Решение № 10166 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1090/2019 г.

Решение № 10166 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1090/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационен протест от С. Янев - прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик против решение № 800/20.12.2018 г. по адм. д. № 895/2018 г. на Административен съд Пазарджик. В протеста се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Излага, че актуалната редакция на чл. 14, ал. 7 от ЗОС след 2011 г., за разлика от предходната, не изключва обектите подлежащи на концесиониране от кръга на обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на същия закон. Смята, че оспорения текст от наредбата противоречи и на разпоредбата на § 12, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗВ /ДВ бр. 103/2013 г., изм. и доп. ДВ бр. 58/2015 г. Смята, че язовирите, които са публична общинска собственост, могат да бъдат отдавани под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и § 12, ал. 2 от ЗИДЗВ /ДВ бр. 103 от 2013 г., изм. доп. бр. 58 от 2015 г./, само в хипотезата на § 3 и § 4 от ЗСН, а в останалите случаи, единствената възможност за тяхното предоставяне за ползване от трети лица е чрез учредяване право на концесия, но не и чрез отдаване под наем. Конкретни доводи по касационните основание не са посочени. Иска, да се отмени решението и се реши спора по същество. Ответникът – Общински съвет Сърница, редовно призован не се явява и не взема становище по протеста. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационния протест и неправилност на обжалваното решение. Излага, че неправилно съдът е приел за непротиворечаща на закона атакуваната разпоредба на чл. 16, ал. 1, в частта относно "с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране" от Наредбата като споделя изложените в протеста възражения. Смята, че решението следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 800/20.12.2018 г. по адм. д. № 895/2018 г. на Административен съд Пазарджик, е отхвърлен протеста на прокурора против чл. 16, ал. 1, в частта относно "с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране" от Наредбата за реда за придобиване, разпореждане и управление на общинското имущество на територията на община Сърница, приета с Решение № 24/30.06.2015 г. на Общински съвет - Сърница. От фактическа страна, съдът е съобразил, че Наредбата е приета от компетентен орган, при спазване на установената процедурата по приемане на нормативен акт, както и са били налице материалноправните предпоставки за приемането й. Установено е, че на 30.06.2015 г. ОбС – Сърница е провел редовно заседание, на което е приел Решение № 24/30.06.2015 г., взето по Протокол № 4 за приемане на Наредбата за реда за придобиване, разпореждане и управление на общинското имущество на територията на община Сърница. Наредбата е изменяна с Решения № 53/28.04.2016 г., № 122/27.10.2016 г., № 16/26.01.2018 г. и № 93/26.07.2018 г. Производството пред административния съд е образувано по протест на прокурора против чл. 16, ал. 1, в частта относно "с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране" от Наредбата, с доводи за незаконосъобразност и нарушение на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост, § 12, ал. 2 от ЗИДЗВ /ДВ бр. 103 от 2013 г., изм. доп. бр. 58 от 2015 г. /. От правна страна съдът е приел, че протестираната разпоредба не противоречи на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост, § 12, ал. 2 от ЗИДЗВ, като е съобразил относимите разпоредби на чл. 19, ал. 4, чл. 20, ал. 5 и § 1, т. 94 от ДР на ЗВ, както и § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН. В съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав на ВАС приема, че фактите в първоинстанционното производство са обективно установени и правилно е приложен материалния закон, както и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора за материална незаконосъобразност на решението с доводи в касационния протест идентични в производството пред административния съд по отношение на протестирания нормативен акт. Обосновано съдът е приел, че протестираната разпоредба на чл. 16, ал. 1 в частта относно "с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране" от Наредбата за реда за придобиване, разпореждане и управление на общинското имущество на територията на община Сърница, не противоречи на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и и § 12, ал. 2 от ЗИДЗВ /ДВ бр. 103 от 2013 г., изм. доп. бр. 58 от 2015 г. /. Обективно е посочено от административния съд, че разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата гласи: "Свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем след провеждане на търг или конкурс за срок от 10 години след решение на общинския съвет". Съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Части от имоти - публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12, могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление. Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗОС - "Отдаването под наем на имоти по ал. 1 се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице". В частност възраженията по протеста са насочени към имоти - язовири, които са публична общинска собственост и за които е предвиден специален ред по Закона за водите и Закона за сдруженията за напояване. В оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Наредбата възможността за отдаване под наем кореспондира с чл. 14, ал. 7 от ЗОС, който предвижда отдаването под наем на имоти публична общинска собственост - "при условията и реда на ал. 2", в която също е предвидено изключение за отдаване под наем - освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Въведеното уточнение в чл. 16, ал. 1 от Наредба - "с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране" не препятства отдаването на наем на имоти при условията и реда на ЗВ и ЗСН, с които също е предвидено отдаване на обекти чрез концесия. С чл. 19, ал. 1 от ЗВ са регламентирани водните обекти, водностопанските системи и съоръжения, които са публична общинска собственост, а съгласно чл. 47а от ЗВ концесия за строителство, концесия за услуги или концесия за ползване на водностопански системи и съоръжения, включително за хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, се възлага при условията и по реда на Закона за концесиите (в сила от 1.01.2018 г.). В тази връзка са отменени разпоредбите в ЗВ, Глава шеста, относно концесионния режим и в частност - ползване на водностопански системи и съоръжения. Действително с чл. 22, ал. 3 от ЗВ е посочено, че по отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон и Закона за сдружения за напояване не е предвидено друго. Следва да се отбележи, че тази разпоредба е в частта за частна общинска собственост и не обуславя противоречие на оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Наредбата, която е по отношение на - "свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост", без да се индивидуализират по отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата в протестираната част не противоречи и на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН. Отнася се до обекти ( язовирите и микроязовирите по ал. 1, предназначени за напояване и представляващи елементи от напоителната система или технологична обособена нейна част ), които са предназначени за предоставяне на сдруженията за напояване, за които се прекратяват договори за концесия и договори за наем, като са предвидени специални условия и ред за предоставяне. Общата разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Наредбата по отношение на имоти публична общинска собственост и изключението по отношение на обектите подлежащи на концесиониране, не засяга правата на сдруженията за напояване и не обуславя извод за противоречие на законова разпоредба. В приложното поле на чл. 16, ал. 1 от Наредбата и предвидения с него ред за отдаване под наем не се засягат условията и редът предвидени в ЗВ, ЗСН или Закона за концесиите за отдаване под наем или чрез концесия. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗК с него се урежда и условията и реда за възлагане на концесия за ползване на обекти, публична държавна или публична общинска собственост, а съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗК обект на концесия за ползване е обект, определен със закон за изключителна държавна собственост, както и обект, имот или част от имот – публична държавна или публична общинска собственост. Със ЗК е регламентирана процедурата по провеждането на концесия за обекти публична общинска собственост - Глава трета. Изрично са регламентирани изключения, при които не се възлага концесия, като с чл. 24 от ЗК е указано, че не се възлагат концесии при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за живота и здравето на гражданите, за околната среда, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон. Също така с чл. 25, ал. 2 от ЗК изрично е посочено, че концесиите за добив на минералнa водa се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за водите. В тази връзка разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата в оспорената част кореспондира с предвидения друг ред предвиден с чл. 14, ал. 7, във връзка с ал. 2 от ЗОС и Закона за концесиите, както и реда по ЗСН в случаите когато се отнася до отдаване под наем на обекти, по отношение на които не е предвидено отдаването им чрез възлагане на концесия. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице пороци на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение