Решение № 12118 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2018 г.

Решение № 12118 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на "СТРОЙ ИНВЕСТ 2007" ООД, ЕИК 124702447, гр. Генерал Тошево, представлявано от управителя Д. В., чрез адвокат Н. Киряков за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 1103 от 25.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7623/2017 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 582 от 06.04.2017 г. по адм. дело № 2678/2016 г. на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт № Р – 03000815009066-091-001/31.05.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 271/25.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП. С решението, чиято отмяна се иска е потвърден РА, в частта, с която за данъчни периоди м. 04, 07, 08, 09.2009 г., м. 12.2010 г., м.01, 02, 04, 05, 06 и м.12.2011 г. е установен по ЗДДС допълнително ДДС за внасяне в общ размер на 54762, 61 лв. и лихви за забава в размер на 30574, 86 лв., както и корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 19894, 83 лв. и лихви за забава в размер на 11522, 29 лв. и жалбоподателя е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 773 лв. В искането се излагат доводи за наличие на предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Ответната страна по искането – Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Г. Екимова, в писмен отговор от 10.05.2018 г. излага подробни доводи за неоснователност на искането. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молба за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 7623/2017 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение е образувано във връзка с подадена касационна жалба на "СТРОЙ ИНВЕСТ 2007"ООД, против Решение № 582/06.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2678/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт № Р – 03000815009066-091-001/31.05.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 271/25.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, като за данъчни периоди м. 04, 07, 08, 09.2009 г., м.12.2010 г., м.01, 02, 04, 05, 06 и м.12.2011 г. е установен по ЗДДС допълнително ДДС за внасяне в общ размер на 54762, 61 лв. и лихви за забава в размер на 30574, 86 лв., както и корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 19894, 83 лв. и лихви за забава в размер на 11522, 29 лв. Оплакванията, обективирани в искането за отмяна, които на практика представляват касационни основания по смисъла на чл. 209 и сл. от АПК са неотносими към предмета на настоящото производство по чл. 237 и сл. от АПК и молбата следва да се отхвърли. По отношение на бланкетно изложеното от молителя правно основание, а именно чл. 239, т. 4 от АПК следва да се отбележи, че тази разпоредба предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. Молителят не е конкретизирал кое влязло в сила решение противоречи на решението, чиято отмяна се иска, както и не са представени никакви доказателства в тази насока. В искането си настоящият молител се позовава на противоречиво произнасяне от страна на първоинстанционният съд по отношение на договор с продължително действие, изпълняван в течение на няколко данъчни периода по ЗДДС. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд е разгледал по различен начин възникналите данъчни събития в различните данъчни периоди, при еднаквост и еднородност, като предмет и страни. Противоречието в мотивите на един съдебен акт не е основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, а би представлявало незаконосъобразност на съдебното решение, което е касационно основание. Решението на административния съд е било обжалвано пред Върховния административен съд, с което молителят е упражнил правото си на обжалване пред две съдебни инстанции, с което е упражнен и инстанционния контрол. Посоченото в искането за отмяна решение на Съда на Европейския съюз от 03.09.2009 г. по дело С-2/08 г. е неотносимо към случая, тъй като касае тълкуване на Шеста директива на Съвета от 17.05.1977 г. в областта на ДДС и предимство на правото на ЕС пред разпоредба на националното право, с която се установява принципа за силата на пресъдено нещо. Ето защо при липсата на постановено "друго влязло в сила решение", което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането за отмяна следва да се отхвърли, като неоснователно и не следва да се обсъжда в настоящото извънинстанционно производство. При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложими съгласно чл. 144 АПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като производството по отмяна е извънинстанционно и съгласно чл. 160, ал. 7 ДОПК е по реда на АПК, а чл. 161 ДОПК регламентира дължимост на разноските за инстанционните производства. По изложените съображения и на осн. чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав, Първа колегия