Решение № 9618 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2009 г.

Решение № 9618 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Константин Димитров Петров чрез неговия пълномощник срещу решение № 731/31.07.2008 г. по адм. д. № 808/2008 г. на Административен съд гр. София. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Венцислав Маринков, Маргарита Симеонова, Людмил Симеонов, Стоянка Йорданова, Атанас Йорданов, Екатерина Цурева, Райна Маринкова, Иво Венциславов Маринков, Даниела Станишева чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът началникът на Столична РДНСК не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. По въпроса за допустимостта на касационната жалба. Видно от представените съобщения за обжалваното решение такова е връчено на адреса на пълномощника на касатора на 11.08.2008 г. с отметка, че е връчено на Ирена Георгиева-сътрудник. На 12.08.2008 г. лицето Георгиева е депозирала молба до съда, че същата не е сътрудник на адвоката на касатора, а ползват общ офис, както и че няма връзка с него, а е допуснала грешка при подписване на съобщението. Заедно с молбата е върнат и преписа от първоинстанционното решение. С молба от 27.08.2008 г., резюлирана от съдията на 9.09.2008 г., пълномищникът на другата страна е заявил, че съобщението до жалбоподателя (касатор пред настоящата инстанция) следва да се счита за редовно връчено. Поради това на 1.10.2008 г. съдията е отбелязал върху молбата на Георгиева от 12.08.2008 г., че съобщението на основание чл. 51, ал. 1 ГПК е редовно връчено. Съобщението обаче не е стигало да адресата му, а видно от депозираната на 12.08.2008 г. молба от Георгиева не е налице изразена воля от нейна страна като приемател за предаване на съобщението за изготвеното решение. Напротив, изразена е воля, че е допусната грешка от нейна страна, поради което съобщението заедно с препис от решението е върнато обратно в съда. От представеното пред касационната инстанция удостоверение е видно, че Георгиева работи на същия адрес, но към друго търговско дружество, а не към адвокатска кантора. При върнатото обратно в съда съобщение ведно с постановеното решение съдът е следвало да разпореди ново връчване. Липсата му сочи, че касаторът не е уведомен за решението и срокът за касационното му обжалване не е започнал да тече. Поради това извършеното процесуално действие обжалване е валидно, не е преклудирано от решаващия 14-дневен срок и жалбата е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-04-105/29.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която е отхвърлена като процесуално недопустима жалбата му срещу разрешение за строеж № 575/26.07.2007 г. на главния архитект за строеж на "Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи". Недопустимостта е мотивирана с това, че жалбоподателят е само съсобственик на сграда от 37 кв. м. в имот, собственост на друго лице, не притежава ограничени вещни права върху имота и не се явява заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Мотивирал е извода си с посоченото от административния орган правно основание. Развил е доводи, че бракоразводното споразумение, с което на касатора и бившата му съпруга Даниела Станишева са признати права върху сграда от 37 кв. м., построена в имота, в идеална обикновена съсобственост, не следва да е единственият титул за собственост. Приел е, че строежът на тази сграда е незаконен, а също и че не е извършван нов строеж, а само основен ремонт на сградата, поради което жалбоподателят не е заинтересовано лице. Така постановеното решение е неправилно при следните съображения: На първо място съдът не може да ревизира съдебно решение, с което е прието наличието на съсобственически права върху изградена сграда, находяща се в имота, за който е издадено строителното разрешение. Поради това е налице хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, така както е посочено и в невлязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 3851/2005 г. на СРС. Дори да се приеме, че жалбоподателят няма никакви вещни права върху терена, наличието на съсобственически такива по отношение на посочената сграда следва да бъдат преценявани и през призмата на чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В този аспект на преценка подлежи строителното разрешение с оглед наличието или не на предвиждане на събаряне на сградата в имота от 37 кв. м. В този смисъл има оплакване на жалбоподателя за събарянето й, което пък е в противоречие с разпоредбите на чл. 183, ал. 2 ЗУТ и налага преценка на предпоставките на чл. 185 ЗУТ за законосъобразността на издадено строително разрешение. Вместо да изследва релевантните за приложението на посочената правна норма в оспорения акт факти, съдът недопустимо е разсъждавал само върху наличието или не на собственически права на жалбоподателя върху находящата се с имота сграда, като е отрекъл такива, признати с влязло в сила съдебно решение. При липсата на произнасяне досежно валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед установяване наличието на относимите за спора факти, касационната инстанция не може да провери правилността на съдебното решение с оглед приложението на материалния закон. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед установяване на фактите, относими към допустимостта на жалбата на касатора срещу атакуваното от него разрешение за строеж. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение