Решение № 7277 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2014 г.

Решение № 7277 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Димитър Любенов Чавдаров срещу Решение № 87/9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 360/2013 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с която са отхвърлени предявените от него искове. Твърди се, че е неправилно необоснована, но изложените доводи са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като се постанови друго, с което се уважат предявените искове. Ответната страна - Община Кочериново, редовно призована не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна: В първоначално подадената до съда "жалба" пред Административен съд Кюстендил от Димитър Чавдаров се съдържат искания за произнасяне по чл. 257, ал. 1 от АПК относно твърдяно бездействие на кмета на Община Кочериново и за осъждане на същия кмет да заплати сума в размер на 1000 лева, имуществени вреди. Вредите се основават на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като причинени от незаконосъобразен акт, заповед на кмета на Община Кочериново, отменена с влязло в сила съдебно решение и продължаващото бездействие, произтичащо от задължението му по Наредбата, приета на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост от Общински съвет Кочериново. След оставяне на жалбата без движение ищеца е отстранил констатираните от съда нередовности, като е посочил като ответник по исковото производство Община Кочериново, а претендираните имуществени вреди в това производство основава единствено на отменената заповед на кмета на общината, при посочване на период на причиняването им. По отношение на твърдяното в първоначалната жалба бездействие е изведено самостоятелно искане по чл. 257, ал. 1 от АПК. Въз основа на извършеното уточняване производството по делото е разделено, като в това по чл. 203, ал. 1 от АПК исковата молба отново е оставена без движение, като с нова, допълнителна молба ищеца е основал претендираните имуществени вреди, като пропуснати ползи и претърпени разходи, настъпили от отменената заповед на кмета на Община Кочериново. Така въведения предмет на делото е възприет от съда, видно от определението му за насрочване на делото и доклада в проведеното първо съдебно заседание. За установяване основателността и размера на предявените искове от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е приел за изяснена фактическата обстановка по делото, въз основа на която е направил своите изводи. С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло, като неоснователни и недоказани предявените искове за причинени имуществени вреди, но като произтичащи от незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Кочериново. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, или установено действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предмета на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. В случая ищеца основава иска си по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на отменен, като незаконосъобразен административен акт - заповед № 186/8.05.2012 г. на кмета на Община Кочериново, от чиято отмяна, като пряка и непосредствена последица основава претендираните имуществени вреди. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въведения от ищеца предмет на спора. Изложените фактически и правни съображения в мотивите и постановения диспозитив са по непредявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, основан на незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Кочериново да връчи препис от влязла в сила заповед № 182/4.05.2012 г. Установения порок е основание за обезсилване на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Кюстендил, за произнасяне по предявения от Чавдаров иск. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,