Решение № 3556 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2466/2016 г.

Решение № 3556 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2466/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сигротех" ЕООД срещу Решение № 25 от 07.01.2016 г. по адм. дело № 1290/2015 г. по описа на Административен съд П., 15 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1402795-091-001 от 09.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 356 от 29.04.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище, че съдът не е анализирал задълбочено събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, като от тях може да се изведе категоричния извод за доказаност на извършването на процесните доставки от "Д. С." ЕООД. Поддържа, че разминаването в датите на приемо-предавателните протоколи и датите на издаване на фактурите и датите на експедиционните бележки не означава, че не е доказано приемо-предаването на процесното количество стоки. Иска отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което процесният РА да се отмени. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Христова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 7200 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АС П. е бил Ревизионен акт № Р-16-1402795-091-001 от 09.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 356 от 29.04.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП. С процесния РА на основание чл. 70, ал. 5 и във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по пет фактури на обща стойност 1 950 000 лв. и ДДС 390000 лв., издадени от "Дабълд Системс" ЕООД. Доставките са документирани със следните фактури, декларирани от ревизираното лице за данъчен период м. 07.2013 г. като доставки с право на пълен данъчен кредит с № № 11/04.07.2013 г. с предмет - материали по спецификация с ДО 395 000 лв и ДДС-79000 лв.; 12/15.07.2013 г. с предмет- материали по спецификация, ДО-346 250 лв и ДДС-69250 лв; 13/18.07.2013 г. с предмет - материали по спецификация, ДО-416 200 лв. и ДДС-83240 лв.; 14/23.07.2013 г. с предмет- материали по спецификация, ДО-437 700 лв и ДДС-87540 лв.; 15/30.07.2013г с предмет- материали по спецификация, ДО-354850 лв и ДДС-70970 лв. Констатирано е, че процесните фактурите са отразени в дневника за продажби за периода на издаване. Представени са оборотна ведомост на синтетични сметки за м. 07.2013 г., извлечение от банкова сметка, аналитичен регистър на с-ка 302 -Материали, аналитичен регистър на с-ка 401 - Доставчици, аналитичен регистър на с-ка 411-Клиенти, на с-ка 503 - Разплащателна сметка в лева. За извършените покупки и продажби на материали са заведени по съответните сметки в счетоводството и е отразено частично плащане по доставки-два пъти по 200000 лв. на 30.07.2013 г. Представен е договор за покупко-продажба № 17/14.05.2013 г., съгласно който "Дабълд Системс" ЕООД като продавач и "Сигротех" ЕООД като купувач се договарят продавачът да достави на купувача материали съгласно Приложение № 1 от Договора. Общата стойност на сделката е 1950000 лв. без ДДС. Д. е купувачът да заплати цената по договора до 31.12.2013 г. В Приложение № 1 към договора е описан подробно предметът на договора: метални профили за оранжерийни конструкции и елементи на отоплителна инсталация. Към всяка от фактурите е приложена спецификация с подробно описани стоки, предмет на доставката. Ревизиращите органи са установили, че посочените материали в приложението към договора отговарят на вписаните материали в спецификациите и приемо-предавателните протоколи към процесните фактури. Приложени са и експедиционни бележки, като транспортът е за сметка на купувача "Сигротех" ЕООД, според отразяванията в тях. Експедиционните бележки са 30 броя с дата от 30.06.2013 г. до 29.07.2013 г. / прил. на л. 244 - л. 262 от делото/, като същите са двустранно подписани от представител на продавача и на купувача. Представени са 29 броя приемо-предавателни протоколи с дати от 11.05.2013 г. до 08.07.2013 г. с вписано приемащо лице - К. Т. Констатирано е, че предшестващ доставчик на "Д. С." ЕООД е "Интерпартнер БГ" ЕООД по три фактури от 02.07.2013 г., 11.07.2013 г. и 24.07.2013 г. Според писмените обяснения на РЛ транспортирането на материалите е извършено от "Сигротех" ЕООД с транспортно средство МАН бордови с peг. № РВ7736АН, с шофьори К. Т. и Д. Г. Ревизиращият орган е установил, че посочените лица работят по трудови правоотношения в "Сигротех" ЕООД. Анализирани са данните по представената книга за месечен инструктаж за м. 05., м. 06. и м. 07.2013 г. Установено е, че е проведен инструктаж на целия персонал, работещ на обект в с. К. К., където РЛ е главен изпълнител на обект - оранжерия. Двете лица, вписани в пътните листове за транспорт на процесните стоки от "Д. С." ЕООД, са с месторабота в с. К. К. на длъжност монтажник и в длъжностните им характеристики са вписани дейности, свързани с монтажни дейности на метални конструкции. В длъжностните характеристики на двете лица няма посочена длъжност - шофьор. Същите са се подписали в книгата за инструктаж за работа на посочения обект и в процесния период-м. 05., м. 06. и м. 07.2013 г., са работили на този обект. Установено е, че на двете лица не са издавани заповеди за командировки във връзка с транспортирането на процесните стоки от гр. Б.. Не са им изплащани суми за дневни и квартирни разходи. Във връзка с транспортирането на процесните стоки, ревизираното лице е посочило, че не са запазени тахошайбите за движението на автомобилите, тъй като задължението за съхранение на същите било един месец от извършването на транспорта. Относно МПС, с което е извършено транспортирането, е установено, че същото е собственост на "Сигротех Инженеринг" ЕООД и няма данни как са уредени взаимоотношенията по ползване на МПС от РЛ. Пред ревизиращия орган от страна на РЛ са представени и 29 броя пътни листове за извършения транспорт на материалите с вписан маршрут П.-Б.-К. К.-П. Установено е, че пътните листове по дати съвпадат с датите на приемо-предавателните протоколи, т. е. от 11.05.2013 г. до 08.07.2013 г. Приходните органи са констатирали, че процесните материали, получени от "Дабълд Системс" ЕООД, са вложени в изграждане на обект - Оранжерия 14 дка за биологично производство на земеделска продукция, съгласно сключен договор с лицето В. В. като Възложител и "Сигротех" ЕООД като Изпълнител и приложении протоколи. Въз основа на анализ на събраните доказателства ревизиращите органи са приели, че представените приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, пътни листове, не могат да се приемат за годни доказателства за установяване факта на предаване на съответното количество стоки, тъй като си противоречат. От друга страна, е констатирано, че по процесните фактури няма цялостно плащане. Съдът е достигнал до извода за законосъобразност на РА, като е развил съображения за издаването му от материалнокомпетентни органи, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон АС Пловдив е заключил, че ангажираните доказателства си противоречат и от тяхното съдържание не може да се формира с категоричност, че стоките, предмет на процесните фактури са предадени от посочения доставчик на РЛ. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано от реалността на доставката на стоки, като основна предпоставка за законосъобразното му упражняване. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, според която доставката на стоки означава прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. При наличието й правото на данъчен кредит представлява съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25 от ЗДДС приспадане на ДДС, който получателят по доставката заплаща на своя доставчик, а последният макар да не е реалният платец на данъка, има задължението да го внесе в републиканския бюджет, като по този начин той посредничи между получателя и държавата относно задължението за ДДС. О. друга страна, следва да се посочи, че съществува различие между понятието "доставка на стока" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /Директивата/. Българският закон държи сметка да се прехвърли правото на собственост върху съответната стока, а Директивата изисква прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Съобразно това националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т. 33-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/. Съгласно цитираната материалноправна уредба необосновано АС П. приема за недоказано реалното осъществяване на доставките от "Д. С."ЕООД. Спорният момент се отнася до установяване по категоричен начин на факта на приемо-предаване на процесните материали от вписания във фактурите доставчик на получателя. Предмет на фактурите е "материали по опис", като към всяка една от фактурите са приложени спецификации /в които са описани стоките, количество, единична цена/. Вписаните в приложение № 1 към договора материали отговарят на материалите, посочени в спецификациите към процесните фактури - като вид, брой, количество, единична цена. Представените 30 бр. експедиционни бележки са двустранно подписани от представители на продавача и купувача, като подписите не са оспорени от данъчната администрация. Описаните строителни материали в експедиционните бележки съвпадат с тези, описани в приложението към договора и спецификациите към фактурите. Установено е, че транспортът на стоките е за сметка на РЛ, като представените и приобщени пътни листа удостоверяват превозването на стоките и същите необосновано не са ценени от приходните органи и от съда. Действително пътните листа са с дати, предхождащи датите на издаване на фактурите, но това не може да служи като достатъчно основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. В пътните листа е посочено МПС, за който е доказано, че е собственост на трето лице - "С. И." ЕООД, като липсата на документи относно взаимоотношенията между това трето лице и РЛ относно ползването на МПС също не означава, че не е доказан транспорта и приемо-предаването на стоките. Необосновано приходните органи са се занимавали с въпроса за възможността на посочените в пътните листове лица / К. Т. и Д. Г./ да осъществят транспорта на стоките. Наличието на сключени от лицата с РЛ трудови договори за длъжност като механик не изключва възможността на същите да осъществят превоз на стоките. От данъчните органи е изискана справка за притежаваните свидетелства за правоуправление и е установено, че лицата имат призната правоспособност за управление на МПС, включително и на товарни такива / прил. на л. 52 - л. 55 от делото/. Без значение за доказване на реалното осъществяване на доставката е и фактът дали лицата са били командировани за изпълнението на превоза на стоките, както и непредставяне на доказателства за разходвано гориво по пътните листове. След като между страните е сключен договор за покупко -продажба на строителни материали, които са описани подробно в приложение към него и към датата на издаване на фактурите са подписани от представители на продавача и на купувача експедиционни бележки, то следва да се приеме за доказано предаването на процесното количество стоки от доставчика на РЛ. Пътните листове служат за доказване на транспорта на стоките, въпреки че те предхождат датите на издаване на фактурите и експедиционните бележки, но вписаните в тях като шофьори лица са служители именно на ревизираното лице. Едното от лицата /К. Т./ е посочен и като получаващ стоката в приемо-предавателните протоколи от името на РЛ. Дори и да не бъдат ценени приемо-предавателните протоколи / с оглед на факта, че са с дати, прехождащи датите на издаване на фактурите/, то съобразно представените от РЛ и от прекия доставчик още в хода на ревизията експедиционни бележки, неоспорени от данъчната администрация, фактът на предаване на стоките от "Д. С." ЕООД в полза на "Сигротех" ЕООД е установен по категоричен начин. Правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано и с оглед факта, че не е установено цялостното плащане по фактурите, в какъвто смисъл е постоянната практика на Върховния административен съд. Едновременно с това от самите данъчните органи е призната и последващата реализация на стоките - същите са вложени в изграждане на обект - Оранжерия 14 дка за биологично производство на земеделска продукция, съгласно сключен договор с лицето В. М. В. като Възложител и "Сигротех" ЕООД като Изпълнител и приложени протоколи / л. 96 - л. 108 от делото/. С оглед на гореизложеното, като е достигнал до извода за законосъобразност на РА, АС П. е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. В полза на касатора не се дължат разноски, тъй като не е заявена претенция за тяхното присъждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение