Решение № 7661 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2012 г.

Решение № 7661 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2192/20.09.2012 г., постановено по адм. дело № 1053/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 1103129/21.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 971/23.02.2012 г. на директора на същата дирекция, с който на "Профин" ООД - гр. Русе са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) на февруари, март, април, май и юни 2006 г. и по ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. за месеците март и април 2007 г. в размер 9 988,15 лв. и лихви 5 189,55 лв. или общо 13 177,70 лв. Релевират се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания чл. 209, т. 3 АПК. Относно начисления с ревизионния акт ДДС по фактура № 59/3.04.2007 г., която "Профин" ООД е издало на "MG. MI IMOBILIDRE SRL" - Болоня за "дървена дограма бяла" касаторът се оплаква, че са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неоткриване на производство по оспорване на представени от дружеството доказателства, които са оспорени от приходната администрация с писмена молба от 20.04.2012 г. Според касатора няма доказателства, че е извършен ВОД към Белгия и в тази връзка цитира решения по адм. дела № 13900/2011 г., № 2604/2010 на ВАС, I отделение по аналогични казуси. Относно непризнатото право с ревизионния акт на приспадане на данъчен кредит на "Профин" ООД по фактури, издадени от "Леском" ЕООД с предмет дървен материал, касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че са налице реални доставки и при ненастъпило данъчно събитие не е следвало да се признава правото на данъчен кредит. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и да се отхвърли жалбата на "Профин" ООД срещу ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 713,55 лв. Ответникът по касационната жалба "Профин" ООД - гр. Русе в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За декларираната от "Профин" ООД вътреобщностна доставка (ВОД) по издадената фактура № 59/3.04.2007 г. на "MG. MI IMOBILIDRE SRL" - Болоня за "дървена дограма бяла", първоинстанционният съд е приел, че правилно дружеството не е начислило ДДС на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС, тъй като са налице доказателства, че ВОД е осъществен. За да направи този извод съдът е обсъдил представените товарителница (CMR) с подпис на изпращача и превозвача, като е приел, че макар в клетка 24 на товарителницата да няма подпис на получателя е вписана фирмата на същия с крайната дестинация на стоката, тъй като такова изискване в закона не се съдържа. Съдът е кредитирал и представения сертификат с данъчен номер и ДДС номер на получателя, издаден от италианския орган по приходите, от който се удостоверява, че към 12.12.2011 г. италианският контрагент е регистрирано по ДДС лице. Освен това съдът се е съобразил и с решение С-273/11 на СЕС в Люксембург, че на продавач може да се откаже ползване правото на освобождаване на ВОД при условие, че данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от приобретателя измама и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в нея. Според съда след като е установено, че стоката е превозена до Италия на основание чл. 45, т. 1, б. "а" и т. 21, б. "а" ППЗДДС (в тази връзка е налице позоваване от съда и на решение С-409/04 на СЕС) и при наличие на издадена фактура от доставчика на получателя - италианското дружество, който притежава идентификационен номер по ДДС и при наличие и на другия алтернативен документ - писмено потвърждение, съдът е приел, че е налице осъществен ВОД на процесната стока до Италия и затова ревизионният акт в тази му част е приет за незаконосъобразен и на това основание е отменен. По издадените от "Леском" ЕООД на "Профин" ООД 13 бр. фактури, съдът е приел, че приходните органи неправомерно са отказали право на данъчен кредит само на основание, че от доставчика при изискване от приходните органи при насрещна проверка на съответните документи, такива не били представени. Според съда приходните органи не са изследвали дали е налице плащане от ревизираното лице в качеството му на приобретател на стоките по доставките към ДДС-сметката на доставчика и по този начин да се прецени дали е налице по-благоприятната норма на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Съдът е установил, че приходните органи не са отговорили на възраженията на ревизирания субект, изложени още срещу констатациите на ревизионния доклад, както и че няма проверка на изложените обстоятелства, а такава е извършена едва в хода на съдебното производство. Въпреки това според съда не може да се заличи този порок на проведеното административно производство. За неоснователни са приети аргументите на приходната администрация относно разминаване в описанието на закупената стока в процесните фактури и в превозните билети, като във фактурите стоката е описана като буков материал, а в превозните билети - дъски и янове. Обжалваното решение е неправилно постановено. Относно фактура № 59/3.04.2007 г., издадена като ВОД от "Профин" ООД на "MG. MI IMOBILIDRE SRL" - Болоня за "дървена дограма бяла. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС и стоката да е пристигнала при получателя. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В хода на ревизионното производство, приходните органи са установили от извършената проверка в системата VAT на Европейския съюз, че VIN номера на получаващото италианско дружество е невалиден, то е прието, че не е налице условието получателят да е данъчно задължено, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Относно транспортирането на стоката приходните органи са се позовали на липсващите данни в CMR-товарителницата и затова са приели, че ревизираното дружество не разполага с документите по чл. 45 ППЗДДС. Законодателят в чл. 45 ППЗДДС е възприел две алтернативни предпоставки за установяване извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава-членка. В процесния случай е представена CMR - товарителница, която представлява частен диспозитивен документ и като такъв се ползва само с формална, на не и с материалния доказателствена сила. Освен това видно от представената по делото товарителница, се установява, че тя носи само подписите на изпращача (доставчика) и превозвача. Неправилно съдът е приел, че непопълването на клетка 24 в нея - подпис и печат на получателя, не води до извод, че ВОД не е осъществен. В този смисъл следва да се посочи, че без значение е дали доставката е извършена на територията на страната или се касае за ВОД - и при двата случая следва по категоричен начин да се докаже, че е прехвърлена нейната собственост от доставчика на получателя, като при вътрешните доставки това доказване е при условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, а при ВОД - дали стоката е достигнала до нейния получател. Само от CMR - товарителницата не се установява посоченото обстоятелство, тъй като клетка 24 не е попълнена и няма други данни стоката да е достигнала по местоназначението си в другата държава-членка Италия. Това не е означава допълнително основание, въведено от приходните органи, както неправилно е приел съда. Смисълът на чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС за изискване за транспортен документ, означава в него да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката. В случая няма данни за получаване на стоката, като неправилно съдът е приел, че при наличие на документ за доставка, какъвто представлява фактурата и товарителницата са достатъчни, за да се приеме, че е налице ВОД. Фактурата е частен диспозитивен документ, който може да замести договора между страните по доставката, но не представлява доказателства за нейното реално изпълнение. Позоваването от съда на съдебна практика на СЕС в Люксембург, не води до други изводи, тъй като и този съд в решенията си винаги поставя на първо място извършването на реална доставка, вкл. и при ВОД. Неустановяването на осъществен ВОД, означава, че стоката е реализирана на територията на страната, която доставка е облагаема с 20% ДДС, а не е облагаема доставка с нулева ставка, каквото представлява ВОД. Като е постановил в посочения по-горе смисъл решението си, първоинстанционният съд е допуснал сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Профин" ООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В частта, в която съдът е отменил ревизионния акт за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури от "Леском" ЕООД. Процесните фактура - 13 бр. са издадени от "Леском" ЕООД през данъчни периоди на 2006 г. и 2007 г. с предмет на стопанските операции "дъбов и буков материал". Представени са и превозни билети, в които е отбелязано, че са превозни дъски и янове, поради което правилно приходните органи са приели, че не може да се направи връзка между тези документи, предвид различното описание в тях на стоките. Освен това, след като се касае за родовоопределени вещи, то е следвало да се докаже при условията на пълно насрещно доказване, че стоката е предадена от доставчика на получателя, т. е. че на основание чл. 6 ЗДДС (отм.), респ. чл. 6, ал. 1 ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. правото на собственост върху стоките е прехвърлена. Няма доказателства и за транспортирането й. За пълнота на изложението следва да се добави, че по време на ревизионното производство е установено, че едноличният собственик и управител на "Леском" ЕООД е в затвора в гр. Ловеч, затова при насрещна проверка не са представени поисканите от приходните органи доказателства. Изложеното от първоинстанционния съд, че приходните органи е следвало да изследват дали е извършено плащане по фактурите, включително и по "ДДС-сметката" на доставчика, е без значение, след като не е установено по безспорен начин прехвърляне правото на собственост на процесните стоки от доставчика на получателя. Дори да е налице заплащане по "ДДС-сметка" на доставчика, при неустановена реалност на доставките, е неприложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) относно фактурите, издадени през 2006 г. Наличието само на фактури и превозни билети с различно съдържание по отношение описанието на процесните стоки, неправилно е обусловило съда да приеме, че са налице реални доставки, по които ревизираното лице законосъобразно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. В тежест на ревизираното лице е било да докаже, че доставките са реално изпълнени. Задължение и на двете страни по доставката е да притежават документите, които доказват извършването на доставката. След като получателят по доставката упражнява посоченото материално право, то той е длъжен да притежава всички документи, установяващи изпълнението на доставката, т. е. за прехвърляне правото на собственост на процесните стоки. Като е прието в обжалваното решение, че наличието на фактури и превозни билети са достатъчни доказателства, установяващи доставките, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Профин" ООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същият следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 713,55 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,