Решение № 3746 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 564/2021 г.

Решение № 3746 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 564/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична регионална здравна инспекция (СЗРИ), чрез юрисконсулт В. И. против решение № 5847/26.10.2020 г. по адм. дело № 7174/2020 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – В. В., от гр. София, чрез адв. Е. М. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 5847/26.10.2020 г. по адм. дело № 7174/2020 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на В. В., от гр. София предписание за изолация в домашни условия, с изх. № 22 – 121747/2.07.2020 г., издадено от директора на Столична регионална здравна инспекция. Приел е, че оспореният акт страда от пороците по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че на 1.07.2020 г. В. В. е извършила изследване за COVID-19, резултатите от които били първоначално "отрицателен", а впоследствие – "положителен". И двата са били вписани като "лаб. № 46149 – 2.07.2020 г., 12: 46: 00". Положителният резултат от изследването е бил вписан в Националната информационна система за борба с COVID-19, която осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички диагностицирани и карантинирани лица и предоставя функционално обезпечение на всички компетентни институции, свързани с борбата с COVID-19. Съгласно приложена по делото карта за епидемиологично проучване на заразно болен е било установено, че при проведеното изследване на лицето е била уточнена диагноза COVID-19, за което е налице диагностично потвърждение от 2.07.2020 г. с PCR /+/ 02.07.2020 г. с вероятен източник на заразата болен колега. Посочено е още, че В. е била изследвана като контактно лице, като е без оплаквания и се е чувствала добре. При така установените взаимно изключващи се факти във връзка със здравния статус на страната, правилно административният съд е приел, че са били налице предпоставките за предприемане на допълнителни действия от страна на административния орган от извършване на повторно изследване. Липсата на такива действия са обосновали извода, че е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да издаде своя акт. Законосъобразно така възприетите нарушения са квалифицирани като съществени. Наред с така установения порок налични са и съществени нарушения във формата на акта. В предписанието липсват изложени фактически основания. Независимо, че то има предписаната форма по образец, съгласно Приложение № 2 към т. 4 от Заповед № РД-01-371/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, доколкото подлежи на оспорване по реда на АПК и съгласно чл. 61, ал. 11 от Закона за здравето (актуална редакция към датата на издаването на предписанието), то следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като съдържа фактически и правни основания. Предписанието е издадено и в нарушение на чл. 61, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Закона за здравето (актуална редакция към датата на издаването му). Съгласно чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне, а на задължителна карантина подлежат лица, които са били контактни на лица, болни от изброените болести. Съгласно т. 4 от Заповед № РД-01-371/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на лице се извършва с предписание по образец, съгласно Приложение № 2 на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. В случая липсват както предложение на лекуващия лекар, така и извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Положителният резултат от COVID-19 изследването не представлява диагноза, а следва да бъде тълкуван от лекуващия лекар, както е посочено и в самото лабораторно изследване. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на адвокатски хонорар, заплатен по договор за правна помощ и съдействие от 7.12.2020 г., които възлизат на сумата от 500, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение