Решение № 11101 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2795/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, уточнена с молба от 29.01.2025 г., на кмета на район Студентски при Столична община срещу Решение 26650 от 10.12.2024 г., постановено по адм. д. 5582 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на касационния жалбоподател по Заявление вх. РСТ24-ГР94-1264 от 11.04.2024 г. за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация от Д. Г. Ф. за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, съгласно чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като преписката е върната на административния орган с указания за произнасяне по искането на Ф. в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите му. Наред с това Столична община е осъдена да заплати на първоинстанционния жалбоподател и ответник по касация 710, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, навеждайки всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че административният орган е имал нужда от повече време, за да извърши всички необходими справки, въз основа на които да се убеди в истинността на поисканата административна услуга . Сочи, че задължението за извършване на конкретната административна услуга е изпълнимо едва след като административният орган се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Възразява срещу обжалваното решение, сочейки, че е немотивирано, доколкото не е извършена правилна преценка на приобщените по делото доказателства. Иска отмяната на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Д. Г. Ф. с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, [адрес], не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба, иска оставянето й без уважение и потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Претендира адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, сключен между него и представляващия го в касационното производство адвокат. Участващият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с пар. 1, т. 2, буква а от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗА), във вр. с пар. 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на АПК, по жалба от Д. Г. Ф. срещу мълчалив отказ на кмета на район Студентски при Столична община по негово Заявление, вх. РСТ24-ГР94-1264 от 11.04.2024 г. за извършване на административна услуга. Съдът е установил от фактическа страна, че със Заявление, вх. РСТ24-ГР94-1264 от 11.04.2024 г., Ф. поискал от кмета на район Студентски при Столична община да завери негова молба-декларация (л. 12 от първоинстанционното дело) за признаване на право на собственост, чрез извършване на обстоятелствена проверка върху поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1610.6066, находящ се в район Студентски при Столична община, с площ от 1067 кв. м. и трайно предназначение на територията земеделска. С писмо, изх. РСТ24-ВК08-795/24.04.2024 г. (л. 16, пак там), зам.-кметът на район Студентски при Столична Община е изпратил подадената молба-декларация до дирекция Общински приходи Студентска за извършване на проверка по компетентност, заверка на съответните удостоверения и връщане за последващо процедиране. В отговор, с писмо от 22.05.2024 г. вх. Към РСТ24-ВК08-795-1 от 22.05.2024 г. (л. 17, пак там) на началник на отдел Общински приходи Студентски към дирекция Общински приходи при Столична община, молбата-декларация на Ф. е изпратена обратно до район Студентски , ведно с удостоверение, че ПИ с идентификатор 68134.1610.6066, находящ се в район Студентски при Столична община, не е деклариран на името на заявителя. Във връзка с указания на първоинстанционния съд, дадени с Разпореждане 9780 от 25.06.2024 г., с писмо, изх. Към РСТ24-ДИ11-209-1/11.07.2024 г. (л. 35 и л. 36, пак там), от страна на район Студентски при Столична община е уточнено, че в район Студентски не съществува дирекция Общинска собственост , а че функциите на това звено в района се изпълняват от отдел Управление на общинската собственост и жилищния фонд , който е натоварен с извършване на действия по движението по административни преписки като процесната, вкл. препращане до другите звена на Столична община. При така установената фактическа обстановка, административният съд е преценил като основателна подадената жалба. Приел е, че административната услуга, поискана от жалбоподателя не е извършена от компетентния административен орган кметът на район Студентски при Столична община, който в условията на обвързана компетентност е следвало да разгледа и да се произнесе по подаденото заявление. Като съобразил данните по делото и сроковете по чл. 57, ал. 2 и чл. 149, ал. 2 АПК, е формирал извод, че е налице мълчалив отказ за извършване на исканата административна услуга. Разглеждайки подробно производството по чл. 587 ГПК се е мотивирал, че административният орган, който е сезиран с искане за заверяване на молба-декларация във връзка с извършване от нотариус на обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК, проверява само обстоятелствата дали имотът е общинска собственост, деклариран ли е в службата по местни данъци и такси и от кого, като следва да посочи и трима свидетели по указание на заявителя. Счел е, че кметът на общината не разполага с компетентност да преценява правото на собственост на заявителя и дали да извърши или да откаже извършването на административната услуга. Посочил е, че правомощията на административния орган са ограничени единствено до удостоверяване на наличието, респ. липсата на фактите, посочени в заявлението, а именно, дали процесният имот представлява общинска собственост или не. Посочил е, че от администрацията на район Студентски е извършено единствено удостоверяване, че конкретният имот не е деклариран от първоинстанционния жалбоподател, без да е налице нужното удостоверяване, дали имотът е общински или не, както и дали има данни за неговото отчуждаване. Формирал е решаващия извод за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, поради което го е отменил и на основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174 АПК е върнал административната преписка на кмета на район Студентски при Столична община за ново произнасяне по исканата административна услуга, определяйки и срок за това. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната съдебна инстанция, в настоящия състав на трето отделение преценява решението като валидно, допустимо и правилно. При постановяването му, решаващият състав на Административния съд София-град не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновано на данните по делото съдът е приел, че пред компетентния административен орган е заявено искане за извършване на административна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, буква а от ДР на ЗА. Поисканата от Д. Ф. административна услуга е свързана с провеждането на охранително нотариално производство за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим имот чл. 587 ГПК. Извършването на поисканата услуга изисква да бъдат удостоверени от кмета на общината, в чийто район се намира имотът, определени обстоятелства, а именно дали посоченият имот е актуван като общинска собственост, както и да провери връзката на посочените свидетели с имота, за който се подава молбата-декларация и дали те отговарят на изискването на чл. 587, ал. 2 ГПК. Дори при установяване на конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на поисканата услуга в случай, че молителят има правен интерес от нея. В конкретния случай заявлението за заверка на молбата-декларация е подадено на 11.04.2024 г., като видно от данните в административната преписка, кметът на район Студентски е процедирал по него чрез инициирането на проверка - деклариран ли е заявеният имот в службата по местни данъци и такси. Като резултат, в молбата-декларация има удостоверяване с дата 22.05.2024 г. от длъжностно лице от администрацията на район Студентски Столична община, че ПИ с идентификатор 68134.1610.6066, находящ се в район Студентски при Столична община, не е деклариран на името на първоинстанционния жалбоподател и ответник по касация. Налице са предприети от компетентния административен орган съгласувателни действия по заявлението за извършване на административната услуга, която обаче е останала недовършена предвид липсата на удостоверяване в молбата-декларация за наличие или отсъствие на съставен Акт за общинска собственост за конкретно посочения имот, както и предвид липсата на подпис на кмета на района и на секретаря в молбата-декларация в частта й относно посочените свидетели, които да бъдат призовани и разпитани при обстоятелствената проверка. При това положение и доколкото по делото липсват данни за изпълнение на процедура по чл. 30, ал. 2 и ал. 3 АПК, обоснован е изводът на административния съд за формиран мълчалив отказ по подаденото от Ф. заявление. Неоснователна е тезата на касатора относно истинността на поисканата административна услуга . Не се твърди по делото, административният орган да е имал съмнение относно истинността на заявлението и приложената към него молба-декларация, или относно интереса на заявителя на услугата. След като на Ф. не са давани указания по смисъла на чл. 30 АПК, няма основание да се приеме, че срокът за произнасяне от компетентният административен орган не е започнал да тече. Бланкетни са и доводите на касационния жалбоподател във връзка с наличието на правен интерес за извършване на исканата административна услуга. В случай, че административният орган е имал съмнение относно правния интерес на заявителя на услугата, той е следвало да процедира по реда на чл.30, ал.2 вр. с чл. 56 АПК, не да мълчи по заявлението. По изложените съображения, като е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Такива обаче се дължат на ответника по касация, като Столична община следва да бъде осъдена да заплати на Д. Г. Ф. претендираните и доказани по делото разноски (Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025 г. и пълномощно за процесуално представителство от същата дата (л. 22 (лице и гръб) от касационното дело) в размер на 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Не са налице основания за намаляването им, доколкото същите са под посочения в нормата чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер на възнаграждението за оказвана от адвокат правна помощ по административни дела без материален интерес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия