Решение № 8510 от 19.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Д. П., чрез адв. Ангелова, срещу решение 837/23.04.2024 г. постановено по адм. дело 430/2023 г по описана на Административен съд Сливен/ АС Сливен/, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. 02-200-6500/3779#15 от 06.11.2023 г. издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/ с което от поисканото финансово подпомагане по мярка 10 Акроекология и климат направление Възстановяване и поддържане на затревени площи е отказана сума в размер на 11 864, 10 лева за дейност с код АКП1 по отношение на 36, 69 ха, оторизирана и изплатена сума в размер на 0 лева и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098, 95 лева. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно, постановено в поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че административния акт е мотивиран, тъй като от него не става ясно какво е конкретното основание за недопускане на парцела до подпомагане. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/ не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалба е неоснователна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят С. Д. П. е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 20.04.2016 г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН [номер] като в същото е заявил четири парцела с обща площ от 62, 41 ха в землището на [населено място]. Три от парцелите с обща площ от 59, 67 ха са заявени по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 в направление възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност /ВПС/ като два от тях парцел 73016-7-15-7 и 73016-98-1-2 са с код на дейността АКП1-чрез паша, а парцел 73016-8-4-2 с код на дейността АКК1-чрез косене. При подаване на заявлението са извършени административни проверки на въведените данни с резултатите, от които жалбоподателят е запознат. Декларираната площ за кампания 2016 г. за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност ВПС-1 е в размер на 59,67 ха, от които с код АКК1 - 11, 83 ха и с код АКП1 - 47,84 ха. При тези проверки е установено, че по отношение на парцел 73016-7-15-7 заявеният парцел или част от него попада извън ВПС слой. На 15.02.2021 г. е издадено УП от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", по силата на което е оторизирана сума по мярка 10 по отношение на площ от 11,83 ха с код на дейността АКК1 в размер на 2626, 29 лева и е отказана сума в размер на 11 864, 10 лева за дейност с код АКП1 по отношение на 36,69 ха. С УП е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098, 95 лева. Това УП е обжалвано и с решение 183/14.10.2022 г. по адм. дело 205/2021 г. на АС Сливен, оставено в сила с решение 6922/26.06.2023г. по адм. дело 11148/2022г. на ВАС е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания в мотивите на решението. На 06.11.2023 г. е издадено УП изх. 02-200-6500/3779#15 от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно което е отказана сума в размер на 11 864, 10 лева за дейност с код АКП1 по отношение на 36, 69 ха, оторизирана сума по мярка 10 по отношение на площ от 36, 69 ха с код на дейността АКП1 е 0 лева за деклариран парцел 73016-7-15-7 и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098, 95 лева. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административният орган е спазил указанията на съда, дадени в мотивите към решение по адм. дело 205/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменено предходното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Основните съображения на съда за отмяната на това УП и връщането на преписката на административния орган са липса на мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат намалени. Съдът е приел, че от съдържанието на новото УП може да се изведе ясно характерът на наддекларираната площи от 36,69 ха непризнати приети като недопустими за подпомагане площи по мярка 10 Агроекология и климат направление ВПС-1. В поясненията към таблиците в акта е записано, Парцел с 73016-7-15-7, е недопустим за подпомагане с цялата си площ, 36.69 ха, поради това че не отговаря на изискването на чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредба 7 от 24.02.2015, според който допустими за подпомагане са площи, попадащи във физически блокове, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС, с повече от 100 кв. м.; С оглед на последното, площ в размер на 0.04 ха от същия парцел е недопустима за подпомагане, поради това че начинът на трайно ползване на физическия блок /73016-199/ е Воднотехнически съоръжения, поради което е неподходящ за ВПС - Обработваема земя (ОЗ) и Групови линейни обекти (дефилета) (ГЛО), както и това, че този ФБ няма пресичане с ВПС слой.; За код на дейност АКП 1 установената (допустимата) площ е в размер на 11.15 ха, недопустимата площ е в размер на 36.69 ха (100% наддеклариране). С оглед изложеното съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, спазена е установената от закона форма, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същия е в съответствие с материалноправните норми. След анализ на относимите материалноправни норми и въз основа на събраните по делото доказателства, както и от допуснатата и приета по делото съдебно инженерна експертиза решаващият съд е обосновал извод, че уведомителното писмо е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съдът неправилно е приел, че в УП липсват мотиви. В УП са посочени: приетите за недопустими площи, които са индивидуализирани в достатъчна степен; конкретните фактически обстоятелства, мотивирали административния орган да определи тези площи като недопустими; правните основания, въз основа на които при наличие на описаните факти площите са установени като недопустими /наддекларирани/; правилата, по които са изчислени наддекларираната и санкционираната площ, както и размера на финансовото подпомагане в резултат от извършените на земеделския производител административни проверки. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015 г., за прилагането на агроекологични дейности по направлението по чл. 3, т. 1 /ВПС/ допустими за подпомагане са земеделски парцели, попадащи във физически блокове, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС, с повече от 100 кв. м. За прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 1 се извършва плащане за земеделски парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване "Пасища, мери и ливади", в това число "Естествени пасища и ливади", "Горски ливади и пасища" и "Смесено земеползване", които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС, с повече от 100 кв. м. В случая въз основана събраните по делото доказателство както и от допусната инженерно техническа експертиза е установено, че за кампания 2016 г. парцел 73016-7-15-7 с площ 36,69 ха, е заявен за подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. в направление Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)", с код на дейността АКП1 - чрез паша; При заявяването на парцел 73016-7-15-7, същият е изчертан така, че попада едновременно в 6 ФБ, като ФБ 73016-199 с НТП - Воднотехнически съоръжения (ГЛО) с площ 457,4 м2 (0,05 ха) няма географско пресичане (сечение) със специализирания слой на земи с ВПС. Освен това, НТП на този ФБ е неподходящ за да бъде включен в слоя ВПС. ФБ 73016-199 няма географско пресичане със слоя ВПС, което е в противоречие с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Следователно парцел с 73016-7-15-7, е недопустим за подпомагане с цялата си площ, 36.69 ха, поради това че не отговаря на изискването на чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредба 7 от 24.02.2015, според който допустими за подпомагане са площи, попадащи във физически блокове, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС, с повече от 100 кв. м. За код на дейност АКП 1 установената (допустимата) площ е в размер на 11.15 ха, недопустимата площ е в размер на 36.69 ха (100% наддеклариране). По изложените съображения при липса на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъжда на разноски е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение