Решение № 3256 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2009 г.

Решение № 3256 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на "Българска телекомуникационна компания" АД, гр. София, против решението на Софийски градски съд от 10.06.2009 г., постановено по адм. дело № 04221/2006 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД 09-103/22.08.2006 г. на кмета на СО, район "Оборище", обективирала задължение към изпълнителния директор на БТК да вземе незабавни мерки за преустановяване функционирането на неподходящите по местонахождение, разположение и вид, застрашаващи спокойствието и здравето на гражданите, сигурността, хигиената, естетиката, отделящи вредности в околната среда и предизвикващи недопустим шум съоръжения и инсталации, (машинно помещение, смукателна инсталация с въздуховод, климатична инсталация и др.), монтирани в двора и по фасадата на сградата на БТК - ТРАД "Изток"- Военно училище, ул. "Оборище" № 26, София, УПИ Х, кв. 559, зона Г-12 по плана на гр. София. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, с присъждане на разноски. Сочи се, че визираното в заповедта правно основание е неприложимо в конкретния случай, приложима е ал. 2 от чл. 314 от Наредба 15/2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията... (Наредбата), тъй като съоръженията обслужват цялата сграда, не са посочени в заповедта норми, които се приемат за нарушени, а твърденията за нарушени права на гражданите са възприети от заповедта, те са общи и не се базират на конкретни законови разпоредби. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответната страна - Николай Атанасов, се явява лично. В защита на живущите оспорва жалбата, моли решението да се остави в сила, като сочи допълнително и че са монтирани безброй антени, за които е известно, че са вредни, тормозът от шума и замърсеният въздух го понасят вече пет години, а предписанията на общината не са били изпълнени. Ответната в касацията страна - Кмет на Столична община - район "Оборище", се представлява от н-к отдел Правен юрк. Тодорова, която моли касационната жалба да се остави без уважение, като неоснователна и да се потвърди решението на СГС. Правилно СГС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на законовите разпоредби, като е подробно мотивирана. Споделят се като законосъобразни и обосновани изводите на съда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение на ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по съществото й, същата е неоснователна. Решението на СГС е правилно, следва да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Обсъдена е от първоинстанционния съд компетентността на органа, издал акта, като към момента на издаването му, Зам. кметът на общината е разполагал с необходимите за това правомощия - по заместване, с основание е отчетена като спазена и изискуемата форма. Заповедта е с посочено правно основание чл. 179, ал. 2 от ЗУТ (отм.), според който, към момента на действието му, кметът на общината, въз основа на констативен протокол, съставен от служителите на общинската администрация, може да задължи със заповед лицата по ал. 1, за тяхна сметка, да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящите по местонахождение, разположение, вид и материали, огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В конкретния случай, изложените в заповедта фактически основания, възприети чрез одобряването и на основата на съставения съобразно правилата подробен констативен протокол, неразделна част от нея, сочат, че се касае за изградени обекти, които са описани и конкретизирани, онагледени и със снимков материал от нарочната комисия, поради което е налице пълнота на акта от фактическа страна. Неоснователно се сочи и неприложимост на визираното правно основание, което изцяло съответства на установените данни и кореспондира с хипотеза, предвидена в цитираната правна норма - "неподходящи по местонахождение и разположение". В контекста на изложеното и с оглед характеристиките на инсталациите и съоръженията, (неоснователно е оплакването в касационната жалба за обратното), следва да се подчертае, че цитираната разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗУТ (отм.), не изброява изчерпателно вида на обектите, поради което правилна е преценката, че заповедта е издадена на точното правно основание. На следващо място, споделят се съображенията в решението, налагащи извода за законосъобразност на административния акт, че констатациите в изготвения протокол от 21.07.2006 г. на комисията не са опровергани нито пред съда по съществото на спора, при правилно определена доказателствена тежест и осигурена възможност за ангажиране на доказателства, нито пред настоящата инстанция, поради което и се възприемат изцяло като правилни. Голословни са твърденията, че вредните за околните въздействия не са надлежно установени. От една страна, както се подчерта, това е следвало да стори оспорващият, а от друга, оплакването е неоснователно. Комисията, съставена от квалифицирани в областта на контрола по строителството лица, (инженери и архитекти), е констатирала, описала и документирала начина на изграждането на въпросните обекти, неотведеният над нивото на сградата отработен въздух, насочените към прозорците на съседната кооперация отвори на инсталацията, взето е становище, (също с отчетени нарушения) и на специалист по "промишлена топлотехника, съобразено е в заповедта и наличието, (л. 60 по делото) на данни за измерено, (със сертификат за контрол № 605539/04.08.2006 г., по искане на издателя на заповедта), ниво на проникващ шум в жилище на ул. "Асен Златаров" № 11, в резултат на което, при констатациите на РИОКОЗ, за превишаване на допустимата норма, е издадено предписание до ръководството на БТК, с отчетено, и от Инспекцията, нарушение по Наредба № 6/2006 г. на МЗ и МОСВ. Що се отнася до възражението, че не са посочени конкретно нарушени законови норми, същото е най-малкото невярно - такива са визирани в отделен пункт, и по ЗУТ и по подзаконови актове, а задължение на жалбоподателя е било да ги обори в случай на несъгласие. Отделен е въпросът дали заповедта и придружаващия я протокол е изпратен, съобразно задълженията на общинските контролни органи по чл. 224, ал. 2 ЗУТ, на СРДНСК, при отчетената липса на строителни книжа за изпълнението на съоръженията и инсталациите и констатираните нарушения по Устройствения закон. Във връзка с доводите в касационната жалба следва да се отбележи и че не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството на непълно изброяване на съоръженията в обстоятелствената част на процесната заповедта, след като протоколът е част от нея, а фактът, че е посочено конкретно физическо лице, което вече не е изпълнителен директор, е ирелевантен, след като задълженията са за изпълняващия длъжността. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,