Решение № 6827 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 290/2013 г.

Решение № 6827 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 290/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, отдел Смолян, чрез пълномощника юрисконсулт Евгени Дилов, против решение № 211/06.11.2012 г., постановено по адм. дело № 248/2012 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отменено постановление от 30.07.2012 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Лимонка Руменова Кадиева и "Дриймс къмпани" ООД и е предписано на дружеството да предложи на лицето сключване на трудов договор. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно това, че между дружеството и посоченото в постановлението физическо лице не е съществувало трудово правоотношение, а лицето е работило по възлагане от друго дружество, както и че по своя характер правоотношението било гражданско, а не трудово. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответниците по касационната жалба - "Дриймс къмпани" ООД - гр. Смолян, представлявано от управителя Васка Георгиева Сабрутева и физическото лице Лимонка Руменова Кадиева от гр. Смолян, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Смолян е отменено постановление от 30.07.2012 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Лимонка Руменова Кадиева и "Дриймс къмпани" ООД - гр. Смолян, считано от 05.07.2012 г., издадено от старши инспектори при дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, отдел Смолян, и с което е предписано "Дриймс къмпани" ООД да предложи на Лимонка Руменова Кадиева сключване на трудов договор. За да постанови това решение съдът е приел, че от събраните доказателства не е установено Лимонка Кадиева да е предоставяла работната си сила на "Дриймс къмпани" ООД, като не е доказано да е имало уговорки относно работно време и договорено месечно възнаграждение. Дори в декларацията, попълнена от лицето при извършване на проверката, се твърди уговорка по граждански договор за извършване на работа по изшиване и изчистване на плат, за който разпитаните по делото свидетели твърдели, че е останало конкретно количество от прекратеното производство на "Родопска тъкан-97"АД. Според съда се касае за договор за изработка с предмет конкретен резултат, а не трудова функция, която да се осъществява подневно или почасово. Наред с това съдът е приел, че не е установено изшиването на плата да е било възложено от "Дриймс къмпани" ООД. В тази връзка съдът се е позовал на показанията на свидетеля Славчо Тенев, бивш заместник директор на "Родопска тъкан-97"АД, който е заявил, че двете работнички били извикани от "Родопска тъкан-97"АД и Лимонка Кадиева следвало да извърши изшиване на приготвян за експедиция плат, което задължение по-късно било оформено като граждански договор. Съдът е посочил също, че са налице данни, че помещението, в което е полаган труда е стопанисвано под наем от "Родопска тъкан-97"АД, негова собственост са били машините в цеха, както и обработвания плат, поради което не може да се направи извод, че работата е била за "Дриймс къмпани" ООД. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на 05.07.2012 г. от старши инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, отдел Смолян Юлия Дорутева и Веселин Овчаров, е извършена проверка по сигнал на работни места в цех за дообработка на тъкани на адрес гр. Смолян ул. "Наталия" № 2, при която е установено, че за дружеството "Дриймс къмпани" ООД работят лицата Гюлбюз Шабан Алиосман - като оператор на машина за галониране и Лимонка Руменова Кадиева - като ръчник, т. е. изшиване на ръка пропуски и грешки по пастави /плата/. На 30.07.2012 г. е извършена проверка по документи, при която не са представени трудови договори или друг вид договори с тези лица. Констатациите от проверките са удостоверени с протокол за извършена проверка с изх. № 2318/30.07.2012 г., подписан от двамата инспектори, които са извършили проверките, както и от Васка Сабрутева в качеството й на управител на "Дриймс къмпани" ООД. Със същия протокол на дружеството са дадени предписания на основание чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда, впоследствие отменени със съдебно решение по адм. дело № 252/2012 г. на Административен съд гр. Смолян, оставено в сила с решение № 3177/06.03.2013 г. по адм. дело № 291/2013 г. на ВАС, шесто отделение. При проверката на 05.07.2012 г. Лимонка Кадиева е попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, в която е декларирала писмено, че работи в предприятие "Дриймс къмпани" ООД, намиращо се в гр. Смолян, ул. "Наталия" № 2, няма трудов договор, а има сключен граждански договор; графите за начална дата, от която се извършва работата, за работно време, почивни дни и почивки в работния ден, за уговорено възнаграждение и за