Решение № 166 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 742/2010 г.

Решение № 166 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 742/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] от г. С. срещу въззивното решение от 17.04.10 г. по г. д. № 30/10 г. на АС-г. Б., с което е обезсилено първоинстанционното решение от 16.12.09 г. по т. д. № 517/08 г. на ОС-г. С., в частта му с която е отхвърлен предявеният от [фирма] - г. С. против [фирма] - г. С. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба движими вещи и предаване на владението им и в тази му част производството по делото е било прекратено. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение от 16.12.09 г. по т. д. № 517/08 г. на ОС-г. С. и в частта му с която [фирма]-г. С. е осъдено да заплати на [фирма] - г. С. сумата 9390.80 лв., с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от 16.07.08 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [фирма] - г. С. против [фирма] - г. С. за заплащане на сумата 9390.80 лв., като в останалата му част е оставено в сила първоинстанционното решение от 16.12.09 г. по т. д. № 517/08 г. на ОС-г. С. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия процесуалноправен въпрос за процесуалната допустимост на предявения иск по чл. 108 ЗС за собственост на машини и оборудване, изчерпателно изброени в исковата молба. В тази връзка касаторът сочи практика на ВС, с която въззивният съд не се е съобразил - вж. решение № 3005/11.12.1956 г. по г. д. № 6335/56 г. на IV г. отд. на ВС. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл. ГПК (отм.) в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. ВКС - ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК приема следното: С определение № 331/19.05.11 г. е допуснато касационно обжалване по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос за процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба Предмет на делото са предявени от [фирма] от г. С. против [фирма] - г. С. в обективно съединение иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на описаните в исковата молба движими вещи-автомобили и оборудване и иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца процесните движими вещи. В условие на евентуалност спрямо главния иск е предявен осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане равностойността на движимите вещи при положение, че те не са налице. За да обезсили първоинстанционното решение от 16.12.09 г. по т. д. № 517/08 г. на ОС - г. С., в частта му с която е отхвърлен предявеният от [фирма] - г. С. против [фирма] - г. С. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба движими вещи и за да прекрати производството по делото по така предявения ревандикационен иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че липсва правен интерес у ищеца за предявяване на такъв иск. Този си извод обосновава с това, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение, породено от договор за заем за послужване относно описаните в исковата молба движими вещи, обстоятелство което сочи че ищецът разполагал единствено с облигаторен иск по чл. 243 ЗЗД, но не и с вещен иск, какъвто е този, черпещ своето правно основание в разпоредбата на чл. 108 ЗС. Предвид съществуващата константна практика на ВС в точно противоположен смисъл, изразена в решение № 3005/11.12.1956 г. по г. д. № 6335/56 г. на IV г. отд. на ВС този извод на въззивният съд не може да бъде споделен. Приемайки, че така предявеният иск по чл. 108 ЗС е процесуално недопустим въззивният съд е постановил неправилно решение като не е изложил мотиви по съществото на спора, обстоятелство което налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщането му за ново разглеждане при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 16.12.09 г. по т. д. № 517/08 г. на ОС-г. С., в частта му с която е отхвърлен предявеният от [фирма]-г. С. против [фирма] - г. С. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба движими вещи и за тяхното предаване и в тази му част производството по делото неправилно е било прекратено. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и в частта му относно евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като неговия изход е обусловен от главния иск, предмет на делото. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от 16.12.09 г. по т. д. № 517/08 г. на ОС-г. С., в частта му с която [фирма] - г. С. е осъдено да заплати на [фирма] - г. С. сумата 9390.80 лв., с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от 16.07.08 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [фирма] - г. С. против [фирма] - г. С. за заплащане на сумата 9390.80 лв. Водим от горното ВКС - ТК