Решение № 5924 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2012 г.

Решение № 5924 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 2615 от 15.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1503/2012 г. по описа на АССГ. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати съдопроизводствени нарушения - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - "Лотос Ай енд Ай" ЕООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991100008780/08.11.2011 г., издаден от ТД - София, с който е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС на "Лотос Ай Енд Ай" ЕООД, поради това, че дружеството не е внасяло дължимия данък по ЗДДС съгласно чл. 89, ал. 1 от закона по СД за периода от м. 06.2010 г. до м. 09.2011 г. в размер на 21686 лева. Посоченото правно основание за дерегистрацията е чл. 176, т. 3 вр. с чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Административният съд е отменил акта за дерегистрация, излагайки следните съображения: Данъчно нарушение по смисъла на глава 25 от ЗДДС е всяко поведение, което осъществява състава на административно нарушение или е основание за налагане на ПАМ, от тези, определени в глава 26. Системни нарушения, според § 1, т. 42 от ДР на ЗДДС са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение. Неизпълнението на задължението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС не осъществява състав на административно нарушение от тези определение в чл. 178 - 189 ЗДДС. Недопустимо е разширителното тълкуване и прилагане на нормите относно прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Съдът е стигнал до извода, че в конкретния случай, приходният орган е приложил формално материалноправната разпоредба на чл. 176, т. 3 от ЗДДС и е постановил необоснован акт, тъй като не е изследвал всички релевантни за случая обстоятелства - извършена ревизия, издаден ревизионен акт, наложени обезпечителни мерки. От друга страна, съдът е подчертал, че за приложението на чл. 176, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Решението е неправилно. Съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, приемайки, че чл. 176 от ЗДДС може да се приложи само по отношение на данъчни нарушения, за които е предвидено издаване на НП и/или налагане на ПАМ. Не този е смисълът на посочената разпоредба. При сравнителния анализ на чл. 176 от ЗДДС със разпоредбите от глава двадесет и шеста - Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби от същия закон се установява, че нарушенията, изброени в чл. 176 са различни от нарушенията, за които законодателят е предвидил налагане на глоба и/или ПАМ. Следователно, не може да се приеме за верен изводът, направен от първоинстанционния съд, че данъчно нарушение по смисъла на гл. 25 от ЗДДС е всяко поведение, което осъществява състава на административно нарушение или е основание за налагане на ПАМ. Напротив, с оглед съдържанието на чл. 176 (изброяването в 6 точки) следва изводът, че в израза "данъчни нарушения", употребен в наименованието на посочения член, законодателят е вложил по-широк смисъл, като в него са включени и такива нарушения на данъчни норми, за които не е предвидена административнонаказателна санкция и/или принудителна административна мярка. Това следва и от заглавието на глава 25, в която се намира чл. 176. Заглавието на посочената глава е "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами". Тоест, отказът или прекратяването на регистрацията по ЗДДС има превантивна, а не санкционна цел, поради което не е налице знак на идентитет между нарушенията, осъществяващи хипотезите на разпоредбите, съдържащи се в гл. 25 и тези съдържащи се в гл. 26 от ЗДДС. В конкретния случай, приходният орган е установил, че жалбоподателят в качеството му на данъчно задължено лице не е изпълнил задължението по чл. 89 от ЗДДС за внасяне на ДДС. Основателно, това неизпълнение е преценено като системно предвид установеното невнасяне на ДДС за 16 месечни периода. Поведението на проверяването лице осъществява хипотезата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, поради което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. В хода на обжалването, жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е, не ангажира доказателства, с които да опровергае констатациите на приходния орган, поради което жалбата му като недоказана следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу акта за дерегистрация. С оглед изхода на спора и направеното искане от касатора за присъждане на разноски, на дирекция "ОУИ" - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд