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК , съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основание и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощието на въззивна инстанция по жалба на А. И. А., е оставил в сила решението на районния съд, с което е уважен инцидентния установителен иск на Т. Ф. за прогласяване нищожността на договор от 1991 г., сключен по реда на НДИ, по отношение на придобитите права на собственост от А. И. /А. И. А./, както и в частта, с която е отхвърлен иска му за собственост, приемайки, че не е налице нито деривативно, нито оригинално основание за това. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо I правилно. Не е допуснато нарушение по приложението по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 120 и чл. 121 НДИ по уважения инцидентен установителен иск/ приет в с.з. от 07.09.2006 г./, както и в частта по отхвърления положителен установителен иска за собственост. Страните по делото са живели на съпружески начала като по силата на Договор от 05.02.1991 г., сключен с Общинския НС гр. С. по реда на НДИ и въз основа на Заповед Nо 37/15.01.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС двамата са закупили апартамент Nо 23 в гр. С., блок Р. 1, ул. "Граничар 31, ведно с прилежащо избено помещение, идеални части от общите части на сградата и правото на строеж за сумата 6 897 лв., отпуснат заем от ДСК. С договор за покупко-продажба от 05.02.1991 г., обективиран по НА Nо 178/1992 г., Т. Ф. и А. И. А. продават на Р. П. собствения си недвижим имот- Апартамент 23 в гр. С. С влязло в сила Решение Nо 251/27.05.1994 г. на силистренския окръжен съд, потвърдено с Решение Nо 416, постановено по гр.д. Nо 151/1995 г. на 2- ро отд. ВС, е прогласен за нищожен договор по НА Nо 178/1992 г. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, липса на съгласие между страните по договора. На 28.07.2005 г., Т. Ф. / Т. А. Л. / се е снабдила с констативен нотариален акт Nо 33 / 2005 г., по силата на който е призната на основание давностно владение за едноличен собственик на процесния апартамент. 3а да отхвърли иска на А. И. А. до размер на 1/2 идеална част от процесния апартамент Nо 23 гр. С., правилно и законосъобразно решаващият въззивен съд е приел, че заявеният от Т. Ф. инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на Договора от 05.02.1991 г., сключен по реда на НДИ,е нищожен, като противоречащ на закона, с частта на договора, сключен между А. И. А.и ОбНС гр. С. С разпоредбите на чл. 109 и сл. от НДИ е определен реда и условията за продажба на държавните жилищни имоти, гаражи и ателиета, включително и тези предоставени на различните ведомства. Чл. 120 и чл. 121 НДИ /отм,./ установяват сложен фактически състав на продажбата, който съдържа административно-правен елемент/ заповед на Председателя на ИК на ОбНС/ и гражданско-правен елемент/Договор за продажба между страните/. При данните по делото, че със Заповедта на Председателя на ИК на ОбНС за купувач на процесното жилище се определя само Т. Л. Изводите на съда на базата на този безспорно установен по делото факт, че сключеният договор, с който А. И. А. /Асен И. И./ се легитимира като собственик, е недействителен поради незавършен фактически състав за купувача А. И., е правилен. Макар и немотивирана обстойно, тезата на решаващия съд за лисата на настъпил вещно- правен ефект от сделката в патримониума на ищеца, е законосъобразна. При липсата на елемент от фактическия състав е налице висяща недействителност, която може да бъде санирана. При данните, че А. И. към датата на издаване на заповедта не е отговарял на условията на закона, обосновават безусловният извод, че такава заповед не може да бъде издадена и в един по-късен момент /това не е станало и до днес/, поради което и сделката за него остава недействителна и като такава не може да породи вещно-правния си ефект. Доколкото въззивният съд е приел, че по отношение на Т. Ф. /Таня Л./ вещно-правните последици на Договора от 1991 г. са настъпили, то нейни права в обем на 1/2 идеална част са зачетени като в тази част отхвърлителното решение на първата инстанция е обезсилено, а производството прекратено. Неоснователни са релевираните доводи по касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилно се приложи института на придобиваната давност, без по делото да е направено съответното искане. По делото решаващият съд действително си е позволил да коментира, чене е налице евентуалното придобиване на имота от страна на А. И. А. по давност, но само за пълнота на изложението си. Основният мотив поради което не са зачетени претендираните вещни права е липсата на реализирана валидна сделка с вещно-правни последици за ищеца, поради което и не може да се приеме, че е налице релвираното нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Доводът как и кой е субекта носител на правото на собственост на останалата 1/2 идеална част от имота и как ще защити правото си, не е предмет на настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК , състав на второ отделение на гражданската колегия