Решение № 4613 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2020 г.

Решение № 4613 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", подадена чрез юрк. С., против решение № 1242/25.08.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 882/2020 г. по описа на съда, с което е отменено решение с peг. № 32-108850 от 09.04.2020 г. на директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" към МД: 19 BG002002021641 R8/18.12.2019 г., подадена от "Ей Ди Логистик България" ООД. Изложените доводи са за неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаването на оспорения административен акт е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и от събраните доказателства се установява изпълнението на изискванията за определяне на митническата стойност на съответните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за потвърждаване на митническия акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Ей Ди Логистик България" ООД, чрез пълномощника си адв. Ж., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е решение с peг. № 32-108850 от 09.04.2020 г. на директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" към МД: 19 BG002002021641 R8/18.12.2019 г., с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с № 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30 и ЗЗ по митническа декларация MRN: 19 BG002002021641 R8/18.12.2019 г., определена е митническа стойност на стоките с № 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30 и ЗЗ, коригирана е митническата декларация с промяна на тарифния код на стоките с № 1, 3, 6, 8, 9, 16, 20, 26, 28, 29, 30 и ЗЗ, определена е нова митническа стойност за стоките с № 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30 и ЗЗ, определени са общо задължения за ДДС - 19 826, 02 лв., начислени са и взети под отчет суми за ДДС - 43 226, 68 лв., от които 4 287, 08 лв. са заплатени ефективно, и са определени дължими суми за досъбиране за ДДС в размер на 15 538, 94 лв., ведно с лихва за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 18.12.2019 г. дружеството вносител "Ад Лоджистик България" ООД, чийто правоприемник е "Ей Ди Логистик България" ООД, е декларирало на режим "допускане на свободно обращение" разни стоки, 286 колета, 11 393 кг. бруто, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, обща фактурна стойност 17 886, 27 EUR. Към митническата декларация са приложени търговски фактури, износна декларация, международна товарителница CMR, сертификат за непреференциален произход, декларация от дружеството, че стоката няма застраховка, фактура за направени разходи за митническа услуга, платежно нареждане към бюджета за внесен депозит, пълномощно. След предоставяне на обезпечение е извършена митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол № 19 BG9940 M060318 от 19.12.2019 г. и са взети мостри от стоки № 1, 3, 4, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 16, 19, 20, 24, 25, 26, 28, 29, 30 и ЗЗ. С писмо от 19.12.2019 г. от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, като в определения 7-дневен срок такива не са представени. Посочено е, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Счетено е, че основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, поради което за целите на управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Прието е, че предвид декларираната цена на стоките, която е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. След разглеждане на представените документи и предоставените мостри от стоки е установено следното: пред митническите органи не са представени никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесиите стоки; няма представен външнотърговски договор, нито кореспонденция между турското дружество и вносителя; в търговските фактури на стойност 17 886, 27 EUR е посочено условие на доставка СРТ, липсва информация относно начина и сроковете за разплащане по сделката; няма представен банков суифт за плащане по сделката от дружеството вносител; предоставена е декларация за износ № 19341300 ЕХ876569, но тя не е база за формиране на митническата стойност. Позовавайки се на така изброените констатации и поради направения извод за липса на документи, касаещи проверката на декларираната митническа стойност и които биха дали информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и начините на заплащането им, е прието, че остават съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и няма категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Въз основа на извършен сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са счели, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните от оспорващото дружество. Митническият орган се е позовал на решение С-291/15 от 16 юни 2016 г. на Съда на ЕС според което, в случаите когато декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите. Приемайки, че митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс), митническият орган е пристъпил към определяне на митническата стойност на стоките, като са е позовал на чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, изискващ прилагане последователно на букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочил е, че за приблизително същият период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Митническия кодекс за "идентични стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447), като не са открити "идентични стоки" от същия износител еднакви във всяко отношение. След разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки е прието, че митническата стойност на процесните стоки следва да се определи въз основа на "договорната стойност на "сходни стоки", посочена в чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс. Първоинстанционният съд е отменил акта като процесуално и материално незаконосъобразен. Приел е, че при издаване на митническото решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След съвкупен анализ на събраните доказателства, включително и на заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс - според договорната (действително платената) цена на стоките. Счел е, че в решението си митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс. С акта се определя нова митническа стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, без да са изложени мотиви за изключване на възможността тази стойност да се определи съгласно чл. 74, § 2, б. "а" от Митническия кодекс. Съдът е приел, че от митническия орган не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и е постановил отмяната му. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е очертал спорния по делото въпрос дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква "б" от Митническия кодекс за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения вноса съобразно договорната стойност на сходни стоки. Стоката, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба" на 18.12.2019 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 (Митнически кодекс). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Според тълкуването на чл. 181 а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е заключението на съда, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на стоките по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки и е приложил вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил пълен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качество на стоките. В случая, в хода на производството от дружеството са представени допълнителни доказателства за декларираната митническа стойност на стоките и предоставена информация относно доставката на стоката и договорните отношения с изпращача - търговски фактури № 088820, № 088821 и № 088822 от 17.12.2019 г., износна декларация № 19341300 ЕХ876569 от 17.12.2019 г., международна товарителница CMR, A. TR № А 1499322 от 17.12.2019 г., сертификат за непреференциален произход № R0772292 от 17.12.2019 г., декларация, че стоката няма застраховка, фактура за направени разходи за митническа услуга, платежно нареждане към бюджета за внесен депозит, международен договор за покупко-продажба № 203/01.11.2019 г., доказателства за плащане на продавача на сумата по трите търговски фактури, възлизаща общо на 17 886, 27 EUR. От клаузите на договора, сключен между турското дружество Ceylan Grup Teksti Ve Insaat Malzemeleri Dis Tic Ltd. - продавач, и "Ад Лоджистикс България" ООД - купувач, се установява, че продавачът продава, прехвърля собственост и дава в притежание на купувача всички стоки, предмет на покупко-продажба, по единичните цени в определени граници в зависимост от качеството, като същите са конкретизирани в издадените фактури за всяка сделка и могат да бъдат променяни по взаимно съгласие. В чл. 6, изречение второ от договора е предвидена възможност купувачът да поръчва стоки, например други дрехи, обувки, аксесоари, материали, части и оборудване, с цени, договорени за всеки отделен случай, а според чл. 8 от договора страните могат да договарят индивидуални отстъпки при закупуване на артикули с потребителски размери, единични бройки, остатъци или обработени отпадъци, артикули с ниско качество, бракувани или други, със значително по-ниски от обичайните в международната търговия. Така договореното налага извода, че страните са уговорили общи условия за покупко-продажба на стоки, а индивидуализирането на всяка конкретна доставка се извършва с издаването на съответната фактура, като е предвидена възможност за договаряне на индивидуални отстъпки при закупуване на определени артикули на цени, значително по-ниски от средните в международната търговска практика. Митническа стойност на процесните стоки е договорната им такава, като същата се установява от приложените към митническата декларация съпроводителни документи. Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установен и фактът на плащане, както и това, че плащането е осъществено в договорените между страните размери в срока, предвиден в чл. 9 от договора, т. е. реално заплатената цена за доставка на стоките съответства на декларираната такава пред митническите органи. За да определи нова митническа стойност на част от стоките по митническата декларация от 18.12.2019 г., митническият орган се е позовал на данни в информационната система на Агенция Митници за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление в същия или приблизително същия момент от други вносители, които не са необичайно ниски. Сходство на стоките по процесната митническа декларация и по използваните цитирани от органа митнически декларации за стойност на "сходни стоки" не е обоснована и доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Въпреки, че в решението на директора на ТД "Северна морска" е посочено, че е извършен анализ в митническата база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение, няма доказателства за събирането на всички относими към случая данни и за извършването на такъв анализ. Липсват данни за пълнота на проверката, необходима, за да се удостовери, че посочените от органа декларации, не са произволно избрани. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс. Видно от обстоятелствената част на акта, митническият орган е определил по-висока митническа стойност от декларираната стока по позиция № 1 от митническата декларация: "трикотажен потник бельо от други текстилни материали - 485 бр. ", държава на произход Турция, 54 кг. бруто, 50, 82 кг. нето, декларирана митническа стойност 0, 49 лв. /бр., условие на доставка СРТ Варна, ползвайки декларираната митническа стойност по MRN 19 BG003009045241 R3/21.11.2019 г. за внесени от трето лице "дамски потници, памук, митническа стойност 2, 64 лв. /бр. ", при очевидно различно описание на стоката по вид и количество, без да изложи съображения и извърши необходимия анализ на всички фактори по чл. 1, § 2, т. 14 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, които определят стоките като сходни. В митническото решение не се съдържа обосновка, в т. ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как различните стойности се отнасят към качеството на стоките, изпълнението на същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Липсва анализ и във връзка с договорени условия за доставка, местоназначение, търговска марка, различния производител на стоките по двата конкретно сравнявани вноса. Изложеното важи и по отношение на останалите процесни стоки, за които е определена нова митническа стойност, като за голяма част от тях се установява и, че внесените от третото лице стоки носят известна търговска марка, за разлика от декларираните с процесната митническа декларация. С оглед изложеното обоснован е извода на първоинстанционния съд, предвид установените по делото факти и обстоятелства, че митническият орган не е обосновал съмненията относно декларираната от дружеството договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, съответно основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. По изложените мотиви настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски в размер на 1200 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.02.2021 г. за процесуално представителство в касационното производство. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено към минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,