последно получено трудово възнаграждение не са попълнени. По т. 7 от декларацията, след текста "Поел съм ангажимент към..." е посочено: "Дриймс къмпани" ООД", а след текста "... да извърша работа срещу възнаграждение в размер на..." е посочено: "свършена работа изшива и изчиства плат". В съдебното производство е представен граждански договор от 12.07.2012 г. между "Родопска тъкан-97" АД, като възложител и Лимонка Руменова Кадиева, като изпълнител, в който е посочено, че с договора се възлага на изпълнителя да извърши услуга по почистване на 100 м плат за периода от 12.07.2012 г. до 31.07.2012 г. в рамките на 14 работни часа общо, срещу възнаграждение в размер на 38 лв., дължими в срок от 1 месец след приемане на работата; уговорено е, че неразделна част от договора са следващите констативен протокол и разписка. Както констативния протокол за приемане на извършената работа, така и разписката за изплащане на суми, представляващи съответно приложения 1 и 2 към договора, не са попълнени. По делото /в съдебно заседание на 24.10.2012 г./ са представени също заповед № 1 от 30.06.012 г. на синдика на "Родопска тъкан-97" АД, с която се нарежда да се извърши инвентаризация на активите и пасивите на дружеството, представен е и приемо-предавателен протокол от 05.07.21012 г., подписан от Таня Станкова - МОЛ в "Родопска тъкан-97" АД и Гюлбюз Шабан Алиосман - работник крайно оформление на тъкани за приемане и предаване на описаните в протокола машини, материали и продукция. Пред съда са разпитани като свидетели Славчо Рашев Тонев - бивш заместник директор на производството на "Родопска тъкат-97" АД и Юлия Дорутева - старши инспектор, участвал при извършването на проверката, по който е съставен обжалвания пред съда административен акт. При събраните по делото доказателства, фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд са необосновани, тъй като са изградени въз основа на едностранно и превратно тълкуване на събраните доказателства, както и игнориране на част от относимите доказателства. Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила при преценката на разпределението на доказателствената тежест и на доказателствената сила на събраните доказателства и доказателствени средства, което е довело до формиране на неправилни фактически и правни изводи. Необосновано съдът е приел, че осъществяваната от Лимонка Кадиева дейност е в изпълнение на граждански договор. Безспорно е установено по делото, че при проверката на 05.07.2012 г. Лимонка Кадиева е заварена да извършва дейност по ръчно изшиване и изчистване на плат. Въпреки наличието на записване още в попълнената при проверката декларация от Лимонка Кадиева, че има сключен граждански договор, такъв не е бил представен както на 05.07.2012 г., така и при проверката на 30.07.2012 г. Представеният едва в съдебното производство граждански договор е от дата 12.07.2012 г., и в него е посочено, че има действие от тази дата, поради което очевидно не се отнася за работата, която е извършвана на 05.07.2012 г., т. е. в деня на проверката. Наред с това относно преценката дали по повод на извършваната работа е възникнало трудово или гражданско правоотношение от съществено значение е действителното съдържание на правата и задълженията на страните по договора. В случая необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че уговорката между страните е била да се извърши дейност по отношение на определено количество плат - 100 м., тъй като по делото няма доказателства в тази насока, а гражданският договор от 12.07.2007 г. не е преценен с оглед неговата доказателствена сила и с оглед останалите доказателства - в частност декларацията на лицето, в която не е вписано, че съществува уговорка за определено изшиване и изчистване на определено количество плат. Съдът не е направил разграничение между гражданския договор за изработка, при който изпълнителят извършва самостоятелно дейност за постигане на определен резултат, и трудовото правоотношение, при което се престира работна сила и дейността се осъществява под ръководството и контрола на работодателя. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение от значение е дали работата е била организирана от възложителя и дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. Съдът изобщо не е обсъдил дали лицето има самостоятелност при изпълнението на работата, като данните по делото са в насока, че работата е изпълнявана под контрола и ръководството на друго лице - управителят на "Дриймс къмпани" ООД Васка Сабрутева. При преценката относно характера на правоотношението съдът не е обсъдил противоречието между показанията на разпитания по делото свидетел Славчо Тонев и писмената декларация на Лимонка Кадиева, тъй като свидетелят твърди, че Лимонка Кадиева е била извикана, за да довърши работа по изшиване и почистване на плат за няколко часа, а последната не е посочила такова обстоятелство в попълнената декларация; не е обсъдено и противоречието на тези показания със съдържанието на гражданския договор, с който се уговаря извършване на същата работа за периода от 12.07. до 31.07.2012 г. Необоснован е също изводът на съда, че работата е извършвана за друго дружество - "Родопска тъкан-97" АД, а не за "Дриймс къмпани" ООД. В тази връзка съдът не е обсъдил съдържанието и доказателствената сила на попълнената от лицето декларация по чл. 402 КТ. Тази декларация безспорно е подписана от Лимонка Кадиева и представлява подписан удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Лицето, което е попълнило тази декларация - Лимонка Кадиева, която е била жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство, не може само с изявление в жалбата си да опровергае съдържанието на подписаната декларация. Твърденията й относно релевантните факти и обстоятелства по спора следва да бъдат преценявани с оглед процесуалното й качество на жалбоподател в съдебното производство. Декларацията на страна в административното производство представлява допустимо доказателствено средство съгласно чл. 39, ал. 1 и чл. 43 АПК, поради което на основание чл. 171, ал. 1 АПК има сила и пред съда, доколкото е събрана редовно в производството пред административния орган. По делото не са направени твърдения, нито има представени доказателства за попълване и съответно подписване на декларацията при обстоятелства, които оборват доказателствената й сила. От тази декларация несъмнено се установява, че Лимонка Кадиева е работила за "Дриймс къмпани" ООД, като обстоятелството, че същата е била повикана за извършване на работата от Васка Сабрутева /която е управител на "Дриймс къмпани" ООД/ само потвърждава извода, че работата е извършвана за посоченото дружество. Не са налице твърдения, че Васка Сабрутева е наела Лимонка Кадиева да извършва работата за друго дружество, нито че е наела това лице в качеството си на физическо лице - работодател или страна по граждански договор. Показанията на свидетеля Сашко Тонев са приети от съда без да са обсъдени с останалите доказателства по делото и без изобщо да бъде преценено дали свидетелят има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата по време на проверката, доколкото другият разпитан свидетел - старши инспектор Юлия Дорутева твърди, че при проверката е присъствала Васка Сабрутева, но не и Сашко Тонев. Изводите на съда за това, че работата е извършвана за "Родопска тъкан-97" АД са в противоречие с първоначалните твърдения както на Лимонка Кадиева, така и на Васка Сабрутева, в качеството й на управител на "Дриймс къмпани". Необосновани са също изводите на съда свързани с това, че дейността е извършвана в помещения на "Родопска тъкан-97" АД и на машини, собственост на това дружество, тъй като са изградени единствено въз основа на показанията на свидетеля Славчо Тонев. На първо място, Лимонка Кадиева не е използвала машини, а е извършвала работата ръчно, което е безспорно по делото. Наред с това дори и се установи, че помещенията са се ползвали от "Родопска тъкан-97"АД по договор за наем, както и че машините, които се намират в работното помещение са били собственост на това дружество, тези обстоятелства не изключват възможността в същото помещение и на същите машини да бъде извършвана дейност от друго дружество - в случая от "Дриймс къмпани" ООД. Същественото е дали работата е била извършвана за това дружество, по възлагане от управителя на същото Васка Сабрутева. В тази връзка и предвид събраните противоречиви доказателства съдът е следвало да изясни въпроса чий е бил предмета на труда - обработвания от Лимонка Кадиева плат, като в тази връзка е възможно да се изследва какви счетоводни документи са налице относно извършените стопански операции, свързани с обработката или преработката на този плат /евентуално влагане в производството, продажба, износ и т. н./ - първични счетоводни документи за производство, закупуване или приемане за обработка на ишлеме, съответно продажба и т. н., както и счетоводни записвания относно същите обстоятелства, като в тази връзка може да се извърши проверка както в счетоводството на "Дриймс къмпани" ООД, така и в "Родопска тъкан-97"АД, за да се провери достоверността на свидетелските показания, че дейността е извършвана по възлагане на последното дружество. Необходимо е също изясняване на въпроса кой е платил извършената работа на Лимонка Кадиева, съответно от чие име е извършено плащане за тази работа. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства, като евентуално събере и нови доказателства за неизяснените такива, ако прецени че са релевантни, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение