Решение № 14480 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2020 г.

Решение № 14480 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. Илиев за отмяна на влязлото в сила решение № 8031 от 16.12.2019 г. по адм. д. № 2873/2019 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 974/21.02.2019 г. на автоконтрольор сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, но за не повече от 18 месеца. " Позовава се на влязло в сила решение № 293821 от 5.12.2019 г. по № 6433/2019 г. на Районен съд София, с което е отменено наказателно постановление № 19-4332-004352/14.03.2019 г. за наложени административни наказания. Излага доводи, че фактическите основания за издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка се съдържат в акта за установяване на административно нарушение серия АА № 144903 от 20.02.2019 г. и в решението на районния съд е прието, че при съставяне на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неясното описване на датата и часа на извършване на нарушението. Актът за установяване на административно нарушение е послужил за основание за издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Счита, че е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно и че е налице основание по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответната страна не е взела становище. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление, с което е наложено административно наказание, не е основание за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, наложена за това, че водачът на моторното превозно средство е отказал да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта. Процедурата за налагане на принудителната административна мярка по АПК е различна от процедурата по налагане на административно наказание по ЗАНН. В административното производство по АПК актът с който е установено извършване на нарушението има значението на констативен протокол. Нарушенията на процедурата по ЗАНН за издаване на наказателно постановление, не означава, че не е извършено нарушение даващо основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. В този смисъл не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото по чл. 239, т. 1 АПК даващи основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Не е налице и твърдяното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 239, т. 3 АПК. Обстоятелството, че издаденото наказателно постановление е отменено по съдебен ред не е обстоятелство по чл. 239, т. 3 АПК, тъй като заповедта за прилагане на принудителната административна мярка не се основава на наказателното постановление отменено с решение на районния съд. Като има предвид изложените мотиви, Върховният администативен съд, Седмо отделение